“…А за мен истинската причина, поради която искам да стана учител е фактът, че България има нужда от млади и ентусиазирани кадри, които да вкарат интересното и новото в учебните класни стаи…”
Това пише Габриела Горанова още в първия абзац на есето си, с което печели второ място в конкурса на Центъра за кариерно развитие към Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Това е първото издание на конкурса и в него участие взеха студенти от Шуменския университет ,,Епископ Константин Преславски”, Икономически университет – Варна, Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“, Американски университет – Благоевград и Варненски свободен университет “Черноризец Храбър”.
Габриела следва Начална училищна педагогика и чужд език – специалност, която не е избрана случайно, а е мечтала за нея още в гимназията:
“България е моят дом, затова бих искала да работя тук. Ще направя всичко възможно да не замина, защото знам, че това няма да е правилният избор. Нужна съм тук, трябва да остана и се надявам да дам пример и на други мои връстници, защото България има нужда от нас. Млади кадри, които са готови да се развиват и да просперират в нашата малка държава.
Разбира се, има и някои фактори, от които се страхувам, защото нищо не е така лесно, както изглежда….
Първият е, че много учители не са готови да се пенсионират и не искат отстъпят мястото си на по-младите. Работодателите ги предпочитат, защото вече знаят как работят и не са готови да рискуват. С това идва и вторият фактор, който е именно това – страхът, че новият няма опит с децата. Трябва да се поеме риск с наемането на нов учител и много от директорите предпочитат да не го правят, защото не се знае как би работил „новият“, защото няма достатъчно опит. Това спира и отказва много учители, защото е изключително трудоемко да намерят място, където биха натрупали именно този опит.
Третият фактор сме самите ние – готови ли сме да застанем пред тридесет деца и да говорим спокойно без да се притесняваме. Дали университетът ни е подготвил напълно? Дали сме способни на такова нещо? Бихме ли се справили? Е, няма как да разберем преди да сме опитали. Вярвам, че всеки един, който иска нещо и е готов на всичко за него, ще се справи. Не бива да си измисляме граници, които биха ни спрели пред това да бъдем себе си, да бъдем такива, каквито искаме.
Има и един четвърти фактор, който според мен би спрял някои колеги, а именно заплащането. Не е тайна, че учителите не печелят толкова, колкото би трябвало… Но никога не е късно за промяна, забелязвам, че има някакви тенденции за увеличаване на заплащането в учебните институции и това ме радва. Не е тайна, че повечето от нас се ориентират какво да учат по това колко пари ще вземат, затова с увеличаването на заплатите повече гимназисти ще се ориентират към професиите от тази сфера.
В заключение бих искала да кажа, че няма лесен път в приключението Живот. Всеки един от нас трябва да бъде готов на саможертви и компромиси. Не бива да се отказваме на първото препятствие, което ще иска да ни спре или да се даваме на хората, които ще се пробват да пречупят духа и желанията ни. Смятам, че съм поела по един много интересен път, който ще ме учи всеки ден, който ще ме поставя в различни ситуации и ще ми показва трудностите в живота. Вярвам, че ще се науча и ще постигна целта си, а именно да бъда добър учител и най-вече да бъда най-добрият пример.”
Първо място в конкурса зае Анита Тодорова от ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий, нейното есе ще бъде публикувано в списание „Кариери“ на ЦКР. Трето място е за Цветан Банчев от ШУ „Епископ Константин Преславски”. Той и Габриела получиха сувенири от Шуменския университет, а всички участници – сертификати.
Есетата бяха оценени от жури с председател проф. д-р Милен Пенерлиев – директор на Центъра за кариерно развитие, и членове: доц. д-р Десислава Чешмеджиева – Стойчева, преподавател в катедра „Английска филология”, Стефка Александрова, преподавател в Катедрата по български език, и Деница Люцканова, докторант и специалист към Центъра за кариерно развитие.
Амбицията на организаторите е конкурсът да стане ежегоден.
*Есето на Габриела Горанова е публикувано със съкращения
UniMedia
