Тази седмица отбелязахме първи ноември – Деня на българските будители. Малцина обаче са чували, че тази дата е и Ден на българската журналистика.
Водени от мисълта, че добрият журналист не се ражда, а се създава, ние подготвихме лист от двадесет художествени книги, които е добре всеки, който желае да практикува този занаят, да прочете. Всички те са писани в периода между XIX-ти и XXI-ти век и НЕ са част от учебния материал в училище. Преди да започнем, трябва да отбележим, че до голяма степен подредбата на книгите е чиста условност.
20. „Кулата на ужасите“ (Sliver), Айра Леви (1991 г.)
„Кулата на ужасите“ е трилър, който проследява живота на млада красавица, решила да се настани под наем в прекрасен апартамент в Манхатън. Тя обаче не подозира, че собственикът на сградата знае всичко за нея и нейните съседи.
До голяма степен сюжетът показва как информацията може да се превърне в наркотик и как в края на краищата се оказва, че тя далеч не е всичко.
- „Белю пушилката“ (Smoke Bellew), Джек Лондон (1912 г.)
Романът „Белю Пушилката” проследява историята на един бивш журналист – неудачник, завладян от треската за злато. По времето на своята експедиция той преминава през тежки изпитания и открива истинските стойности на живота.
Неговото пътуване обаче би се провалило още в самото начало ако той не можеше да чете между редовете.
- „Всемогъщият“ (The Аlmighty), Ървинг Уолъс (1982 г.)
„Всемогъщият“ започва след като опитен журналист получава в наследство от баща си истинска медийна империя. За огромно негово съжаление обаче изданието, за което копнее най-силно, му е дадено за кратко освен ако не увеличи неговия тираж до непосилен брой. Загърбвайки всякакви морални граници, той успява да постигне невъзможното и да се превърне в най-могъщия медиен магнат в света.
Единственият му служител, който решава да се противопостави на неговите методи за работа, е младата и амбициозна Виктория, за която работата във вестник е сред последните романтични неща в света. Водена от своя стремеж да се докаже и от своя дълг на журналист, тя рискува живота си, за да покаже истината на света.
- „Химн“ (Anthem), Айн Ранд (1937/1938 г.)
Сюжетът на „Химн“ се развива в далечното бъдеще, в което обществото е навлязло в тъмна епоха след като се е отрекло напълно от индивидуализма. Главният герой е любопитен по характер, но обществото решава да го назначи за метач. По-късно той нарушава правилата като се влюбва и прави още една голяма грешка, която слага началото на неговите проблеми.
Книгата не е нито най-старата антиутопия, нито най-въздействащата. Тя обаче е писана далеч преди други световноизвестни заглавия от същия жанр, които ще разгледаме по-долу в списъка и засяга актуалната тема за личната свобода.
- „Антихрист“, Емилиян Станев (1970 г.)
„Ти си богът, когото търсиш. Не си ли разбрал, че няма закон вън от твоята воля да те предпази от злото в тебе освен закона, който ти сам ще си наложиш? В тебе е светецът и убиецът, горният и долният свят. Кого ще предпочетеш? Само в този избор ти си свободен!“. Това не са думи на правозащитник от нашето съвремие, цитат от книгата „Антихрист“ на Емилиян Станев.
Романът разказва за животът на Еньо, който живее в последните години на Търновското царство. Героят е разкъсван от своята слабохарактерност, който все пак търси своя път към спасението като става монах.
Това, което прави „Антихрист“ специална книга в случая е, че до голяма степен тя описва проблеми в българското общество, на които ставаме свидетели и днес. Примери за това са личната свобода, бягането от отговорност и личното спасение вместо общото.
- „Хелиопилис“, Хаим Оливер (1966 г.)
Причината да не сме посочили оригиналното заглавие на „Хелиополис“ е, че авторът всъщност е българин, който е незаслужено забравен.
При научна експедиция, която цели да обясни радиоактивността на опустошен тихоокеански остров младият физик Алек попада в Хелиополис. Там той среща общество, ръководено от Мозъка, носител на чистия разум.
Всяка една глава на книгата повдига нови научно-фантастични въпроси и ни кара да си задаваме въпроси за хуманността като явление и за това какво точно е човекът – индивид или ресурс, необходим в работата.
- „Нулев брой“ (Numero zero), Умберто Еко (2015)
Ако искате да видите каква НЕ бива да бъде журналистиката – прочетете „Нулев брой“. Действието в романа се развива през 90-те години, но вън от всякакво съмнение е, че в него се говори за не съвсем почтени похвати, на които ставаме свидетели и днес.
