Книгата „Оркестровото дело в Шумен: от първия български оркестър до днес“ ще бъде представена днес (21 октомври) от 18 ч. в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ – Шумен. Автор е д-р Калина Василева, хоноруван асистент в катедра „Музикална естетика, музикално възпитание и изпълнителство“ на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Повече за книгата – от д-р Георгиева:
UniMedia: Какво провокира интересът Ви към оркестровото дело в Шумен?
Калина Василева: Главният виновник е моят професор в Национална музикална акaдемия проф. Пламен Джуров. Той откри моя талант за писане и настоя да запиша там докторантура. Заедно избрахме темата за шуменския оркестър и неговата история. Аз работя в Симфониета Шумен вече осми сезон. Започнах, когато вече завършвах магистратурата в Музикалната академия. Така стана съвсем естествено темата ми да е свързана с оркестъра. Освен това съм израснала в оркестъра – и двамата ми родители са оркестранти там.
UniMedia: Какво не знаем за оркестровото дело в Шумен?
Калина Василева: Много неща, много хора, които са работили тук за оркестъра и за делото въобще. Някои от имената им са позабравени. Като например Владимир Недков, който е бил диригент в годините, когато оркестърът е бил съкратен. През 1954 година оркестърът е станал държавен, а 1964 година го съкращават, т.е. спират държавната му издръжка, което е продължило до 1972. За тези години минава на издръжка на общината, но така или иначе е много трудно да се поддържа такава институция и когато се е одържавил отново всички са си отдъхнали. Владимир Недков е бил диригент непосредствено след съкращаването за две-три години.
UniMedia: Какво Ви впечатли най-много в историята на оркестровото изкуство в Шумен?
Калина Василева: На първо място, че винаги е имало оркестър в този град. От първия български оркестър до днес няма момент, в който хората да не са имали възможност да слушат тази музика. И може да се каже, че са си го правили сами. Разбира се, в началото е било на някакво любителско ниво. Но така или иначе като всяко едно изкуство може да си представим, че не е много лесно да се поддържа един такъв оркестров състав. При това на едно добро ниво.
Освен това историята на първия български оркестър е много впечатляваща – как от нищото се ражда като някакво чудо през есента на 1850 година. То е свързано с пристигането на унгарските имигранти след потушаването на Унгарската революция. Между тях е имало не само унгарци, а и поляци, италианци. Те са донесли много неща със себе си, когато са дошли по нашите земи. Едно от тях е било музиката им, актуална в Европа и напълно непозната тук. Ако щете дори нотацията е била още старата невмена нотация. Така че когато Михай Шафран пристига с емигрантите, около него се организира оркестър от чужденци. След което и българите проявяват любопитство и започват да се учат при Шафран. И много бързо всъщност усвояват и музикалните инструменти, и нотите. Има запазени ноти, които са писани от тези младежи, което означава, че не са свирили по слух, а са съвсем грамотни музикално. Според документите всичко това се е случило за шест месеца, за да може този оркестър да изсвири вече някакви музикални произведения, които самият Шафран е оркестрирал за този състав. Съставът е бил две флейти, цигулки и контрабас, който е бил скован по упътване на Шафран, защото тук не е имало такъв инструмент. Направен е с подръчни материали. И засвирват актуален репертоар – откъси от опери на Верди на Белини, валсове, полки, кадрил. Оформят се вечеринки, на които са се забавлявали гражданите. Това е било много нетипично за това време и в началото се е гледало много лошо. Имало е опасения че ще развали добрите нрави в общността. Част от чорбаджиите са били против. Но главният благодетел на този оркестър е Анастас Хаджистоянов, който е бил голяма фигура за града. В неговата къща са се провеждали репетициите. И така в Шумен зазвучава европейска музика.
UniMedia: Как един млад музикант като Вас вижда бъдещето на оркестровото изкуство в Шумен?
Калина Василева: Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Все по-трудно става да привлечем музиканти, което е много сериозен проблем. По принцип за България вече има недостиг на музиканти, на качествени оркестранти. Ние все още се справяме някак, но в близко бъдеще ще има проблем. Но предвид историята на оркестровото дело в Шумен смея да съм оптимист, защото тук винаги е имало оркестър. И това е като че ли нещо като потребност за града ни и вярвам, че ще се намерят начини да продължи още дълги години.
Редактор на книгата е проф. д.изк. Стефан Хърков, уводът е написан от проф. Пламен Джуров. Книгата е финансирана частично от Община Шумен по фонд Култура и се публикува във връзка със 170-годишнината от основаването в Шумен на първия български оркестър. По този повод в библиотеката ще бъде експонирана документалната изложба „170 години оркестрово дело в България“. Книгата и изложбата ще бъдат представени от проф. д.изк. Стефан Хърков.
UniMedia
