Проектът „Да направим обиколка на Черно море“ или „Let‘s Cycle At The Black Sea“ е програма за трансгранично сътрудничество в Черноморския басейн – 2014 – 2020 (финансирана от ОП „Черноморски басейн (2014 – 2022)“ на ЕС). В нея участват институции от няколко страни, а българският представител е Шуменският университет. Повече за проекта и значението му – от координатора за ШУ доц. Милена Стоянова:
UniMedia: Какво представлява проектът „Да направим обиколка на Черно море“ или „Let‘s Cycle At The Black Sea“?
Доц. Милена Стоянова: Проектът „Да направим обиколка на Черно море”/Let‘s Cycle At The Black Sea – LetsCYCLE, BSB-998, финансиран по Програма за трансгранично сътрудничество в Черноморския басейн (2014 – 2020)/Cross-Border Cooperation Black Sea Basin Programme (2014 – 2020) има за цел съвместно насърчаване на бизнеса и предприемачеството в сектора на туризма и културата. Както и подобряване на благосъстоянието на хората в регионите на Черноморския басейн чрез устойчив растеж и съвместна защита на околната среда чрез развитие на туристическите и културните сектори в трансграничните страни.
Партньори по проекта са Общината на град Сакария, Турция, Сакарийският унивреситет, Университет „Дунарея де Джос“, град Галац, Румъния, Институтът за пазарни проблеми и икономически и екологични изследвания на Националната академия на науките на Украйна, Международният център за развитие на бизнеса и насърчаване на инвестициите – Грузия и разбира се – Шуменският университет.
В края на февруари 2022 в Шуменския университет се проведе двудневен семинар, на който партньорите обмениха опит и анализираха постигнатите резултати до този момент
UniMedia: Защо точно Let‘s Cycle At The Black Sea? Как колоезденето може да повлияе на развитието на районите, разположени по Черноморието?
Доц. Милена Стоянова: Актуалността е продиктувана от потенциала за развитие, с който разполага велосипедният туризъм днес. Велосипедният туризъм или „велотуризъм” е нововъзникващ начин за разбиране на редица икономически дейности, включващи велосипеда. Това е мястото, където бизнесът, туризмът и спортът се срещат. Следователно велотуризмът е мултидисциплинарен и може да се провежда в множество форми, поради което има известна трудност при дефинирането му. Забележително при велосипедния туризъм е, че той може да се появи практически навсякъде, където има място за каране на колело. За разлика от карането на ски, сноуборд, скейборд или сърф, които зависят от определени географски характеристики, хората карат велосипеди по планини, тихи селски пътища, в градове, по плажни ивици и дори по сняг.
Велосипедът е евтин, бърз, здравословен и екологичен вид транспорт. Колоезденето разширява използваемата физическа среда за хората, докато алтернативи като автомобили и магистрали влошават и ограничават средата и мобилността. Като форма на устойчив туризъм ЕС все повече подкрепя велосипедния туризъм особено чрез съфинансиране на различни проекти в Европа. Изпълнени са няколко международни проекта с финансиране от ЕС в страните от средното и долното поречие на река Дунав. Дунавският велосипеден маршрут е част от трансевропейската мрежа от маршрути (Евро Вело), който представлява успешен туристически продукт във Франция, Германия и Австрия.
Бъдещето на велотуризма можем да свържем с думата възраждане, тъй като хората по целия свят се качиха на две колела, защото пандемията от COVID-19 предизвика преоценка на индивидуалния начин на живот и приоритетите. След продължителния период на блокиране излизането на открити пространства, колоезденето не само предлага на хората ценна свобода, но се добавя и към списъка с устойчиви навици, които нашата глобална общност трябва да възприеме.
Новите тенденции в условията на пандемия, които предоставя колоезденето като ефектите от развитието му се адресират към редица геоглобални предизвикателства. Сред тях освен замърсяването на атмосферата трябва да прибавим борбата с наднорменото тегло и равноправния достъп до мобилност на населението.
