Балабандере е река в община Руен, приток на река Луда Камчия. Тя води началото си от извор-чешма под името Кюпрюдере в Еминската планина. Изворът на реката се намира недалеч от село Добра поляна.
Кристално чистата река е дълга около 24 километра и по нея са разположени множество живописни водопади. Край каньоновидната ѝ долина се намират редица морени и скални образувания с истории за скрити богатства.
За да разгледаме долината на реката от близо, трябва да потеглим към село Добромир. Южно от селото хващаме отбивка в ляво, паркираме превозното средство преди знака за забранено преминаване на МПС и продължаваме пеш. Възможно е в първия километър да попаднете на автомобили и селскостопанска техника, която е нарушила забраната. На практика знакът е сложен за шофьори, които искат да навлязат дълбоко в гората, където мостовите съоръжения не се радват на честа поддръжка. Въпреки това е хубаво пътят по долината на Балабандере да бъде извървян пеш при все че той е отбелязан на туристическите карти като пешеходен маршрут със синя маркировка.
В продължение на километър и половина минаваме край две места за излет, разположени на брега на реката. Те са подходящи места за отдих по време на дългия преход.
След тях навлизаме по-дълбоко из дебрите на Камчийската планина. Докато Балабандере шуми от дясната страна на туристите, от ляво се издигат забележителни “кални” водопади, които “сълзят” насъбралата се по склоновете на планината подпочвени води.
На около 1,6 км. навътре в гората стигаме и до първите по-големи водопади. Подобно на Крушунските водопади те представляват каскада от няколко водопада, а шумът на струящата по тях вода ехти на десетки метри. Няма табели, които да ограничат достъпа до тях, но все пак е добре туристите да имат едно на ум ако решат да си направят екстремно селфи по хлъзгавите камъни на бушуващата река.
Затвореният камък
По-навътре в планината попадаме на още няколко водопада, до които обаче не може да се слезе заради височината на терена и гъстата гора по долината. За сметка на това около 4,3 км. навътре в гората попадаме на интересен скален феномен – Капан кая или “Затвореният камък”, по който личат гнездата на скални орли. Говори се, че в някоя от кухините на Капан кая са скрити безсметни богатства на Вълчан Войвода, а туристи споделят в интернет, че по време на свои пътувания са чували звук от техниката на иманяри, които издирва ли съкровищата на хайдутина. Дали това е така – не знаем. Но встрани от “Камъка” намираме малък дол, чиито води “сълзят” по няколко водопадчета към Балабандере.
Свинската глава и част от калните водопади край нея
Около километър по-навътре в планината попадаме и на природните забележителности “Костенурката” и “Свинската глава”. След вглеждане в скалите под “Свинската глава” се вижда ясно, че те представляват огромен “кален водопад”, висок десетки метри.
Последната официално обявена природна забележителност се намира на около 7 километра навътре в планината. Тя е известна като “Професорът”. До нея обаче не можахме да стигнем тъй като през зимния месец, в който посетихме мястото реката беше пълноводна и студена, а дървеният мост, който е свързвал двата бряга до 2020 година, вече го нямаше.
С “Професорът” или без – долината на Балабандере е изключително приятно място за почивка, което съчетава в себе си вода, гора и планина по един прекрасен начин.
Автор: Андрей Андреев, магистърска програма История, Културно-историческо наследство и туризъм
