Читалищна библиотека „Иван Радов” в Нови пазар започна развитието на свой собствен канал в Youtube, в който да среща читателите с автори и влогъри, които създават съдържание за книги. Каналът, озаглавен „Разговори в библиотеката”, е дело на библиотекаря Андрей Андреев, който е наш възпитаник със специалностите „Журналистика” и „Културно-историческо наследство и туризъм”. Той споделя, че идеята му е дошла още в края на пролетта, но е решил да я остави да „поотлежи” заедно с туристическия сезон. Първият брой на подкаста е публикуван на първия работен ден от месец септември, а днес вече са публикувани три разговора – с писател, издател и влогър. По негови думи подкастът е направен, защото „някой трябва да свърши тази работа” и защото му носи удоволствие да допринася чрез нещото, в което е най-добър. Повече за своята идея Андреев се съгласи да сподели пред UniMedia:
Как започна всичко?
Андрей Андреев: От дълго време се опитвам да създам среда около себе си. Работя като библиотекар, познавам автори, издатели и други библиотекари. Но не виждам нещо, което ги кара да си взаимодействат трайно. Преди няколко месец един от нашите читатели беше споделил, че преди време е чел интервюта с автори. Дадох си сметка, че това е нещо, което се показва рядко по нашите медии и че нашата библиотека може да подеме този ниша без да пречи на създателите на съдържание. Имам дълга практика като журналист и интервютата не са нещо, което ме плаши. Проблемът беше как да ги поднеса на нашата аудитория. Реших това да стане чрез Youtube първо, защото е достатъчно популярна платформа и второ, защото себестойността на положения труд ще бъде по-ниска отколкото ако лобирам читалището да възстанови вестника, който не излиза още преди аз да постъпя на работа. Разходът ми е единствено да се свържа със събеседника, да го запиша, да монтирам разговора с безплатен софтуер и да го публикувам. Още повече, че подкастовете са подходящи и за хора, които не обичат да четат. Споделих тази идея на читалищния секретар Наталия Неделчева, която ми даде зелена светлина, посочи ми начин, по който измислих името на канала и ми препоръча някои практики, които смятам за добри. Аз исках да използваме вече създадения канал на читалището, който стои неизползван две поредни години, но тя препоръча да направим нов, което и стана.
Колко често ще създаваш съдържание?
Андрей Андреев: Имам желанието да публикуваме по два или три разговора всеки месец. През първия работен ден на всеки месец ще качваме разговор с автор, а през първия работен ден на третата седмица – разговор с влогър или блогър, който създава съдържание, свързано с книгите. Третият възможен клип ще бъде разговор по актуална тема, годишнина, добра практика или позиция от събеседник, който по един или друг начин се занимава с книги.
Първите три разговора, които са публикувани, са с шуменската авторка и възпитаник на нашия университет Галена Върбева, с варненската авторка, преводач и издател Събина Георгиева и с влогърката Антония Сарафова от Бургас.
Защо все пак не правеше интервютата в писмен вид, за да ги публикуваш в останалите социални мрежи?
Андрей Андреев: От 2018 година до сега съм се занимавал с вестникарска и онлайн журналистика. Освен, че исках да направя съдържанието по-лесно достъпно, аз исках и да предизвикам себе си. Преподавателите от университета биха потвърдили, че аз съм изключително срамежлив и неуверен събеседник, дори когато съм си научил уроците добре. Още повече, че имам проблеми с общуването с хората от област Шумен, които или твърдят, че говоря на диалект, или казват „личи си, че не си от нашите”. Така че приех това като предизвикателство да повиша нивата на умението си да общувам и компютърната си грамотност едновременно. За съжаление от записите си личи, че нямам добра техника, помещение с подходяща акустика и недостатъчно добро ниво да обработка, но се надявам слушателите да ми простят. Не искам помощ за нова техника по никакъв начин. Но и си мисля, че е някак си сладко, когато качеството не е съвършено както при някои от най-изявените влогъри по света.
Какво се надяваш да постигнеш освен това, че искаш да запълниш определена ниша?
Андрей Андреев: Много добър въпрос. Истината е, че искам много неща. Често хората са с отрицателно мнение за библиотеките, защото библиотеките или не са достатъчно активни, или са прекалено пасивни (или скромни), когато дойде ред да покажат какво са свършили. Истината е, че в област Шумен има много действащи читалища и читалищни библиотеки, които просто остават скрити от очите на обществеността. Аз се старая всячески да представям нашите инициативи на медиите, за да стигнат до по-голям кръг от хора и в повечето случаи медиите откликват на нашите съобщения, за което съм безкрайно благодарен.
А чрез този подкаст се стремя и да осигуря среда и контакти за взаимодействие, и да покажа, че библиотеките не са мастодонти, които гълтат пари. Тук не става въпрос за мен, не дори за нашата библиотека, а за библиотеките и трудещите се в тях изобщо. Аз съм наясно, че няма да се превърнем в Слави Клашъра, но все пак ще отчетем дейност, при това доброволно, само защото наистина го искаме. Дори бих се радвал други наши колеги да последват примера ни и дори да се справят по-добре от нас. При културата не бива да има конкуренция, а взаимопомощ. Точно както работим и в библиотеката. Аз нямам сръчните ръце на моите колежки, нито компютърните или организационните умения на едната от тях, но имам остър език и мога да боравя с информация сравнително бързо. Затова в определени моменти сме работили доста ефективно.
Имаш ли други проекти в библиотеката?
Андрей Андреев: Определено има няколко неща, по които работим с читалищната секретарка. Първият проект е свързан с дигитализиране на културно-историческото наследство на Новопазарския край, вторият е организиране на интерактивни викторини по история с деца от различни класове, третият е срещи с автори физически, а не през интернет. Нещо, което съм си наумил е да правя и изложения на книгите, които имаме по определена тематика. През месец март изложихме всички художествени книги, които намерих и са свързани с прабългарите и Първо и Второ българско царство. Иска ми се за празниците на Нови пазар да изложим всичко, свързано с Новопазарската околия, просъществувала до 1959 г.
Аз винаги съм се опитвал да правя неща, които са достъпни не само за наши читатели. Пример за това е представянията на книги в социалните мрежи, които често нямат реакции на нашата страница, но пък има множество коментари в групите за книгите, в които ги споделям. Това също е предложение на читалищната секретарка, което съм приел присърце. Същото е и с дигитализацията, която двамата планираме, и с подкаста, разбира се. Вие ме познавате добре, тъй като бях стажант в Унимедия, и знаете че понякога всичко, което искам, е подкрепа. А в случая, аз имам подкрепа, което ми е предостатъчно не просто да продължа, но и да мисля в нови посоки.
UniMedia
