Стоя пред теб синовно коленичил,
не зная как да ти благодаря…
Че тук свещена клетва съм изричал
и пял съм “Горда Стара планина”!
Така започва химнът на Шуменския университет. Първият в 50-годишната му история. Текстът, музиката, аранжиментът и изпълнението са на един от най-обичаните български изпълнители – Асен Масларски. Той самият е възпитаник на Университета и е не просто автор на песента „Поклон“, а изживява емоцията, която стои зад всяка една дума в нея.
UniMedia: Какво е усещането точно Вие да бъдете избран да създадете химна на университета?
Асен Масларски: Естествено, в първия момент човек се чувства поласкан, защото когато те посочат измежду мнозина е много приятно. Но това е първото усещане. А второто усещане вече е чувството за една огромна отговорност, защото не става въпрос за обикновена песничка или пък нещо, което да служи за забавление. Дадох си сметка, че това ще бъде един от символите на Университета, така че от една страна си поласкан, а от друга – си стреснат.
UniMedia: Това е първият химн на Университета в неговата 50-годишна история.
Асен Масларски: Аз не исках да мисля песента като химн, защото по принцип този термин „химн“ е много сериозен и самата дума те подвежда към един много по-строг и канонизиран подход. Просто исках да направя една песен, която да има красива мелодия и смислен текст и май се получи. А това, че после бе избрана за химн, т.е. за един от символите на този университет, ме направи изключително горд, за което благодаря на проф. Георги Колев, защото той ми възложи този ангажимент.
След като си тръгнах от срещата с него обаче в колата изведнъж се опитах да изпея думичката „университет“, след това „Константин Преславски“ и наистина изпаднах в един тих ужас, защото си давах сметка колко неимоверно трудна е тази задача, с която съм се захванал. Как се пее думичката „у-ни-вер-си-тет“ и словосъчетанието „шуменски-университет“?! Това са дълги и малко тромави думички, които не са любими на певците. Но има и друго – че Шуменският университет ме научи да обичам всяка българска дума и може би това ми помогна да ги облека в музика. Също съм много благодарен на моите приятели проф. Веселин Панайотов и доц. Юрий Проданов. С тях държахме връзка и се консултирах за написването на някои части от текста. Защото аз например не знаех дали все още съществува студентската клетва. Оказа се, че има студентска клетва, както и други ритуали, които са се запазили в годините.
И още нещо, което не мога да пропусна – пиарът на Шуменския университет Мая Конова до последно държеше в песента да присъства и думичката „шуменски“. Моят вариант песента завършваше с „мой роден университет“. Думичката „роден“ се състои от две срички, а „шуменски“ е от три. Но слава Богу намерих й мястото! Мисля, че тя беше права и тази творба получи един завършен вид.
UniMedia: Какво Ви вдъхнови за написването на текста?
Асен Масларски: Вдъхновиха ме всичките ми спомени, които си ги пазя от времето, в което съм бил в този университет, а това беше отдавна – в 1976 година бях студент първи курс. Това е много романтичен за мен период. А всички знаете, че от студентските години по-хубави няма. Така че това, което ме вдъхнови за текста, бяха точно спомените ми. Спомените ми не само за студентските ми години, а и за хората, които бяха около мен.
Навремето в Шумен нямаше такова изобилие от хотели като днес. И често се случваше много от кандидат-студентите да нощуват, където сварят. И това беше най-често в чакалнята на гарата. И няма да забравя ректорът на тогавашния Висш педагогически институт проф. Витанов (той тогава беше доц. Витанов) обикаляше града и най-вече гарата само с един въпрос на уста: Ти кандидат-студент ли си. И насочваше всички младежи и девойки към студентските общежития, в които по това време на годината имаше свободни стаи. Той беше невероятно грижовен човек и отделяше от свободното си време, от нощите си, за да издирва кандидат-студенти, които да не стоят по пейките, а да отидат някъде, където да се наспят нормално, и на другия ден да се явят на изпит.
А аз имам и още един случай с него. Тъкмо когато тръгвах за Шумен, това беше ден преди първия кандидатстудентски изпит, в пощенската си кутия открих моя плик с всичките ми документи, които бях пратил във ВПИ – Шумен. Пликът изобщо не беше отварян, а в горния десен ъгъл пишеше: Плик – молба: стар образец. И заради това, че от някаква книжарница съм взел стар плик-молба, никой не беше погледнал документите ми и съответно аз вече не бях кандидат-студент. Но бях тръгнал и не исках да се отказвам. Пристигнах в Шумен и отидох директно при ректора, на когото показах плика. Той много се ядоса, взе документите и каза: Явяваш се утре на изпитите и ако изкараш добри оценки, тогава ще приказваме. Не знам какво направи той, но на следващия ден ме имаше в списъците, аз издържах първия си изпит и така станах студент в Шуменския университет.
Друго нещо, което никога няма да забравя, е факултетния ми номер – 678. Много късметлийски номер излезе, благодарение на него изкарах едни прекрасни студентски години. Така че когато пишех текста на тази песен, в главата ми се възродиха тези случки, припомних си тези спомени. Не само приятното прекарване, а и огромната благодарност към хората, които тогава бяха около нас и бяха наши преподаватели, благодарение на които станахме хора.
UniMedia: Това ли стои зад стиха: „На свяст ме ти научи“?
Асен Масларски: Абсолютно, защото можем да си дадем сметка, че има много хора, които са завършили висше образование, които са големи специалисти и големи прагматици, но аз мисля, че основната задача на всяко едно образование (не само на висшето) е била винаги и ще си остане да ни научи на свяст, да ни направи хора.
UniMedia: Днес е 8-ми декември, студентите празнуват.
Асен Масларски: Аз ги поздравявам от все сърце и най-искрено им завиждам, защото наистина от студентските години по-добро време и по-красиво време няма. И за това им пожелавам просто да бъдат хора, човечета, които да знаят защо са отишли в този университет. Защото понякога се получава така – някой отива заради дипломата, благодарение на която може би ще развие някаква кариера. Аз поздравявам всички онези хора, които са отишли, за да научат нещо и да излязат от Шуменския университет със свяст.
UniMedia