- „Франкенщайн“ (Frankenstein; or, The Modern Prometheus), Мери Шели (1812 г.)
За огромно съжаление малцина всъщност знаят, че Франкенщайн е създателят, а не чудовището. Романът разказва как в началото на XIX-ти век доктор Виктор Франкенщайн създава изкуствен човек, след което вкусва горчивите плодове на своето дело.
На пръв поглед сюжетът няма общо с журналистиката. Това, което прави романът ключов – е принципът на действие. Де факто журналистите са сред хората, които изграждат общественото мнение така както Франкенщайн създава своето чудовище. В този ред на мисли романът показва, че съществуват червени линии, които не бива да преминаваме ако не сме готови да поемем отговорност (НЕ сме сигурни дали авторката е искала да каже това).
- „Приключенията на Ераст Петрович Фандорин“ (Приключения Эраста Фандорина), Борис Акунин (1998 г. – ??)
„Приключенията на Ераст Петрович Фандорин“ представлява поредица от романи. Главното действащо лице в тях – Ераст Петрович Фандорин е идеалът за аристократ от XIX-ти век. Той съчета в себе си благородство, образование и нравствена чистота. Още съвсем млад започва детективска кариера и в продължение на десетилетия успява да спаси света няколко пъти.
Основанието да включим поредицата на Борис Акунин в списъка, е че действията в нея се развиват във важни исторически моменти и разкриват геополитически закономерности и методи за работа с информация.
- „Къща от карти“ (House of cards), Майкъл Добс (1989 г.)
„Къща от карти“ е история за алчност и корупция. Сюжетът показва, че на дадено равнище държавата се превръща в изпразнена от съдържание конструкция, в която властват интригите и страстите.
Главният герой Франсис Ъркарт решава да се бори за поста на министър-председател. Въоръжен с вътрешна информация и политическите тайни той си поставя за цел да отстрани всички свои съперници без значение от начина на действие.
- „Прекрасният нов свят“ (Brave New World), Олдъс Хъксли (1932 г.)
Сюжетът на „Прекрасният нов свят“ се развива в далечното бъдеще. Развитието на цивилизацията е успяло да премахне напълно бедността, войната и болестите. Цената, която хората плащат е загуба на човешката си същност. Някак си те са повярвали, че живеят в най-добрия от всички възможни светове и гледат със странни очи на някогашното нормално.
- „Куест“ (Квест), Борис Акунин (2009 г.)
Смесица между два романа и игра, „Куест“ е прекрасен наръчник за това как да използваме истината като победоносно оръжие. Историята на романа започва, когато младият американски учен Галтън Норд е изпратен на опасна мисия в Съветския съюз заедно с двама непознати учени. Сблъсквайки се срещу юмрука на тоталитарната машината на властта тримата герои попадат на пъзел от личности и събития, който води началото си от Наполеоновите войни. Контраразузнаването на СССР се оказва прекалено добре подготвено и Норд не може да скрие каквото и да било от него. Той е принуден да разчита на умението си да взема полезни и разумни решения в правилния момент.
Мнозина биха възразили, че шпионажа/детективската работа и журналистиката са различни неща (или поне би трябвало). Това може би е така, но „Куест“ учи на две важни умения, необходими и за двете – работа с информация и бърза преценка на риска.
- „Портокал с часовников механизъм“ (A clockwork Orange), Антъни Бърджес (1962 г.)
„Портокал с часовников механизъм” е една от големите книги на дистопичния жанр от миналия век. Романът се запомня главно с несъществуващия език, на който говорят „литъл Алекс и неговите друзя“. Някои критици наричат книгата „прозрение за неизбежния бунт срещу обезличаващата Система“ и със сигурност имат основание да го правят.
- „Да разлаем кучетата“ (American hero) (1993 г.)
Броени дни преди президентските избори на САЩ избухва скандал, който поставя под въпрос преизбирането на действащия президент. Най-довереният съветник на президента обаче успява да състави план за изход от безизходната ситуация. Обръщайки се към Холивуд за помощ, той успява да „предизвика“ измислена война, която започва да се тиражира в медиите. Така това, което се излъчва по телевизията, се превръща от политика и шоубизнес в истина…
- „451 градуса по Фаренхайт“ (Fahrenheit 451), Рей Бредбъри (1953 г.)
Знаете ли, че при 451 градуса по Фаренхайт се равняват на малко над 232 градуса по целзий? Според Рей Бредбъри при тази температура започва самозапалването на хартията.
