Художествена инсталация на израелската художничка Керен Голдщайн Йехезкели, протестираща срещу глобалния феномен на домашно насилие срещу жени и убийства, извършени от съпрузи и други членове на семейството, е изложена в долната камара на чешкия парламент. Основната цел на изложбата, наречена She’s Gone (Тя си отиде), е да повиши осведомеността за насилието, което отнема живота на около 47 000 жени и момичета по света всяка година.
Израелската художничка Керен Голдщайн Йехезкели представя и чете имената на жени, убити от техните съпрузи и интимни партньори. Дрехите, някога носени от жертвите на домашно насилие, сега са изложени в долната камара на чешкия парламент като част от смразяващата арт инсталация, наречена She’s Gone. Зелена тениска, чифт дънки, дълга бродирана рокля, суитшърт с късмети, яке и сако, купувани специално за сватба.
Сватбената рокля на убитата при домашно насилие Анат Елимелех и нейната история
Всички тези дрехи са принадлежали на жени от различни възрасти и религиозен произход, от различни страни, но споделили една и съща трагична съдба. Към всяка дреха има етикет с името на жертвата, датата и инструмента на убийството и информация за съдебната присъда на насилника, ако е имало такава. Като акустичен фон се чуват гласове на жени, които пеят приспивни песни на различни езици.
Изложбата She’s Gone е експонирана през 2017 г. в Израел и оттогава се превърна в глобален проект, показван по целия свят, включително в централата на ООН в Женева.
Инсталацията в долната камара на чешкия парламент е организирана от израелското посолство в сътрудничество с неправителствената организацията „Жени за жени“.
Ето какво казва авторката на изложбата Керън Голдщайн Йехезкели, по време на официалното и откриване и в отговор на въпроса как стига до идеята да създаде подобен проект:
Бих казала, че всъщност това е мисията на живота ми. Беше преди около шест години, когато научих за поредното убийство на още една жена и се почувствах наистина безсилна и гневна. Исках да направя нещо по въпроса и ми хрумна идеята да потърся дрехите на жертви на насилие, основано на пола. Така че, това беше началото на моето пътуване: да търся тези семейства и тези дрехи и да създам тази изложба.
Какво се надявате да постигнете с всичко това?
Толкова много неща, но преди всичко искам да докосна сърцата на хората, да привлека вниманието им, да спрат за една минута и да помислят за тези жени, да помислят как може да им се помогне и какво могат да направят хората, за да предотвратят това явление.
Както казахте, вие лично посетихте семействата на жените, чиито рокли виждаме днес. Колко трудно беше това за вас?
Беше изключително емоционално и разтърсващо. Първоначално търсихме семействата в интернет, защото нямахме контакти, нито телефони. И когато се свързах с тях, първо трябваше да спечеля доверието им. Затова им казах: моля, повярвайте ми, позволете ми да разкажа историята на вашата дъщеря или майка. Нека да направя каквото мога, за да не бъдат забравени. Така че това беше първата стъпка. Но в началото нямах представа какво ще правя след това…
Вашата лична мисия, както я наричате, започва преди повече от пет години. Смятате ли, че успяхте да повишите осведомеността за този проблем?
Ще бъде успех, когато по целия свят няма да бъдат убивани жени само защото са жени. Дотогава това, което мога да направя, е да докосна сърцата на хората и да ги накарам да се почувстват съпричастни. Това е моментът, в който се засяват семената на едно бъдеще. Може да отнеме месец, година или десет години, нещо да се засади в сърцата на хората и да ги насърчи към действие.
Израелският посланик каза във встъпителната си реч при откриването на изложбата в чешкия парламент, че е важно да чуем мъжете да говорят за проблема с убийствата на жени. Колко важно е за вас да включите мъже в проекта си?
Бих искал да призова мъжете да станат посланици на други мъже. Да ги насърчат да не се срамуват или страхуват и да изразяват себе си свободно, без да се страхуват да бъдат съдени. Защото човек, ако няма думи да се изрази, ще се изрази с юмруци. Така че това е много важен въпрос според мен.
Текстът е на Чешкото национално радио
Автор: Рут Франкова
