Студенти от специалност “Българистика и медии” към Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ посетиха морската столица, за да се запознаят с няколко значими за града обекта. Повод за експедицията е навършването на 50 години от откриването на Варненския халколитен некропол и е част от обучението на студентите по дисциплините “Културна антропология” и “Стилове и направления в изкуството”.
Заедно с преподаватели от университета (проф. Евдокия Борисова, проф. Пламен Шуликов, проф. Веселин Панайотов, доц. Десислава Иванова и доц. Грета Стоянова) обиколката им започна от Варненския некропол, който се намира в Индустриалната зона на Варна. Към момента в обекта се провеждат активни археологически разкопки, на които те станаха преки свидетели.
Групата беше посрещната от д-р Владимир Славчев – главен асистент към отдел “Aрхеология” на Варненския археологически музей и отговoрник за разкопките на некропола.
Д-р Славчев е известен в историческите среди със своите многобройни научни статии и активните теренни проучвания на значими обекти за българската история като селищната могила „Големия остров“ при с. Дуранкулак, обл. Добрич, енеолитното селище в м. „Корията“ до гр. Суворово, обл. Варна, разкопките на Трети Варненски некропол и много други.
Той подробно представи интересни факти относно устройството на некропола и културните белези на епохата. От беседата стана ясно, че Варненският халколитен некропол се датира от късната каменно-медна епоха, 4600 – 4300 г. пр. Хр. Сензационната находка, с която некрополът е станал известен, е откриването на най-старото обработено злато в света. Сензационното откритие е плод на случайност, когато през 1972 г. се извършват изкопни работи за поставяне на кабел в Западна промишлена зона. Тогава на дълбочина от 1,40 м. багеристът Райчо Маринов намира както много златни предмети, така и медни и кремъчни сечива.
В некропола до момента са открити общо 294 гроба, като в 57 от тях липсва човешки скелет или кости, а само в три от тях е съсредоточена по-голямата част от златните предмети, както и най-представителните от другите видове находки. В некропола са намерени около 3000 предмета с общо тегло приблизително 6 кг.
Най-важната констатация, която привлече вниманието на шуменската група, е, че за първи път в човешката история имаме доказателства за социално неравенство, за хора, които управляват други хора. Това става ясно от предметите, поставени в гробовете на управляващите, които са маркери на престиж и социален статус.
Забележително беше, че студентите, които изучават дисциплината “Културна антропология”, отблизо имаха шанса да проследят работния процес на теренните археолози, да наблюдават разчистването на останки и да се потопят в магията на археологията. Интересът беше подкрепен с множество въпроси и дискусии.
След обиколката на некропола те посетиха и храм “Св. Прокопий Варненски” – първият голям православен храм, строен във Варна от 100 години насам. Те разгледаха храмовия комплекс и поговориха със свещениците, иконом Георги Великов и йерей Яньо Петранов – бивш възпитаник на Шуменски университет, специалност “Теология”. Студенти и преподаватели останаха впечатлени от красивите стенописи, от множеството удобни и уютни зали и най-вече от факта, че съвременната църква, каквато е „Св. Прокопий Варненски“, може да изпълнява функцията си на социален партньор в обществото – да обучава, да събира, да взаимодейства с образованието и изкуството.
Получили благословение за успех в учението, студентите се отправиха към Археологическия музей във Варна. Придружени отново от д-р Славчев, те имаха възможността да видят отблизо първото обработено злато в света, а именно намерените в гроб номер № 4 украшения, показващи социалния статус на положения в гроба. Припомняме, че откритите златни предмети разбуниха духовете в историческите среди, след като стана ясно, че са изпреварили с хилядолетия египетските пирамиди, Мохенджо Даро и дори Шумер.
След множество въпроси, дискусии и развенчани исторически загадки студентите напуснаха музея радостни и горди, че са успели да се докоснат до част от късната каменно-медна епоха и най-старото обработено злато, на което ние, българите, сме наследници. Обещанието е за следващи експедиции и още вълнуващи часове „на терен“.
Автор: Дария Великова, I курс “Българистика и медии”
