Грандиозен спектакъл, озаглавен „Шуменската гара“ в изпълнение на НФА „Българе“ се проведе в Шумен по повод 11 май – денят на Шумен. Събитието се състоя пред сградата на Общината, като на сцената в общ спектакъл, няколко шуменски танцови формации също взеха участие и танцуваха на една сцена с националния фолклорен ансамбъл. Заедно те показаха красотата на българския фолклор, преминавайки през моменти от историята на град Шумен. Емоциите бяха големи за жителите и гостите на града, тъй като представлението предложи разнообразие от музика, танци, създаде добро настроение и забавни моменти. Най-малкият участник в спектакъла беше Калоян, който е само на шест години от детския състав „Пламъче“, а най-възрастният на 71 – Иван Иванов, който е дългогодишен ръководител на танцови състави в град Шумен и един от основателите на НФА „Българе“
Спектакъла откри хореографът, ръководител на ансамбъл „Българе“ и режисьор на спектакъла – Христо Димитров, който е почетен гражданин на град Шумен. Той с гордост представи кратка история за града и се обърна към шуменци: „Шумен, трябва да се гордеем, че сме жители на този град, защото наистина от тук започва България!“.
След невероятното изпълнение студенти от Шуменския университет, специалност Българистика и медии“, имаха възможността да се срещнат лично с танцьори от Националния фолклорен ансамбъл, както и с хореографа Христо Димитров и Иван Иванов, като поискаха да направят кратко интервю с тях.
Първо разговаряха с Евгени Димитров, който е на 24 години от град Шумен. Завършва средното си образование в СУ „Сава Доброплодни“ с профил Хореография. Той започва да танцува още от 4-годишна възраст, вече с 20-годишен опит като танцьор. Присъединява се към ансамбъл „Българе“ чрез кастинг, с помощта на негов преподавател и вече три години е част от семейството на ансамбъла. Той сподели, че там е създал много нови приятелства и хубави спомени. За него чувството да танцува в родния си град, на сцена с ученици от училището, в което е учил и благодарение на което е стигнал дотук е много вълнуващо. „Дори накрая се просълзих, върнах се във времето, в което все едно аз съм на тяхно място“ – сподели той.
Следващият разговор беше също с танцьор от ансамбъла – Емо – така го наричат всички, също от град Шумен. Учил е в СУ „Сава Доброплодни“ , като в девети клас му се отваря възможност да се премести да учи в Хореографското училище НУТИ гр. София. Там завършва випуск 2020 на Асен Павлов и от 1 юни 2020 година започва да работи в ансамбъл „Българе“ като професионален танцьор. Започнал е да танцува още от ранна детска възраст в ДТА „Веселяче“, също е бил и в ансамблите „Мадара“, „Луди млади“ в гр. Шумен. „ Да излезем на една сцена с тези прекрасни деца, да си припомня от къде съм тръгнал и до къде съм стигнал за мен беше наистина голяма чест и изпитах голяма носталгия, стана ми много мило“ – сподели той. Попитахме го какво дава хореографията на танцьора и той ни сподели, че чрез народните танци се съхранява българския фолклор и се радва, когато след всяко тяхно представление публиката ги аплодира бурно, очите са пълни със сълзи от вълнение и всички са щастливи, че са успели да се докоснат с българското богатство – фолклора.
За Христо Димитров и неговата историята като танцьор, режисьор на спектакли и ръководител е важно да се каже че началото й е по времето, когато е бил ученик в трети клас в III ОУ “Димитър Благоев” град Шумен. Един ден на стъпалата на училището е бил забелязан от Иван Иванов, който тогава е млад хореограф. Именно той го е записал на народни танци във формацията, която е ръководил. „С времето станах хореограф и създадох ансамбъл „Българе“ и за всичко това съм признателен на Иван Иванов“.
Срещнахме се и със самия Иван Иванов. Той е дългогодишен ръководител и допринесъл за развитието на много ансамбли от град Шумен. Заедно с Христо Димитров, който е един от основателите на НФА „Българе“. „Мога да се похваля, че много мои ученици в момента са хореографи на танцовите формации в града и че моята школа е една от най-добрите в България. За мен днес това беше един хубав спектакъл, но най-вече беше една много емоционална среща с деца, които са играли при мен, но вече пораснали големи хора“.
Разделяме се с Иван Иванов срещу обещанието скоро да се видим отново и да ни сподели повече от своите лични истории и професионален опит, да ни разкаже за времето, в което е бил асистент в Шуменския университет.
Автор на текста: Вяра Колева, I курс „Българистика и медии“
Автор на снимките: Вяра Колева, I курс „Българистика и медии“
