Десетгодишният юбилей на Българското неделно училище „Свети Иван Рилски“ в Кеймбридж, с клонове в Питърборо и Сполдинг, бе отбелязан с тържествен празничен концерт и интересна научно-практическа конференция на 11 и 12 май в Обединеното кралство. Училището е със завидна биография, блестящи постижения и огромни амбиции за бъдещето, а интересът към дейностите му непрестанно се разраства, пропорционално на броя на учениците. В „Свети Иван Рилски“ те вече са над 120. Това е така, защото училища от подобен тип са не само учебни институции, а огнища за съхранение на българския дух и култура. Шуменското присъствие там се оказа с дълголетна традиция, затова и специалните гости на събитието и форума бяха неслучайно подбрани: проф. д.н. Наталия Витанова, ректор на Шуменския университет, придружавана от проф. д-р Евдокия Борисова.
Училище „Свети Иван Рилски“ споделя половината от биографията си с Шуменския университет, защото връзките бяха осъществени още преди пет години, благодарение на личния контакт на Евдокия Борисова и Нина Борисова. Директорката Нина Борисова с удовлетворение сподели, че впечатляваща част от състава на учителската колегия са възпитаници на Шуменския университет. Радослава Попандреева и Димитринка Джумакова от Кеймбридж, Стефка Аврамова и Велина Маринова от Питърборо са наши бакалаври и магистри. Тяхната работа е класически пример за предаване на опит и квалификационно усъвършенстване в една, тотално различна спрямо родната, чужда, двуезична, дори многоезична културна среда. Днес, в редовете на педагогическата колегия на Кеймбридж, Питърборо и Сполдинг, работят и други, верните на каузата учители с възрожденски сърца: доайенът в професията и дъхновение за младите Здравка Амудова, Дарина и Славка Карипови, Ваня Иванова и Яна Влаева. През учебните 2019, 2020, 2021 години като студенти-стажанти по български език, литература и история, по програма Еразъм са преминали шуменските студенти Васил Николов, Галина Гурбанова и Валентина Кулева. Настоящото институционално сътрудничество бе утвърдено със специален договор, резолиран от Академическия съвет на Шуменския университет, който ще позволи и насърчи студентите да ползват благодатната база и прекрасните специалисти на Кеймбридж, Питърборо и Сполдинг за своето изграждане като учители в билингвална среда.
Ето какво си спомня днес за пребиваването си в Кеймбридж младата докторантка на Шуменския университет Валентина Кулева: „Когато заминах през 2019 година, напук на първоначалните ми страхове, учениците се оказаха възпитани и любознателни. Много се стараех, тъй като знаех, че те мислят на английски, говорейки български. Затова и самата аз обърнах сериозно внимание на английската лексика.
Впечатлявах се, че родителите подаряваха фентъзи романи на децата, за да упражняват българския, колкото и трудно да е това. И същевременно умилително пееха на коледното тържество: коладе ле ладе… Въпреки пандемията не изоставих работата си и на следващата година продължих да работя с тях онлайн, вече от България. Практиката в неделното училище се оказа моето вълнуващо английско приключение, но и сериозно и полезно предизвикателство.“
На тържеството на знаковата дата 11 май в църквата Сейнт Мери, съвсем в сърцето на университетския Кеймбридж, срещу величествената сграда на Кингс Колидж, Ректорът Наталия Витанова бе много развълнувана при връчването на специалния плакет и юбилейна марка, както и рекламни материали и знаци на Шуменския университет, учебна литература и диск с българска музика. В храма, освен прочувствените думи от сценария на вълнуващия спектакъл, осъществен на професионално ниво от Димитринка Джумакова, прозвучаха и ангелските гласове на фолклорна формация „Нуша“ под ръководството на Нели Андреева. На концерта присъстваха над 250 поканени гости, родители, преподаватели от Кеймбриджкия университет, представители на Министерството на образованието, Изпълнителната агенция на българите в чужбина, Издателство КЛЕТ и колеги от българските училища в Единбург, Дъблин, Виена (Австрия), Лондон, Оксфорд, Еболи (Италия). Там беше и основателката на училището в Еболи с клон Фичано (Италия) Калина Белчева, също магистър на Шуменския университет. На следващия ден бе проведена кръгла маса под патронажа и личното присъствие на Негово Превъзходителство Посланика на Република България в Обединеното кралство г-н Тихомир Стойчев. Съорганизатори на научното събитие са МОН, Изпълнителната агенция на българите в чужбина, Софийският университет, Асоциацията на българските училища в чужбина и Българските училища в Лондон и в Оксфорд. Темата на форума бе „Неделните училища – пример за ползотворно сътрудничество между държава, НПО и чужди образователни системи, които залагат на двуезичното обучение“.
Сред специалните гости, този път лектори и активни участници в дискусията бяха: отново проф. д.н. Наталия Витанова, а също и проф. д-р Йонгкан Лиу, д-р Лоти Хор и д-р Анке Фридрих от Университета в Кеймбридж. Впечатляваща бе презентацията на Нина Борисова, която очерта пътя на училището през годините, надграждането и надрастването на собствените постижения и интересните, вълнуващи
срещи на децата с творци: издателката Божана Апостолова, писателката Рене Карабаш, поета Румен Иванчев, с фотографските творби на проф. Пламен Шуликов и неговите магистри-фотографи от Шуменския университет. Акценти в кръглата маса поставиха докладът на Радослава Попандреева, която заложи на предизвикателствата на хуманитарните науки в образователния процес в неделните училища, както и особено интересния ноу-хау проект на Дими Джумакова, която генерално модернизира подхода
към вълшебната приказка в началното образование по роден език и култура.
Дискусията закри с обективни обобщения експертът от МОН Ваня Балчева, която отбеляза полезността от срещата, а всички колеги – учители и директори признаха колко високо е вдигнала летвата Нина Борисова и нейните колеги по отношение на организацията, обезпечаването и качеството на образователния процес. Но, което е още по-важно, Нина и колегите й от българското училище в Кеймбридж успяват да превърнат в нищожни разстоянията между колеги и училища, градове и държави, а
времето и ежедневната натовареност в забързания динамичен стереотип се оказват преодолими и несъществени прегради. Защото най-важно е успешното и плодотворно общуване за предаване на опит и подкрепа в името на благородната кауза – съхраняването на родовата памет, езика и българския дух зад граница.
UniMedia