UniMedia: Как проектът може да насърчи бизнеса и предприемачеството в Черноморския регион в секторите на туризма и културата?
Доц. Милена Стоянова: Мобилният характер на велотуризма разпределя туристическите потоци върху по-голяма територия, включително в периферните райони между по-големите туристически центрове. Пътуването с велосипед е особено полезно за селските общности. Колоездачните туристи са склонни да търсят живописни селски пътища с нисък трафик, които са извън утъпканата пътека. Там се пътува по-бавно, което води до по-дълъг престой в даден регион, както и повече разходи за услуги. Освен това велосипедните маршрути свързват туризма с периферните селски територии, което дава възможност икономическото въздействие на велотуризма да се разпространи по-равномерно в обширни райони.
Велотуристите са склонни да бъдат геотуристи – интересуват се от изживяването на отличителните характеристики на съответната туристическа дестинация, включително нейната култура, традиции, пейзаж, история, благосъстояние на нейните жители. Те предпочитат да харчат на местно ниво, да създават значими връзки с местните жители и да бъдат в ролята на изследователи. Развитието на велотуризма на микро равнище е предпоставка за установяване на сътрудничество между съседни общини, които се ангажират с разработването и осъществяването на общ веломаршрут.
Нарастващата популярност на велосипедния туризъм се дължи на възможността за пътуване на дълги разстояния с минимален въглероден отпечатък върху околната среда. Веломаршрутите свързват различни дестинации и в зависимост от протежението им биват регионални, национални и международни. Всеки маршрут може да има определена тематика в зависимост от териториите, през които преминава. Ключът към привличането на туристи с велосипед е да се гарантира, че има място, където те да карат приятно. Това може да бъде регионален маршрут за велосипедисти или пътища с нисък трафик, дълга велоалея, мрежа от пътеки за планинско колоездене или градски исторически квартал с отделни велоалеи. Това обаче не означава, че маршрутът трябва да притежава най-добрата инфраструктура за колоездене за да станете дестинация. Дадена културна, историческа, архитектурна, археологическа, етнографска или живописна природна атракция може да привлече посетители, които искат до го изживеят с велосипед.
UniMedia: Едни от основните дейности по проекта от страна на Шуменския университет са именно разработване на велосипедни маршрути и картирането им. Какво представляват те?
Доц. Милена Стоянова: Разработени са 5 маршрута:
Маршрут 1. Красотите на ПП “Шуменско плато”:
Паркинг на хотел „Шумен” – Паметник „Създатели на Българската държава – Част от дендрологичен маршрут „Шумен – зеленият град“ – Астрономическа обсерватория – Погледно място „Дивдядовски скални венци“ и пещера „Охлюва“ – Хан Крумов скален манастир и Проходът на влюбените – Паркинг на хотел „Шумен”
Обща дължина (km): 25,4 km
Време за изминаване на маршрута (ч.): 6-7 часа
Маршрут 1.2. „Гледки от ПП Шуменско плато”
Паркинг на хотел „Шумен” – Дирекция на ПП „Шуменско плато” – тематичен маршрут „Дендрологична пътека” в Лесопарк „Кьошковете” – пещера „Русалка” („Сулумара”) – пещера „Бисерна”(„Зандана”) – погледно място „Хан Крумови порти” – хижа „Букаците” – скален феномен „Окото” и Осмарски скален манастир – ИАР „Шуменска крепост” – Паркинг на хотел „Шумен”
Обща дължина (km): 24,8 km
Време за изминаване на маршрута (ч.): 7-8 часа
Продължителност: 1 ден
Маршрут 2. „По следите на Първата българска държава”