Именно заради това той е озаглавил романа си по този начин. „451 градуса по Фаренхайт“ разказва за тоталитарно общество, в което книгите са забранени и подлежат да изгаряне. Вместо тях се насърчава масовата култура и стремежът към потребителство.
Все пак малка група несъгласни със статуквото решава да води съпротива.
- „Ние“ (Мы), Евгений Замятин (1920/1921 г.)
В “Ние” Евгений Замятин описва един напълно механизиран свят, в който човешката личност е сведена до номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властта използва достиженията на науката и технологиите за да прекърши човешката душа. Постепенно главният герой ще трябва да реши дали да приеме човешкото у себе си или да го отхвърли.
- „Краят на вечността“ (The end of eternity), Айзък Азимов (1955 г.)
Замисляли ли сте се какви би се случило ако група случайни хора се сдобие с властта да „редактира“ грешките на всеки един от нас под предлог, че ни спасява? Дали това не би ни довело повече главоболия отколкото ползи? Върху този въпрос разсъждава Айзък Азимов в книгата „Краят на вечността“
Главният герой Андрю Харлан е член на елит от бъдещето, който живее във Вечността. Неговата задача е да пътува във времето, за да променя миналото и бъдещето. Идеята на Вечността е да предотвратява войни и катастрофи, за да осигури вечен мир на човечеството.
При една от мисиите си Андрю се влюбва в момиче от 482-ри век. След време обаче открива, че при една от следващите промени в историята неговата любима престава да съществува. Той ще бъде принуден да вземе труден избор и да научи какво всъщност е причинила Вечността на човешката цивилизация.
В нашето съвремие, в което медиите са по-силни от когато и да било, „Краят на вечността“ е особено актуална книга. Тя би накарала мнозинството от журналистите да си зададат куп болезнени реторични въпроси.
- „1984“, Джордж Оруел (1948 г.)
Често „1984“ е сочен като най-ключовия роман, писан през миналия век.
Сюжетът започва на 4 април 1984 година в Лондон, Океания. Водачът на свръхдържавата, познат като Големият брат и неговата партия, следят постоянно всичко и всички. Според пропагандата те не грешат никога и винаги успяват да наложат своята воля. В същото време миналото на страна се пренаписва постоянно, бъдещето е оковано в безкрайна война, а настоящето е несигурно.
Главният герой Уинстън Смит е работник в Министерството на истината. Неговата задача е да пренаписва новини от стари вестници, за да бъдат в тон с изискванията на управляващата партия. Постепенно той започва да прозира случващото се и решава че може да се опълчи на Партията и Големия брат. Дали обаче това е възможно в действащата информационна среда?
- „Фермата на животните“ (Animal farm), Джордж Оруел (1945 г.)
„Всички [животни] са равни, но някои са по-равни от други“ е израз, който всеки от нас е чувал. Истината е, че това е цитат от „Фермата на животните“.
Романът проследява историята на животните на фермера Джоунс. В един прекрасен ден те се вдигат на бунт и успяват да прокудят своя господар. Водачи на революцията са свинете, които бързо се самозабравят и някогашните идеали се превръщат в изпразнена от съдържание демагогия.
Постепенно те се отделят от останалите животни и започват да отстраняват потенциалните противници чрез системно дезинформиране, което обхваща както настоящето, така и миналото…
- „Фондация“ /Трилогия/ (Foundation), Айзък Азимов (1951-1953 г.)
Първоначалната трилогия включва книгите „Фондация“, „Фондация и империя“ и „Втората фондация“. Сюжетът проследява историята на разпадаща се галактическа империя. Математикът Хари Селдън прекарва целия си живот в разработване на нова наука – психоистория. Чрез система от сложни изчисления той предвижда края на империята и преходен период от 30 000 години преди образуването на втора свръхдържава. След като изчислява че е почти невъзможно да спре процеса на държавен разпад той решава да насочи силите си към намаляването на преходния период до едва 1000 години. За целта той основава две фондации на двата края на галактиката. Едната от тях трябвало да съхранява технологиите, а другата – психологията. В своето противоборство те трябвало да поставят началото на новата империя.
В сюжета на оригиналната трилогия се преплитат политически интриги, битки с бластери и манипулации, които показват, че в края на краищата информацията може да бъде най-силното оръжие.
Като интересни подробности можем да споменем, че „Фондацията“ е повлияла на някои от най-влиятелните личности в САЩ и се изучава в американската военна академия Уест Пойнт.
Автор: Андрей Андреев, магистърска програма „Културно-историческо наследство и туризъм“
