Денят на Земята, който светът отбелязва на 22 април, е идея на сенатор Гейлорд Нелсън. За първи път се организира през 1970 г., а целта е да се насърчи екологията и уважението към живота на планетата, както и да насочи вниманието към нарастващото замърсяване на въздуха, водата и почвата. В Шуменския университет учените от Факултета по природни науки работят активно в това направление. Повече за техните открития и изводи – от разговора с декана на ФПН проф. д-р Цветеслава Игнатова-Иванова:
UniMedia: Преди месец американски учени за първи път установиха наличие на пластмасови частици в кръвния поток на хора. Как изобщо пластмасата попада в организма на човека?
Проф. Цветеслава Игнатова-Иванова: Попада основно с храна, вода и най-вече с консумацията на морски дарове. Обаче, не идва само от там. В нашия живот всичко, което консумираме, се продава в пластмасови опаковки и бутилки. Доскоро пиехме кафетата си в пластмасови чашки. Пастата за зъби, червилата, хартията, която се избелва – абсолютно навсякъде има пластмаса. Става въпрос за пластмасови микрочастици. Това е опасното. Именно това доказва за първи път и изследването на американските учени. Публикацията излезе преди около месец. В нея се твърди, че в човешката кръв циркулират големи количества микропластмаси. А според данните на Световната здравна организация всяка седмица ние поемаме по една чаена лъжичка микропластмаса. Ако средно човек живее около 79 години, това значи, че за целия си живот е поел две пълни кофи с микропластмасови частици. Така изглежда картината.
UniMedia: По какви проекти работи ФПН на Шуменския университет в това направление?
Проф. Цветеслава Игнатова-Иванова: В момента ние имаме три големи проекта – „Изследване на екологичния натиск в българската акватория на Черно море чрез интегрирани микробиологични, биохимични и генетични маркери в черноморската мида Mytilus galloprovincialis Lam. “, „Комплексно екотоксикологично изследване на псамофилни видове миди от сублиторални местообитания на българската акватория на Черно море“, „Екосистемен подход за оценка на биоразнообразието и състоянието на популации на ключови видове риби от българското крайбрежие на Черно море“.
Проектите се провеждат съвместно с няколко институции – с Института по невробиология на БАН, с Института по океанология във Варна и с Института по молекулярна биология на БАН. Всъщност първо започнахме с бялата пясъчна мида, защото това е една от задачите по този проект – да търсим микропластмасови частици. Този проект е под ръководството на проф. Албена Александрова от Института по невробиология на БАН. Тази година по време на пандемията, тъй като изследването се прави в лабораторни условия и изисква теренна работа, първо разработихме методика. И тук колегите доц. Дойчинов, доц. Бъчварова, д-р Ибрямова и студентката Стефани Тошкова направиха методиката. Започнахме с белите пясъчни миди, взети от различни места по цялото крайбрежие на Черно море. Не очаквахме в интерес на истината, че ще намерим толкова много микропластмаса. За океанската вода има много изследвания, че е замърсена с пластмаса. Има много филми, виждали сме големи животни, заплетени пластмасови боклуци. Но по-опасната е тази микропластмаса, която навлиза в организмите. Сега успяхме да го докажем. В бялата мида имаше абсолютно всякакви частици. Те се разделят на три групи – нишки, пелети, кръгли и правилни форми и с неправилни форми. В бялата мида открихме от всички видове и то в значителни количества.
UniMedia: Какво означава значителни количества?
Проф. Цветеслава Игнатова-Иванова: В една малка мида, чиято ядка тежи около 1 грам, с която всъщност човек се храни, намерената пластмаса е някъде около 0,300 милиграма. Колегите намират около девет – десет такива частици, което е много. С тази мида се хранят много средиземноморски народи. В Испания, Италия навсякъде правят спагетите и паелята с тези миди, те готвят цялата мида с черупката и вероятността човек да попадне на микропластмаса вече е много голяма. Да, човекът изяжда ядката, но от черупката също се отделят такива частици.