Паркинг на хотел „Шумен” – гр. Велики Преслав – Археологически музей „Велики Преслав” – Поддържан резерват „Дервиша” – Поддържан резерват „Патлейна” – манастир „Св. Пантелеймон” – с. Ловец – гр. Върбица – хижа „Върбишки проход” – Върбишки проход – Курортен комплекс „Върбица” – Сарая на Гераите – с. Хан Крум – винарска изба „Хан Крум” – Паркинг на хотел „Шумен”
Обща дължина (km): 140 km
Време на провеждане на маршрута: април – ноември
Продължителност: 2 дни
Маршрут 3. „От тука започва България”
Паркинг на хотел „Шумен” – с. Мадара – НИАР „Мадара” – с. Кюлевча – местност „Кирека” – гр. Плиска – НИАР „Плиска” – Културно-исторически комплекс „Двор на кирилицата” – с. Коньовец – НИАР „Кабиюк” – Паркинг на хотел „Шумен”
Обща дължина (km): 68 km
Време на провеждане на маршрута: април – ноември
Продължителност: 1 или 2 дни
Маршрут 4. „Етнокултурно наследство на шуменския регион”
Паркинг на хотел „Шумен” – с. Мараш – с. Салманово – с. Златар – Златаревски манастир – гр. Смядово – с. Веселиново – скално-култов комплекс „Софрата” – водопад „Скока” – с. Александрово – с. Риш – с. Бяла река – гр. Върбица – Сарая на Гераите – с. Ловец – Поддържан резерват „Патлейна” – Поддържан резерват „Дервиша” – Археологически музей „Велики Преслав” – гр. Велики Преслав – Паркинг на хотел „Шумен”
Обща дължина (km): 178 km
Време на провеждане на маршрута: последната седмица на месец август
Продължителност: 3 дни
Маршрут 5. „Възрожденският Шумен”
Основни обекти по маршрута: Паркинг на хотел „Миналия век” – Томбул джамия – Къща на градския бит и култура Авшарян”, къщи – музеи: Среброва къща, Панчо Владигеров, Добри Войников, къща „Д-р Верби”, Читалище Добри Войников (паркинг); пешеходна обиколка по ул. Цар Освободител с музейни експозиции: Лаьош Кошут, Панайот Волов, църква „Св. Три Светители”, РИМ-Шумен, хотел Миналия век (обяд), църква „Възнесение господне”, Андрейково училище – Паркинг на хотел „Миналия век”
Обща дължина (km): 3,34 км веломаршрут
Време за изминаване на маршрута (ч.):
Продължителност: 1 ден
Маршрутите вече бяха представени в научен доклад на Четвъртата национална конференция с международно участие „География, регионално развитие и туризъм“, която се проведе в началото на декември 2021 година в Шуменския университет. А представители на Шуменския университет участваха и в 25-то издание на „Източно-средиземноморското международно изложение за туризъм и пътувания“ през февруари 2022 г. в гр. Истанбул, Република Турция (EMITT FAIR – ISTSNBUL, 2022). По време на панаира бяха представени разработените от партньорите по проекта туристически веломаршрути.
UniMedia: Как велотуризмът може да повлияе върху развитието на Шумен и областта?
Доц. Милена Стоянова: Велотуризмът напълно може да се реализира като пълноценна част от туристическия продукт на територията на Шуменска област и да помогне за устойчивото й туристическо развитие. Той има потенциал да се реализира на международния пазар и да привлече туристи за по-дълготрайни пътувания, с преминаване през повече и по-малко известни туристически обекти на разглеждата територия. Разработените веломаршрути могат да допринесат за включването на по-изолираните общини.
Безспорно няма съмнение, че велосипедният туризъм или велотуризмът ще продължи да процъфтява през следващите години. Предлагайки на туристите новооткрита свобода в този нов свят на пандемии, ваксини и затворени граници, дейността на открито поставя на първо място здраве. Така че, ако все още не сте го пробвали, вземете колело и сами ще откриете защо е на мода.
Периодът на изпълнение на проекта „Да направим обиколка на Черно море”/Let‘s Cycle At The Black Sea – LetsCYCLE, BSB-998 е 07.2020 – 31.12.2022
UniMedia
