През тази година световната мрежа навършва 30 години. На 12 март 1989 г. сър Тим Бърнърс-Лий публикува предложението си за свързване на блокове от информация заедно, така че да може те лесно да бъдат споделяни и достъпни. Той обяснява как една „мрежа“ от информационни източници с връзки между тях е много по-полезна от фиксирана йерархична система. Но има нещо важно – Бърнърс Лий предупреждава, че бързия и всеобхватен растеж на мрежата може да предопредели нейния провал.
За да отбележим това начало и да обясним някои от проблемите на създателите на световната мрежа, ще посочим осем неща, които смятаме, че всеки трябва да знае за нея, за миналото и, както и за възможното и бъдеще.
- Престанете да я наричате интернет, моля!
Интернет и световната мрежа не са едно и също нещо, въпреки че понятията понякога се използват като синоними. Интернет е огромна мрежа от компютри, включително сървъри и центрове за данни, разположени по целия свят. Световната мрежа е един от начините хората да имат достъп до информацията, съхранявана в интернет.
Когато изпращате имейли, те пътуват през интернет – но не и чрез мрежата. Ако сте потребител на приложение за незабавни съобщения като WhatsApp, което използва интернет, но не и мрежата, същото се отнася и за услуги като Skype. В световната мрежа се използва нещо, наречено протокол за прехвърляне на хипертекст (HTTP, който виждате в уеб адресите) като основа за комуникация и разпространение на информация.
- Всичко започва близо до швейцарско-френската граница в… CERN
По времето, когато Бърнърс-Лий лансира идеята за световната мрежа, той работи като софтуерен инженер в Conseil Européen pour la Recherche Nucléaire (Европейската организация за ядрени изследвания или CERN).
CERN е създаден през 1954 г. и се намира от двете страни на фрeнско-швейцарската граница, недалеч от Женева. Въпреки че първоначалният й фокус беше ядрената физика, организацията вече е по-известна с физиката на частиците и е дом на Големия адронен колайдер – най-мощния ускорител на частици в света.
- Можеше да се нарича не WWW, а МММ (Миш-Маш-Меш)
ОК, това очевидно е преувеличение от наша страна. Но едно от ранните предложения на Бърнърс-Лий за името на неговата „мрежа от бележки с връзки“ беше информационната мрежа (Information Mesh). Той също така обмисля да го нарече информационната мина (Information Mine).
Днес е трудно е да си представим свят, в който никой никога не е трябвало да казва „дабъл ю, дабъл ю, дабъл ю, дот“ през цялото време. Но това почти се случи. Почти, защото строго погледнато, няма нужда да се използва www. в началото на уеб адреса – той ще работи добре и без него. Но така или иначе, това е навик, които е останал от времето на утвърждаването на мрежата. Целта му беше просто да действа като маркер, който посочва уеб сървъра.
- Можеше и да не се случи
Когато Бърнърс-Лий представя идеята си пред тогавашният му мениджър в CERN Майк Сендъл, шефът не прегръща безрезервно предложението. Той го определя като „неясно, но вълнуващо.“ Достатъчно вълнуващо, че не възразява Бърнърс-Ли да развива идеите си допълнително и извън преките му ангажименти. Но това не се случва и през следващата година. Въпреки това, до октомври 1990 г. Бърнърс-Лий разработва три от най-важните и трайни компоненти в мрежата:
A) HyperText Markup Language или HTML. Това е серията от форматиращи маркери и кодове, използвани в мрежата за събиране на информация и създаване на връзки. Използва се и за промяна на начина, по който изглежда информацията. Например, за да направите така, че думата „пингвин“ да изглежда болдирана (удебелена) в текста , ще включите следните HTML маркери, <b> пингвин </b>.
Б) Протокол за прехвърляне на хипертекст или HTTP. Това е протокол, отнасящ се до начина, по който информацията, пребиваваща някъде онлайн, се свързва към други ресурси и как след това се доставя на екрана на потребителя в мрежата. Други протоколи се използват за други услуги, които работят по интернет. В случай на имейл, например, ще намерите MAILTO, за да посочите кой протокол се използва.
В) Унифициран идентификатор на ресурс или URI. Можете да си го представите като уникален адрес, използван за идентифициране на местоположението и свойствата на всеки ресурс, наличен в интернет. Това е особено важно тук, тъй като позволява незабавно идентифициране на информация в световната мрежа. Може да сте запознати с термина URL (унифициран локатор на ресурси). Това е форма на URI. Нека разгледаме този пример на URI: https://www.weforum.org/, за да разберем как работи. HTTPS – ви казва, че е базиран на хипертекст, следователно е в мрежата. Ако вместо това казва FTP, ще трябва да знаете, че това е сайт за прехвърляне на файлове. S показва, че криптирането се използва за допълнителна сигурност.
- Все още можете да видите „ранната мрежа“
Първият уебсайт в историята на мрежата е с адрес info.cern.ch. Той бе хостван от CERN на настолния компютър на Бърнърс-Лий. Все още можете да го посетите, ако следвате този линк.
Към 1991 г. Бърнърс-Лий започва да осъзнава значението на превръщането на мрежата в отворена платформа, казвайки: „Ако технологията беше моя собственост и под мой пълен контрол, тя вероятно нямаше да се развие добре. Не можете да предложите нещо да бъде в универсалното пространство и в същото време да държите контрола над него. ”
Ето така през 1993 г. Бърнърс-Лий и CERN обявяват, че кодът, използван за изграждане на мрежата, ще бъде свободно достъпен за всеки и всеки ще може да го използва. Именно това важно решение ход предизвика растежа на световната мрежа, която всички използваме днес.
- Тотално и повсеместно наблюдение
Много фирми, опериращи онлайн, събират потребителски данни от години и, макар че повечето от нас са щастливи да обменят данни за безплатен достъп до услуги, сега има огромно количество лични данни в ръцете на търговски субекти. Това създаде глобална култура за наблюдение, предупреждава Бърнърс-Лий, която застрашава свободата на словото, улеснява живота на репресивните режими и дори излага живота на риск. Това може да бъде един от факторите, които допринасят за застоя в мрежата.
- Заразата на фалшивите новини
В Twitter лъжливата информация се разпространява шест пъти по-бързо от истината и е много по-вероятно да бъде споделена във всички посоки. Отчасти това е заради умишлената употреба на ботове и фалшиви акаунти, за да се помогне за разпространението и. Но може също да има нещо общо с похотливата същност на някои фалшиви новини и как това се харесва на хората. Така или иначе, това подкопава доверието, а именно доверието е изключително важно, за да остане мрежата жизнеспособна платформа и занапред.
- Сплинтернет
Може би най-съществената заплаха за мрежата – и без съмнение, най-екзистенциалната – е развитието на явление или процес, което най-често се нарича сплинтернет (splinternet). Това се отнася до възможността мрежата (и интернет в цялост) да бъде разбита на по-малки регионални части.
Отчасти става дума за реакция на някои национални правителства на това, което те смятат за неоправдано влияние на малък брой световни технически корпорации. Тъй като тези национални правителства прилагат различни нива на регулиране, самата идея за световна мрежа се поставя под съмнение. Това, което някога беше замислено като безпроблемно, без граници, дори равнопоставено, предлагащо еднакво онлайн изживяване за всички хора по света, няма да бъде еднакво достъпно за тях.
Източник: weforum.org
Автор: Шон Флеминг (Sean Fleming)
Снимка: REUTERS/Simon Dawson
Превод: Юрий Проданов
