Младежите вече не са такива, каквито бяха

По време на своя летен стаж студентът от специалност „Журналистика” в Шуменския университет Александър Попов работи в редакцията на вестник „Знаме” в молдовския град Чадър-Лунга. Там той направи едно интересно интервю с Николай Дишли – ръководител на неправителствената организация „Съюз на гагаузките младежи” в Молдова. Публикуваме превод на интервюто от гледна точка на интересните сравнения, които могат да се направят между живота на младите хора у нас и в Република Молдова.

Град Чадър Лунга е основан от българи и гагаузи, преселници от българските земи по време на Руско-турските войни. През 1819 година свещеникът Захарий Чакир открива в Чадър Лунга първото българско училище в Бесарабия. Населението му е около 23 600 души. Ежедневните езици на общуване са руски, български, гагаузски. До края на 80-те години на отминалия век градът наброява 32 000 души, а Чадър Лунга е вторият по големина град в Гагаузия.

Районният вестник “Знаме” излиза с внушителен за региона тираж от 18 – 19 хил. екземпляра. Там бе публикувано интервюто на Александър Попов с Николай Дишли – ръководител на неправителствената организация „Съюз на гагаузките младежи”.

Николай Дишли : Ние не даваме на хората риба, ние ги учим да я ловят

Мисля, че всеки от нас поне един път  е чувал, а може би и изричал тази фраза по адреса на младите хора. Това сигурно е напълно естествено. Времето върви, сменят се годините. Променя се и обществото, но най-често и интензивно се сменя „младата му кръв”. И се променя с висока скорост. Колко ли бяха само в миналото десетилетие младежките течения и моди: емо, готи, панки, металисти и т.н. Това и показва истинската природа на младостта: тяиска да опита много повече и да усети от всичко различно от това, което предлага еднообразния живот. Особено ако той преминава в един малък град.

Да се укори младия човек е лесно. Да са засипе с нравоучения е също лесна работа, но в повечето случаи всичките думи няма да докоснат душата му, защото в главата на младежа се въртят други мисли: „О, след няколко минути ще се започне интересен сериал!”, „Китарата не чака, искам да свиря!” и други подобни

Аз мисля, че всичките читатели на това интервю ще си кажат: „Щеше да е много добре, ако млдежите мислеха за китари, книги, приятели и сериали, обаче повечето мислят само за цигари, алкохол, наркотици, лесни пари, партита и други спорни удоволствия.”.

Тук обаче ще стане дума за младежи, които сигурно знаят, какво искат и, които помагат на своите връстници, да намерят за себе си интересно и полезно занимание. Сигурен сам, че никой не е чувал за организацията „Съюз на на гагаузките младежи”. Младежите, които се обединиха в тази група, правят наистина интересни неща. Ръководител на този съюз еНиколай Дишли. Ето и разговорът ни с него:

– Николай, откъде ви дойде идеята за създаването на този съюз?

– За никого не е тайна, че младите хора искат колкото се може по-скоро да се махнат оттук – веднага след като завършат училището или университета и това е печална истина. Много от тях преди да заминат, нямат дори и планове за бъдещото. Ръководи ги единствено желаниетода се махнат и това е. Ние решихме, да започнем да работим с такива хора: питахме ги за техните проблеми, какво не им стига тук, в Гагаузия. И съвместно с тях да решим, по възможност, тези проблеми.

Искам да кажа, че нашите младежи са много активни, трудолюбиви. Те не могат да организират едно или друго събитие, обаче планове имат много.Ние не се събираме да правим нещо за някой друг. Ние показваме, как това да се прави, къде и в какви органи да се ходи, от какво да се започне, за да се направи и се осъществи идеята. Както се казва, ние не даваме рибар, ние ги учим да я ловят и това е много по-ефективно.

– Кой влиза в състава на „Съюза”?

– Географията на участниците не се ограничава само с нашия град. Имаме много хора от други градове и села. По принцип всеки желаещ може да стане член на „Съюза. Защото проекти могат да се организират не само в градовете, а още и в селата на автономната република.

– Между другото, кажете нещо повече за осъществените проектите!

– От това време, когато се сформира организацията, младежите успяха да реализират много успешни проекти: Инициативата „Кино под открито небе”, „Вечери на китарата”. По няколко пъти прожекциите се организираха и в селата. Обаче повечето мероприятия биха организирани в градовето: кинопрожекции, почистване на града, тренинги за саморазвитие. Бяха проведени и тематични акции:  В чест на Деня на Победата – „1418 дни и нощи” на 9 май, взехме участие в реставрацията на градския паметник, организирахме благотворителен концерт в помощ на малоимотни семейства.

– Какви планове има организацията?

– В бъдеще време „Съюза” планира да организира в града една интересна игра IQuiz- нещо като интелектуално състезание, в което участниците се състезават като в популярната телевизионна игра „Какво? Къдде? Кога?”. Планираме спортни мероприятия и състезания в селата. И най-интересното, провеждане на курсове по тимбилдинг, активен тренинг, курсове по лидерство и работа в екип.

Разбира се, в своята работа младежите се сблъскват с баналното отсътствие на финанси, затова много от събитията се организират с доброволни дарения. Помагат и институциите и местната власт.

Другият проблем е, пасивността на хората. Но всички тези трудности, както казва Николай Дишли, вървят в съчетание с радостта и щастието, с които се зареждат хората, когато са заедно. Действията на тази младежка организация доказват, че все още има млади хора, които искат да живеят тук и да работят в полза на обществото. Какво по-хубаво от това?!

Автор: Александър Попов