Шуменско присъствие на престижен международен форум в Москва

С категорично българско присъствие от 17 до 20 октомври премина поредното 12-то издание на многогодишния творчески проект за изучаване на творчеството на Иво Андрич: Иво Андрич в европейски контекст (Грац 2007). Началото е поставено точно преди 12 години в австрийския град и е дело на неуморния професор от университета в Грац и член на Катедрата по славянски филологии на Московския държавен университет Бранко Тошович. Той е световноизвестно име в областта на лингвистиката и русистиката, но за тези, които вече се титуловат като членове на сформираното общество за изучаване на Иво Андрич, той е техният организатор и вдъхновител. Проектът има своя богат сайт Гралис и поредица от 12 дебели тома, събрали статиите по тематична логика, фиксирани ежегодно върху конкретен Андричев текст или тематологична стратегия за изучаването на световния писател. Тази година градът-домакин на големия международен симпозиум, събрал учени от 10 страни, беше Москва. И темата беше подобаващо мащабна и амбициозно всеобхватна, също както милионния световен мегаполис: Холода и зимы Иво Андрича и русских лауреатов Нобелевской премии: Нобелевские криопоэтики.

Българското сравнително литературознание бе представено тази година от проф. д-р Светлозар Игов (Пловдивски университет), проф. д-р Евдокия Борисова (Шуменски университет), докт. Кадрие Джесур (Истанбулски университет), доц. д-р Мира Душкова (Русенски университет) и гл.ас. д-р Мая Ангелова-Анастасова (Великотърновски университет). Пътуването на учените бе обезпечено по проект “Участие на хуманитаристи в международни научни форуми в Москва”, финансиран по програма “Мобилност” на НФК, договор № МОВ – 126 – 2Р – 8/23.05.2019. В симпозиума взеха участие литературоведи и езиковеди от 14 страни – Сърбия, Русия, Гърция, Румъния, Северна Македония, Хърватска, Черна гора, Босна, Украйна, Турция. С живото си присъствие в залата или във връзка по скайп, участниците четоха, презентираха и дебатираха по темите на своите статии и доклади, посветени на Андрич в сравнителен руски „нобелев” дискурс, очертан от творчеството на Шолохов, Солженицин, Бунин, Пастернак, Бродски. И въпреки значителната конферентна конкуреция в университета в октомврийските дни – едновременно провеждащите се още две други международни конференции, посветени на творчеството на Пушкин и на методиката на литературното и езиковото преподаване, Филологическият факултет на МГУ „Михаил Ломоносов” се оказа достатъчно широк, многолюден и гостоприемен да сбере и изслуша едновременно и трите форума. В официалния Поточный зал №11 симпозиумът бе открит от Бранко Тошович, и Тияна Миленкович, които представиха сборника от предходната година „Андричевата Слънчева страна-2018”. Участниците в тазгодишния симпозиум бяха поздравени от Декана на ФФ на МГУ проф. А. Липгарт и завеждащият Катедрата по Славистика проф. Н. Ананиева.

Заседанията продължиха по секции, като литературоведските доклади значително преобладаваха. Проф. Б. Тошович изложи концепцията на темата за „криопоетиката”и употребата на „луцидеми” и „криолеми” (научни неологизми, изковани от самия него) в езика и стила на големия сръбски нобелист, четен в сравнителен контекст с руските нобелови поети и разказвачи. Разбира се, епитетът „нобелов” няма поетически и естетически проекции, но в търсенето на общи допирни точки в просторния славяноезичен литературен контекст, се откриват продуктивни посоки. Сред първите доклади бе прелюбопитният, изпъстрен с фактология и уместни анализационни забележки, текст на проф. Светлозар Игов „Защо Тито толкова дълго отказва да приеме югославския нобелист”. „Зимните хетеротопии в художествения свят на Андрич” очерта текстът на д-р Мая Ангелова-Анастасова, който задълба в посока на вертикалния и семиотичния прочит на Андрич. Доц. Мира Душкова заложи на предизвикателството да сравни нобелиста Андрич с потенциалния, но несбъднат български нобелов автори остроумен разказвач на истории Йордан Радичков („Балкански разказвачи на истории – Андрич и Радичков”). Проф. Евдокия Борисова и Кадрие Джесур предложиха в съавторство предизвикателен прочит на Андрич през Бунин и фемининната тема, пречупена през метафоричния контекст на географията и климатологията, фройдизма, мизогенните крайности дори на женското поведение в любовта („Зимни жени в белетристиката на Бунин и Андрич”).

