„Златната орфическа книга” се съхранява в Националния исторически музей (НИМ) в София още от 2003 година. Представлява шест страници от почти 24-каратово злато с размери 5 на 4,4 сантиметра, които са свързани със златни пръстени. Гравирани са рисунки на кон, сирена, конник, лира и войска, както и текст с (предполагаемо) етруски букви. Смята се, че тази т.нар. “книга” е изработена 600 години преди новата ера.
Когато съобщава за откритието, БиБиСи заявява, че гравираните букви са етруски. Тази писменост и до сега не е изцяло разчетена. Самият език на етруските, който няма родство с никой от сегашните европейски езици, до момента остава донякъде неразбираем.
В своя публикация за златната книга, озаглавена “Шест страници, които променят представата ни за история”(“Sechs Seiten aus Gold, die unser Geschichtsbild ändern”) германският вестник „Ди Велт” пише: „Ако автентичността на обекта наистина се потвърди, това действително би била най-старата книга в света. (…) Но специалисти извън България засега са скептични, защото до момента нямало нито една научна публикация за обекта. А автентичността на книгата може да се дискутира сериозно едва когато се появят публикации по въпроса.”
Това произведение на изкуството обаче попада и в снимкова галерия на 50-те най-стари неща в света и публикувана на сайта „24/7 Wall St.”. Там авторите разказват за „може би най-старата книга в света”.
Според „Ди Велт” обаче учените се съмняват най-вече дали е етруска писменост или е някоя от другите северноиталиански азбуки, възникнали върху основата на етруската. В статията се цитира, че има един важен аргумент в полза на “истинността” на книгата: етруските са поддържали широка мрежа от търговски отношения и са изнасяли свои луксозни стоки в най-далечни краища на Европа.
В края на статията в „Ди Велт” заявява, че съмненията относно автентичността й произтичат главно от досегашната музейна политика на България.
Източник: Дойче веле, Ди Велт
Снимка: БТВ
