„Какво значат нашите страдания, о, народе, ако краят им е добър за тебе, о, Българио! Какво значат страданията на едного, ако има намаление на страданията на всички!“
Филип Тотю
Всяко селище носи история, която често е свързана с живота на видни личности. Така е и в Две могили. Преданията за войводата са запазени в самосъзнанието на хората и точно заради това е безценна народната памет. А тя знае, че тук войводата свива ново семейно гнездо и в него дочаква последния си дъх.
Народът помни разказите за славните хайдушки подвизи, разказвани пред бялата му къща. И в чест на 150-годишнината от рождението на Филип Тотю тази къща, която обитава този неукротим български дух до последните си дни, е превърната в музей. Вещите в къщата музей пренасят в атмосферата на онова бунтовно време, в което подвигът на легендарният войвода бележи националната история. Всяка една част от къщата носи енергия, присъща за личност като Филип Тотю.
Когато човек прекрачи прага на къщата музей в град Две могили, неминуемо ще попадне в силовото поле на магнетичния войвода. Ако някой пожелае да потърси спасение от обществената действителност, той ще застане развълнуван, но едновременно с това и смирен пред портрета на войводата, за да се докосне до един велик образ.
Прочутият Филип Тотю, наричан от турците „неуловим“, „разбойник“, „хвърковат“ и „страшилище за империята“, е една от най–бележитите личности от епохата на Българското възраждане. Преследвачите му го нарекли “канатлъ” (тур.), означаващо “крилат”. Така си обяснявали удивителната му способност да остава винаги неуловим. Роден е на 10 април 1830 година в махала Гърците до село Вонеща вода, Великотърновски окръг. Истинското му име е Тодор Тодоров Топалски, а като дете е наричан Тотю, Ради, а от 1866г. до края на живота му – Филип.
Едва 9-10 годишен е изпратен от баща си да учи в Търново, но три месеца по-късно прекратява образованието си. Подхваща занаят като терзийски чирак, но така и не изпълнява желанието на баща си да стане „баш терзия“. Времето, което Тотю прекарва в Търново, не е напразно. То съвпада с бурната епоха на нашето Възраждане и тогава се проявява наследеният бунтовнически непокорен дух на дядо му Буро, на своя чичо Ангел, обесен в Одрин, затова че водил хайдушка дружина на Велчо Атанасов Джамджията. Така през 1853г. Филип Тотю за първи път пролива злодейска кръв на пазара в Горна Оряховица, защитавайки честта си на българин, като спасява открадната българска мома от село Хотница и наказва виновниците Хасан Реджебов и сина му от с. Клеменча. Тогава войводата попада за втори път в Търновския затвор, но това не се оказва проблем за него. Въпреки жестоките изтезания, на които е бил подложен, след няколко месеца успява да се измъкне. Поема пътя на хайдутина и от тук идва легендата за неуловимия Тотю. Вестта за храбростта му се носи от уста на уста из всички краища на поробеното ни Отечество. Славата и известността на „опасния гяурин“ стават причина турската войска да се вдигне на крак и да заварди всички пътища.
Филип Тотю е личност, която се посвещава на свободата, готов да пожертва живота си: „Няма да оставя оръжието си, догде не видя или България свободна, или да ме убият нейде…“ Войводата води битка на 19 май 1876г., която поставя началото на великата освободителна епопея и появата на думата „комита“. Водената от него битка, заедно с още 32 храбреци, се превръща в най-епичната и величава, когато при село Върбовка, Павликенско се бият срещу трихилядна редовна войска и башибозук. Тогава със своята мощ успява да пробие плътния кордон и извежда четата от обкръжение. Така Филип Тотю доказва за пореден път хайдушкия си романтизъм и увековечава преданията за свръхестествените си качества. Той е познат на народа не само като революционна личност, но и като съселянин.
По спомени от Миланка Дюлгерова, Филип Тотю се премества да живее от Русе в Две могили, когато предприема пътуване до родния си край, за да покаже на баба Велика забележителностите на местата, където е воювал. По пътя често спирали у негови познати, които радушно ги посрещали. Христо Димитров Попов споделя: „Всеки ден двемогилчени можеха да го срещат в кафенето на Димитър Попов. Щом седнеше, веднага му се поднасяше кафето от стопанина, с когото подемаха приятелски разговор. Носеше костюм и жилетка от черен фабричен плат и черна мека шапка. Ходеше с бастун с кокалеста дръжка според тогавашната мода…“
Животът на Филип Тотю е изпълнен с безброй подвизи, но възрастта и напрежението укротяват неговия дух на 22 март 1907г. Погребан е в двора на църквата в Две могили, като израз на признателност и присъствието на много хора от Русе, Две могили и негови съратници, доказват за пореден път неговото величие. Панайот Хитов произнася надгробна реч, в която се казва: „Умря страшилището на турската империя“.
В знак на почит освен надгробна плоча, потомците изграждат през 1973г. величествен паметник в центъра на града. Той представлява голяма бронзова фигура на „хвърковатия“ войвода, устремена напред, с което се напомня за пореден път за неговия бурен и достоен за подражание живот.
Първото бойно знаме от битката край Върбовка
Днес Първото бойно знаме от битката край Върбовкакъщата музей на Филип Тотю в град Две могили е една от забележителностите, която си заслужава да бъде посетена. Тя носи история, заключена между четири стени, които са преки свидетели на част от живота на такъв виден герой като войводата Тотю. Уредник на къщата музей е Койчо Пенчев, който е наследник на рода от страна на жената на Филип Тотю. Той е от онези будни граждани, които се вълнуват от разказите за живота и подвизите му и точно заради това полага всекидневно усилия да съхрани паметта на героя и да бъде предадена на идните поколения. Две могили, макар и едно малко градче, носи част от културата на България. До днес тя е съхранена и е от изключителна важност да бъде посещавана, за да не бъде забравена следата на войводата и да отмре величието на подвига.
Автор: Ренета Цонева, I курс, Българистика и медии
