В Деня за борба с диабета, 14 ноември, Асоциация Докосни дъгата организира в Шумен празник на здравето, който да подчертае важността на заболяването, както и правилния начин на живот и профилактиката. Пред ДТ “Васил Друмев” в Шумен всеки можеше да си провери нивата на кръвната захар. Студентката в Шуменския университет Зейррин Невзат бе един от двигателите на инициативата:
Диабетът не е болест. Нашата цел бе да покажем,че няма нищо срамно да си с диабет. Ние не сме различни. Все още забелязвам хора, които се опитват да крият факта, че имат диабет. Често обществото нарича диабета “захарна болест”. Обаче това не е болест, защото диабетът няма лечение. Просто това е състояние, при което панкреаса ни спира да отделя инсулин. Човек с диабет може да оцелее само 96 часа без инсулин.
Честваме Деня за борба с диабета на 14 ноември, защото на тази дата е роден професор Фредерик Бантинг. Това е човекът, който е открил инсулина. Променил нашата история. Той с великото си открие до ден днешен спасява животи.
Преди сто години хората с диабет не са живеели дълго – най-много девет месеца след поставяне на диагнозата. Те са гладували, за да могат да оцелеят. Това е продължавало до началото на 1922г., защото през лятото на 1921 г. Фредерик Бантинг и неговият асистент Бест успяват да изолират вещество от панкреас на куче. Инжектират го на куче, което е с висока кръвна захар и нивото ú спада. Така с няколко инжекции дневно го поддържат без симптоми. Тестват го и върху себе си, но установяват, че чуждият протеин създава проблеми и не е подходящ за хората. Едва след това биохимикът Джеймс Колип успява да изолира инсулин и в началото на 1922 г. малкият Леонард Томсън, който умира от диабет, е избран да получи първата доза. Така момчето е спасено. Екипът продължава да прави тестове на доброволци и при всички резултатът е положителен. От 1923 г. инсулинът започва да се произвежда индустриално, като в началото е от панкреас на говеда. Въпреки че инсулинът не лекува диабет, той спасява хиляди болни и умиращи и им позволява да продължат да живеят нормално.
Диабетът като неканен гост се настанява в домовете ни. Не си тръгва. Променя завинаги начина ни на живот. Тогава имаш два избора – или го приемаш и се научаваш да живееш с него, или го отричаш и се отказваш да се грижиш за своето здраве. Да, понякога е адски трудно. Трябва да се пребориш всеки ден с това. Да изчисляваш въглехидрати, да си поставиш инсулин, получаваш и рани, промени в настроението, психическата умора. Но каквото и да стане не трябва са се отказваш. Защото животът е голям дар. И си заслужава да се преборим за него.
Благодаря и на тези всички, които помогнаха да организираме това събитие! Благодарна съм и на своите учители, приятели и близки, които ме приемат такава каквато съм.
Благодаря на всички тези прекрасни лекари, които се грижат за здравето ни.
Не спирайте да се надявате и да оставяте следи!
Младите хора пуснаха сини балони в чест на професор Фредерик Бантинг.
Автор: Зейррин Невзат, 2 курс Българистика и медии