След това решихме да проверим какво се случва и с черната мида. Такава задача по този проект нямахме, но като допълнителни задачи винаги можем да направим такова изследване. Оказва се, че в черната мида има, но не толкова много колкото в бялата. Може би самият пясък не задържа, както ние предполагахме, а по-скоро и в него има големи количества микропластмаси. И последното, което направихме като експеримент, е с рибата. Всички знаем, че рибата е изключително полезна и трябва да се храним с нея. Ние взехме няколко вида риби, които масово се продават. Говоря за рибата от Черно море, а не за рибите от язовирите. С язовирите не сме се занимавали. Искахме да видим дали по някакъв начин и микробиологията е свързана – ако има повече пластмаса, дали това ще доведе до появата на нови видове, които не сме изолирали досега. Няма такава връзка. Взехме 5 вида риби – това, с което масово се храним: зарган, кефал, карагьоз, попче и сафрид. Пробите са от различни части на рибата – от чревният тракт, от кожата, от хрилете, от месото и в рибите, в които имаше хайвер, взехме и от него. Очаквахме, че в хайвера няма да има, но за съжаление се оказа, че и там има.
UniMedia: Какви резултати получихте?
Проф. Цветеслава Игнатова-Иванова:В кефала имаше страшно много пластмаса. А кефалът е една от рибите, които много често се консумират, защото няма много кости и има хубаво месо. На една риба с размери около 700 гр имаше над 20 нишки микропластмаса, над 30 пелети и с неправилна форма около 10 – 15. В сафрида също имаше много. Всички риби ги взехме от Созопол. Знаем, че това е един курорт, който е много посещаван през летния сезон и рибата беше прясно извадена. Следователно, съвсем нормално е изводите от това изследване, което е направено от колегите от Америка, да важи и за нашата кръв.
Интересното и хубавото е това, че всъщност много колеги работят с Черно море – учени от Румъния, Турция. Но те изследват пластмасата като боклук, тоест като бутилки и чашки, а за микропластмасата в морските организми няма правени такива изследвания. Можем да кажем, че ние сме първите в тази насока, което наистина е много хубаво. Резулататите за бялата мида предстои да излязат до края на тази година в списание с импакт фактор.
По другото изследване с рибите също предстои публикация и се надяваме да можем да направим подобно изследване и за човека.
UniMedia: А кое кара морските организми да ядат тази пластмаса?
Проф. Цветеслава Игнатова-Иванова: Много е интересно и може би всички хора се питат това. Тук колегата доц. Александър Дойчинов, който се включва в тези проекти, е намерил статия, в която се казва, че когато попадне микропластмасовата частица в морето, това е повърхност и върху нея веднага започват да се адсорбират всякакви хранителни частици – белтъци, полизахариди. Така микропластмасовата частица се маркира като храна и това всъщност кара организмите да се хранят с нея и да я поглъщат. За тях тя е храна и те няма как да я разграничат.
UniMedia: А какво се случва с човешкия организъм, когато микропластмасата попада в него?
Проф. Цветеслава Игнатова-Иванова: Има много публикации на тази тема – има теория, че може да предизвика безплодие. Някои от видовете пластмаса изключително силно влияят върху храносмилателната система и предизвикват рак на стомаха, на червата. Доста млади хора напоследък започват да страдат от заболявания на кръвта, което досега не е било толкова широко разпространено. Това са предположения, но имайте предвид, че още от самото раждане на детето всичко, с което то се храни (шишетата, съдовете, в които се прави стерилизацията) е от пластмаса. Тоест бебето се захранва с микропластмаса. Дори може тези две кофи за боклук, за които си говорим, да станат три. Просто трябва обществото наистина сериозно да се замисля за използването на пластмасата. Вярно – евтина и удобна е, но се получават много отпадъчни продукти, които са токсични. Затова трябва да се намерят начини максимално да се ограничи ползването на пластмасата.
По случай Деня на Земята искам да отправим един призив към обществеността – да се ограничи максимално използването на пластмаса и да започнем да хвърляме разделно. Масово се хвърлят бъркалките от кафето, пластмасовите бутилки, памперсите и какво ли още не в морето. Това се връща към нас. И това вече е факт. И ако продължаваме накрая ще се засегне сериозно нашето здраве. Много млади хора вече страдат от всякакви заболявания. Затова си има причина, а тя най-вече е в средата, която ние сме замърсили. Човекът живее в тази среда и я замърсява и тя му го връща.
В проектите участват проф. Цветеслава Игнатова-Иванова, проф. д-р Нешо Чипев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН, проф. д-р Албена Александрова от Института по невробиология на БАН, доц. д-р Виолин Райков от Института по океанология във Варна, проф. Георги Милошев от Института по молекулярна биология на БАН, д-р Севгинар Ибрямова, доц. д-р Дарина Бъчварова и студентките Стефани Тошкова (магистърска програма Екология на микроорганизмите) и Айсел Лятиф (магистърска програма Екологични биотехнологии и контрол на храни)
UniMedia
