Две мобилности в Европа и Обединеното Кралство на Катедрата по журналистика и масови комуникации (част II)

В Питърборо открихме още приятели и съмишленици. Здравка и Ваня – двете учителки, които неуморно пътуват и работят, се оказаха типични представителки на поколенческата приемственост в училището със завидна традиция, създадено от това истинско перпетуум мобиле крехка възраст – Нина Борисова. Някъде около трийсет и няколко годишна, магистър по Българска филология от Софийския университет, Нина е извор на идеи, проекти и предначертания. Обичам такива хора, за които времето все не стига, а времевия и пространствения капацитет на живота е по-тесен от желанието и възможностите. „Ама, чакай, сега да ти кажа какво съм намислила, докторантури, проекти, ама за Коледа трябва нещо заедно да направим, пък после за другия Празник на буквите…“, планираме на халба бира в знаменития пъб Golden Eagle, жива история на Кембридж, военните летци и двете световни войни. Тук е ресторантът с най-вкусния фиш енд чипс и най-богатото разнообразие от бири в града. „Почакай, спирам я, и аз имам планове, някои са вече в действие, спокойно, за всичко има време“, и и разказвам историята на възрастните приятели на Тери. За всичко има време в този живот. Нина живее от няколко години вече постоянно в България, преподава в софийско училище и пътува през няколко месеца между София и Станстед-Кембридж.  „Заради пандемията се позастоях, иначе по-често летя. Дори ми хрумна да попълня оределия педагогически състав след Брекзит, защото вече няма как да работя по Еразъм, а преди какви хубави кандидатури ми изпращаше…“, отбелязва тя. Не всичко е изгубено, Брекзит си е Брекзит, ние с теб за какво сме – все нещо друго ще измислим.

На тържеството в Питърборо се дивихме на артистичните умения на малките питомци (3,4,5 годишни, но и каки и батковци петокласници) и се смяхме от сърце на английския акцент, но иначе превъзходен български език в постановката на приказката „Под гъбата“ от Валентин Сутеев. Една забавна, но и твърде поучителна история за щедростта и добротворството, за съдбата на приютените, но и достойнството на приютяващите, на които обикновено се въздават дарове свише. Изключителната фигура сред учителското тяло тук, в Питърборо, неочаквано се оказа една телевизионна журналистка. Таня Станкева, специалист англицист и заклет преводач, някогашен член на екипа на международно-политическата редакция на БНТ, Таня Станкева. Какъв е пътят от международните новини, политически събития и строгата опека на Севда Шишманова до педагогиката за най-малките и родния език? Образно казано: от БНТ до „Под гъбата“? Смеем се. „Приятно е, забавно, много трудно, отговорно и благородно дело е“, признава тя. „Истинско предизвикателство е да жонглираш между семейните грижи, преводите в агенцията, с които съм затрупана, и неделните си занимания тук.“ „Но пък, – намесва се Здравка, най-зрялата от екипа – „именно тук човек може да получи най-голямата, най-чистата любов, тази на децата.“ Вярваме й, като гледаме с какви горещи, полузадушаващи прегръдки я обсипват нейните деца, вече бивши първокласници. Таня се заковава пред изложбата ни и ни засипва с въпроси, разказваме дълго за пътешествията си из балканите и в България, за фотопленерите с нашите магистри-фотографи, за възможностите за съвместна работа в бъдеще с новите си възпитаници от специалността Българистика и медии.  Оставяме като дарение всички фотоси, като ги разпределяме почти по равно между двете училища – в Кембридж и Питърборо. Носим и няколко книги, сред които христоматия, сборник с разкази и фототипното комисково издание на романа „Под игото“ от Жан Наре. „Повечко фотоси от България ни донесете догодина“, заръчва Таня, „че ще ги ползваме активно в часовете по история и география.“

Тръгваме си с обещание да се завърнем отново още за Коледното тържество. Мисля си, въпреки невероятните трудности, които преживява катедрата ни, все пак двайсет смислени и полезни години са зад гърба ни. А медийният опит и компетентности ще ни бъдат толкова полезни във филологическата и педагогическата работа, която тепърва ни предстои. Сигурна съм, че ще заинтригуваме нашите студенти и ще измислим възможности за мобилност и обмяна на опит и кадри. Не може да няма начин!

В конкретните два случая на осъществена мобилност на катедрата, които ви разказах, си мисля, че  личните контакти и непосредствените усилия на конкретния човек-преподавател  да осъществи едно пътуване (а то никога не е просто официално или просто туристическо)  е винаги е трупане на опит и изследователски материал.

И в този дух ще цитирам Джером Джером – впрочем също Кембриджски възпитаник – с неговата култова констатация за смисъла на пътуванията и съдържанието на живота в пълния му смисъл:

„Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно – уютен дом и прости удоволствия, двама-трима приятели, достойни за това име, някого, когото да обичате и да ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло, дотолкова, доколкото са необходими, но малко повечко за пиене, защото жаждата е опасно нещо. Ще видите, че тогава лодката върви по-леко, и не може тъй лесно да се обърне… Ще имате време и за работа, и за размисъл, време да се опивате от слънцето на живота и да слушате соловата музика, която божественият вятър извлича от струните на човешките сърца край нас…“ („Трима души в една лодка, като не става дума за кучето“).

Е, разказах ви за трима души в два самолета и в две посоки от една катедра. Куче нямахме. А вие побързайте да направите списъка с нещата, необходими за пътуване…

Автор: проф. Евдокия Борисова