Тържествено честване на 1 ноември – Денят на народните будители организира Община Шумен съвместно с Народното читалище „Добри Войников-1856“ и Факултета „Артилерия, ПВО и КИС”. Общоградският ритуал започна в 10:30 часа с полагане на венци и цветя пред паметника на Нанчо Попович в градинката пред НЧ „Добри Войников-1856“, а слово за будителите произнесе Юриета Иванова, студентка във втори курс в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, специалност „Българистика и медии“. Ето как изглежда празникът през очите на един талантлив млад човек:
Първи ноември е Ден на будителите. Точно преди сто години – в 1922 година – време на национална покруса и разочарование в тежките дни за света и България след жестоката Първа световна война, нашите предци търсят надежда. Създават я за този и в този Ден – Денят на Будителите.
Още тогава те са задали на себе си, съвременниците си, а и на нас, най-важните за човек и общество въпроси: „Кои са тези преди мен?“, „Кой съм аз?“, а и „Какви ще бъдат тези след мен?“.
С очертаването на тази мислена времева линия, може би мнозина от нас ще се изгубят между вчера, утре и настоящето „тук и сега“. И въпреки изгубването, се надявам да се намерим, за бъде добро бъдещето на новото поколение.
Живеем във време, в което кризите ни връхлитат с всеки изминал ден. Във време, в което като че ли идеалът за будителството остава на заден план.
Напред са темите за политиката, корупцията, инфлацията, бедността, пораждана от нея. Все по-рядко имаме възможност да купим книга или да отидем на театър. Все по-редки стават дори и срещите с близките ни.
Въпреки всичко, което се случва, днес е денят, в който е редно да си кажем, а и да повярваме в казаното, че нашата история помни и по-тежки времена, които обаче неминуемо отминават. Предизвикателствата пред човешкия род и пред българите никога няма да свършат и светът няма да се промени сам.
Промяната трябва да започва от самите нас, от нашето мислене и действията ни.
Първо – трябва да събудим себе си – за реалностите в случващото се около нас и за възможността да ги променяме
Второ – трябва да събудим човека до себе си, близките си – за неоходимостта да бъдем заедно в добро и в изпитания.
Трето – да не затваряме очи пред несправедливостите около нас – потъване в онзи примирен „сън мъртвешки“, за който писа Христо Ботев, онзи български „сън дълбок“, срещу който възропта Добри Чинтулов.
В годината, в която се навършват 300 години от рождението на единият от първите будители Паисий Хилендарски и 260 години от написването на неговата „История славянобългарска“, ще ви припомня само едно изречение от нея, познато на всички ни: „“Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи.”
Пише, слага тънката книга в монашеската торба и тръгва в дългото си вечно пътуване към заспалия тогава български ум, съвест и свяст.
Нека продължим пътуването му. Заедно с всички онези, които оставиха живот и имена в националната ни история!
Честит Ден на народните будители!
От името на студентите, преподавателите и ръководството на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, ви пожелавам светлина в мислите и действията, будност, сила и смелост!
Юриета Иванова, II курс Българистика и медии
