Университетът
Ходене като за… световно
Един тренировъчен ден на Радосвета Симеонова - петкратната републиканска шампионка по спортно ходене
Обичам спорта, възхищавам се на хората, които имат състезателен дух и се борят, за да стигнат до върха. Затова искам да ви разкажа за Радосвета. Тя е републиканска шампионка в една не много популярна дисциплина у нас – спортното ходене. Студентка е в Шуменския университет. Срещаме се обаче на градския стадион, за да ми разкаже как минава един неин тренировъчен ден, как протича подготовката й, какво се крие зад медалите, успехите и еуфорията
Часът е около три следобед и предстои втора тренировка за деня, която е задължителна част от „разписанието” на всеки професионален спортист. “Заниманието започва с леко бягане на дължина 2-3 км. След това продължавам с упражнения за ръцете и краката, като най-важни са беговите упражнения, тъй като раздвижват мускулите на крайниците. Основната тренировка се извършва по план, изготвен от треньора. Ако обаче той не остане доволен от резултата, заниманието се повтаря отново на следващия ден. Основната част от тренировката са 20 обиколки на трасето, като се засича с какво време се изминават. Завършвам с упражнения за разпускане – диша се дълбоко, за да се нормализира пулсът, правя коремни преси и клекове за стягане”, обяснява Радосвета.
Тя се занимава с лека атлетика от малка, а нейни треньори са Николай Янков и Еманоела Радева. Състезателка е на СКЛА “Добруджа 99”. Противно на очакванията, тя не е възпитаник на спортен ВУЗ. Атлетката е отличник на ШУ “Епископ Константин Преславски”. И тъй като е любител на високите житейски скорости, учи две специалности едновременно – приложна лингвистика с английски и немски и педагогика на изучаването на двата езика. Тази година, за да е максимално натоварването, е добавила към спорта и ученето и преподаване на немски в училището по изкуствата СОУ “Сава Доброплодни”.
Макар и да признава, че трудно се съчетават нещата, Радосвета е на мнение, че когато има достатъчно желание, всичко може да се получи. За спортното ходене разказва, че България сега трупа традиции в непопулярната дисциплина.
„Някои дори намират спортното ходене за смешно. Кракът е задължително изпънат като спица в коляното, иначе те декласират. Петата е здраво на земята, непрекъснато прехвърляш тежестта от единия на другия крак. През това време кръстът играе наляво и надясно. Непрекъснато движиш и ръцете, защото тогава тръгват и краката. Много важно е и правилното дишане, иначе хабиш енергия напразно.”
С дълги крака като нейните спортното ходене е по-лесно. Спомня си как веднъж треньорите й казали, че няма талант за бягане. Точно това я амбицирало да докаже обратното. В момента Радосвета Симеонова е ненадмината при българките над 18г. На състезание в Китай през 2014 г. тя постигна най-доброто си време до момента и измина 20 км за час и 50 минути. „Това трудно се прави и на бегом”, откровена е Радосвета.
„Маратонките също са много важни, тъй като има разлика между обувките за бягане и за спортно ходене. Тези, които са за спортно ходене, задължително трябва да са с по-лека и тънка подметка, докато при бягането може и да са по-тежки. Ето виж, моите са специални, подметката е много тънка.”
Най-големият успех в кариерата на Радосвета Симеонова е бронзовият медал от балканското първенство в Балчик през 2014 г. В състезанието за жени тогава тя изминава 20 км за час и 49 минути. Участвала е шест пъти на балканиади, три пъти е била на европейски състезания, а два пъти е мерила сили със световни светила в Китай и Русия. От пет години неизменно печели златото на републиканските шампионати у нас на дължина 20 км.
Автор: Зорница Георгиева