На следващия ден, когато Андричевият симпозиум бе вече закрит, доц. Мира Душкова, д-р Мая Ангелова и проф. Евдокия Борисова организираха отделна филологическа проява. На 21 октомври те проведоха литературно-научен семинар с колеги от Катедрата по Славяноведение и студенти-филолози, изучаващи Българска филология или български език като втори чужд славянски в рамките на бакалавърски и магистърски програми на факултета. В прелестно декорираната бутикова, но препълнена зала Пушкинская на студенти и преподаватели (сред които българисти, македонисти, сърбисти и полонисти), изкушени от темата: Съвременната българска литература на границата ХХ – ХХІ век, изслушаха и изгледаха подготвените като презентации изложения на доц. Мира Душкова („Български писатели, номинирани за Нобелова награда”), на д-р Мая Ангелова („Ръкописите не горят – русенският самиздат от  60-те години на ХХ век”) и на проф. Евдокия Борисова („In Memoriram – Никола Георгиев или литературознанието като начин на живот” 1937-2919). Тематичното разнообразие бе съзнателно търсено от авторките-лекторки, като целта бе да се очертае пъстра тематична и събитийна палитра от съвременния български литературен живот. В първия случай това бе българската мечта за литературна слава, комплексите и копнежите ни като малка литература да се съизмерваме с големите и значимите. Във втория случай – от белетристиката се прескача към поетите и политическата, но и читателска конюнктура, която регулира и предизвиква езика и въображението на твореца. В третия случай публиката почете делото и творчеството на най-големия български литературовед – теоретик и историк, но и публицист , есеист и критик на българската литература, който съвсем скоро ни напусна завинаги. И чийто копнеж за еманципиране на българската литература спрямо света изглежда не по-малко амбициозен и авантюрно-родолюбив, колкото и мечтата по български нобел.  Трите текста на лекторките непрестанно си подаваха реплики, очертаваха взаимовръзки, рисуваха параболи на диалога, за да зазвучи семинарът по българистика като солидна и логическа спойка пред публиката. Под ръководството на гл.ас. д-р Мария Белова, преподавателка по български език и литература, студенти от МГУ изслушаха комбинираната лекция по българска литературна история и взеха участие в дебатите – в залата, а и след това, в неформална обстановка на по чаша чай. Бяха обсъдени възможности за бъдещи контакти, осъществяване на студентско-преподавателски обмен и бъдещи научни и творчески проекти.

Москва посрещна и изпрати чуждестранните си гости – андричевисти и българисти  – с нетипично за тематичната доминанта на симпозиума (холода и зимы) време и температури. Прекрасната и цветна московска есен, която напомняше повече на края на май,  предостави щедри гледки и богато вдъхновение на тези, които си позволиха разточителни разходки из проспектите, набережная, градините и езерата, музеите и театрите на столицата. Пред очите им, в краката им бе вечната Москва, заредена с митовете и културата на противоречиви епохи, градът, зареден с атмосферата на световната музика, театър, поезия, мястото където и европейският, и азиатският, и евроазийският, и световният културен стил и вкус са съчетани по неповторим начин. А мащабите и качеството тук са винаги в повече от очакваното. Москва е градът, който подхранва и разбира всички стереотипи, и в който искаш да се завърнеш отново.

UniMedia