(Снимка от Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“, Андрей Андреев е първият в дясно)
Бъдещият журналист Андрей Андреев за студентския си живот:
Когато завърших гимназия имах една единствена мечта – да пиша. Незнайно как в средното училище започнах да проявявам интерес към случващото се. След това започнах да пиша куци стихчета, а малко по-късно и да ги публикувам в различни интернет сайтове. Бях добър в повечето практически дисциплини в специалността, която учих – икономическа информатика. Имах достатъчно добри оценки, за да продължа да следвам нещо, свързано с моята специалност, в който и да било университет в страната, но моята мечта далеч не беше това.
Повлиян от средновековната история, в частност историята на Византия, която разглеждах по време на скучните следобеди в училищното общежитие, аз не обръщах внимание на материалното. В мен се породи смиреност както и отвращение към моята специалност. Не исках да вземам бъдещето на хората, карайки ги да подписват договори, а напротив – да им помогна да освободят съзнанията си. Това обстоятелство ме накара да избера именно журналистиката като своя бъдеща професия.
Вероятно някои от моите учители са останали разочаровани от решението ми да избера Шуменския университет, защото в техните представи Шумен е дълбока провинция. Ако погледнем обективно обаче, Шумен е Десетият град в страната, а Шуменският университет е дал образование на много от хората, които познавам. Образование, което не е празна диплома, а видими практически умения. Образование, което е признато както на Изток, така и на Запад, и което е преподадено от хора със заслужени научни звания, изписали томове с мастило.
След като започна първата учебна година моят оптимизъм беше оправдан напълно. Действително лекциите и упражненията бяха провеждани по един адекватен начин, а преподавателите помагаха винаги, когато се обърнехме към тях. Разбира се, имаше нещо, което не се връзваше – липсата на натиск от страна на преподаващите. За разлика от учителите, които ме затрупваха с домашни до последния ми ден в училище, преподавателите подхождаха по един елегантен начин. Те ни преподаваха и ни даваха упражнения, а останалото оставяха на нас. Ние самите трябваше да демонстрираме уменията си на журналисти като имахме на разположение медийния център на университета. По този начин можеше да стане ясно кой следва, за да получи диплома и кой следва, за да получи умения. Колкото по-често отиваш до медийния център, за да поискаш задачи, толкова повече искаш да попаднеш в полезрението на преподавателите си, а от там – в редиците на една или друга медия. За трите учебни години, които прекарахме в университет, някои успяха да стигнат до този извод, а други не.
Така или иначе, не успях да сбъдна детската си мечта и да стана историк, но за сметка на това Шуменският университет успя да сбъдне мечтата, която носех в момента, в който попълних документите си за кандидатстване, а именно – да пиша.
Автор: Андрей Андреев, III курс, Журналистика
Снимка: БНР
