Шуменският университет попада в групата на най-добрите, сочат резултатите от Националната независима оценка на висшите училища и научни организации. Това заяви в интервю за БНР доц. д-р Стефка Калева, зам. – ректор по акредитация, оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав.
Доц. Калева, къде е Шуменският университет в цялостното класиране на университетите в България?
Доц. Стефка Калева: Там, където би могло да се очаква при сега действащата рейтингова система. Очаквано е да не се представяме добре, както впрочем и редица други провинциални висши училища. Което не може да бъде иначе, като имаме предвид, че за пореден път 40% от общата оценка на висшите училища се базира на индикатори, които са далеч от възможността на висшите училища да им оказват каквото и да било влияние. Имам предвид групата индикатори „реализация на пазара на труда” и „регионална значимост”.
Кажете ни малко повече за реализацията на пазара на труда. Според методологята този индикатор не отчита някои неща.
Доц. Стефка Калева: Да, не е нормално да не се отчитат например самонаетите, реализираните в чужбина, хората със свободни профисии. Или ако ти си журналист на свободна практика, ако си екскурзовод на свободна практика, ако си стопански производител, ако си собственик на фирма, която търгува с компютри или с информационни технологии, ти няма как да попаднеш тук. Такава е методологията. Нещо повече дори и да си реализиран и то реализиран в Шумен или в региона, ти ще попаднеш в класирането само ако фирмата, към която работиш е регистрирана в шуменския регион. Всички ние знаем колко от предприятията, които реално осъществяват дейност в нашия регион, са със седалища в други региони, главно в София. Или ако ти работиш в такова предприятие, ти ще попълниш данните за софийския регион и ще работиш в полза на софийските висши училища.
Бих искала да объна внимание върху още няколко индикатора, които имат косвено отношение към работата на висшите училища – осигурителен доход, който е цели 10% от общата оценка, съотношение на осигурителния доход на завършилите спрямо средната заплата на областта. Ето такива показатели всъщност формират 40% от оценката. За сметка на това пък един толкова важен индикатор „учебна среда”, в който се отчита например специализираното оборудване, където влизат шуменската обсерватория, която е единствената астрономическа университетска обсерватория в страната или всички специализирани лаборатории, в които ние влагаме доста ресурс, библиотечният фонд, които наистина са едни сериозни вложения за самите висши училища, тяхната обща тежест в оценката е 2%.
Няма ли нещо хубаво, какви са успехите на нашия университет, защото университетът вдига рейтиг?
Доц. Стефка Калева: Да, има обективни индикатори, че се случват такива процеси. През тази година сме финализирали над 25 акредитационни процедури. По 14 от тях вече получихме своите оценки, а това е 15% от общата оценка, но ще се отрази при следващия рейтиг. При всички акредитационни процедури оценката ни е над 9, при максимална оценка 10. А по направление „Социални дейности” сме с най-високата оценка в страната 9.36. По този показател ние определено бележим ръст. Другото – това са наукометричните показатели, с които се измерва академичното влияние на дадена образователна или научна институция в страната и в чужбина. Тук може още да се каже, че дори и в това издание на рейтига, ние имаме прогрес. Това се потвърждава и от други косвени доказателства за нарастващото академично влияние. Преди две седмици бяха обявени резултатите от Националната независима оценка на висшите училища и научни организации от гледна точка на провежданата от тях научно изследователскка дейност. Във връзка с получените резултати висшите училища и научните институти бяха разделени в пет категории, първите две са най-престижни – Елитната и тази на Ефективно работещите организации. Ние не попаднахме в първата, там са главно институтите на БАН, но във всички свои направления сме в групата на Ефективно работещите образователни и научни институции.
До какво ще доведе рейтинговата система?
Доц. Стефка Калева: За мен до нещо много тревожно. Според мен е очевидно, че в последните години страната ни вместо да върви към развитие по един европейски модел – в европейските страни държавната политика е ориентирана към равномерно развитие на всички региони, за да се осигури националния интегритет. В страната ни все повече се забелязва тенденция за превръщането й в една страна от третия свят. В тези държави целият живот се съсредоточва в три или четири големи града, останалото е пустиня. За съжаление с тези дисбаланси за част от които стана дума – рейтинговата система, за съжаление при всичките си достойнства в други отношения, тя спомага за реализирането на една такава програма, която за мен е неприемлива и дори бих казала опасна.
И в този смисъл ако ми позволите да взема отношение по една тема, която стана публично обсъждана в последно време за това, че в София специалистите, завършили софийските висши училища с направление информатика и компютърни науки получават в пъти повече отколкото от своите колеги в Шумен. Бих казала, че за мен това е в добрия случай невежество, а в лошия случай една зле прикрита манипулация, защото става дума за една полуистина. Наистина ако работиш в София заплатата ти ще бъде над 2200 лв., но където и да си завършил в страната, ако се реализираш в нашия регион, във фирма, регистрирана в нашия регион, твоята заплата ще бъде съобразена със средните стойности за региона.
Няма какво да се лъжем – това е все едно да твърдиш, че завършилият медицина във Фрайбург получава в пъти повече от завършилия медицина в софийския Медицински университет. До някъде това ще е така, ако те се реализират в съответните райони, но знаем какво се случва, когато нашият студент медик замине за Фрайбург например.
