Студенти от специалностите География и биология и География и регионална политика и преподаватели от Шуменския университет участваха в 319-то издание на Международния научен семинар на Комисията по културна география на Московския градски клон на Руското географско дружество “Культурный ландшафт”.
Темата на форума бе “Геоетологичната концепция: изследване на манталитета на популацията”, а лектор – доц. Алексей Любичанковский, преподавател в Оренбургския държавен университет.
Той представи идеята за геоетологичната концепция, която е насочена към изучаване на манталитета на населението в определено географско пространство. Използват се различни подходи за изследване на мозайчната културна и географската реалност. На семинара доц. Любичанковский уточни, че географията може и трябва да се занимава с въпросите за разграничаване на психичните комплекси, тоест тя вече не действа като „умствена география“, а като „география на манталитета“.
Ретроспективното развитие на използването на геоетологичната концепция от антрополозите на 20 век позволява той да се прилага с голяма коректност към феномените на начина на живот, йерархията на ценностите, нравите и обичаите в обществото на различни пространствени нива. Етосът не се свежда до бихевиоризъм (поведение и стилове на поведение), етосът не е тип или структура на съзнанието (менталитет), а е средна категория. Това е образ на социално и индивидуално поведение.
Произходът на етологичната география като самостоятелна област на географските изследвания се формира в антропогеографията. В руската географска традиция антропогеографията от ранните етапи на своето развитие е тясно свързана с хуманитарните науки, преди всичко с етнографията, фолклора и топонимията. Под влиянието на географията в историческата наука се използват понятията „историко-културен” и „културен” ландшафт.
Доц. Алексей Любичанковский уточни още, че изграждането на концепцията за културния ландшафт е позволило да се развият теоретико-методологическите разработки на антропогеографията, включвайки в нейната проблематика социокултурния компонент, който директно отвежда до етологичния компонент в манталитета на населението. И допълни, че културната география включва в своята изследователска област много проблеми, които надхвърлят инерцията на традиционните предмети в руската научна география, отваряйки съвременния хуманитарен етап на изследване на културния пейзаж в руската географска традиция. Той се е превърнал не само в сърцевината на определен изследователски проблем, но и в символ на процеса на хуманизация и хуманитаризация на цялата географска наука.
По този начин е възможно да се формулира един вид двустранен парадокс: от една страна етологичната география е вградена в парадигмата на културния ландшафт, представляваща определена възможност за развитие на изследователска област на културната география като самостоятелно научно направление, а от друга страна културната география действа като символ на хуманизиране, вдъхновяващо и мотивиращо разширяване на традиционните изследвания.
UniMedia
