Знаехте ли, че Антарктида е 1/10 от земната повърхност, а България е една от 29-те държави, които имат присъствие в нея. Страната ни има равно право на глас по въпроси, засягащи Южния полюс. За последните 30 години, България е провела 26 експедиции в Антарктида. Всичко това и много други любопитни факти спомена професор Христо Пимпирев на научната конференция „Екология и околна среда“, която се проведе в аулата на ШУ „Епископ Константин Преславски“. Какво е значението на загадъчния континент за съвременната наука, проф. Пимпирев сподели в интервю за UniMedia:
UniMedia: Вие сте доайен на българската арктическа програма и участник в първата национална антарктична експедиция. Сбъдната мечта или смело начинание беше за Вас тази експедиция?
Проф. Христо Пимпирев: Тя започна като смело начинание, малко авантюристично, и накрая се превърна в една сбъдната мечта и смисъл на живота ми, тъй като Антарктида се оказа един континент, който е бъдещето на човечеството. Това е 1/10 от планетата, която крие много тайни, особено за мен като учен, тя се превърна в една житейска съдба.
UniMedia: Какви според Вас са някои от тези много тайни, коитоте първа ще бъдат разкривани?
Проф. Христо Пимпирев: Първо, там е кухнята на времето. Знаем че климатичните промени са един основен проблем за цялото човечество. Ставаме свидетели на повишаване на температурите в глобален мащаб. Най-чувствителни са полярните региони, в това число и Антарктида. Там се изследват тези климатични промени, защото ако не се вземат мерки, морското ниво ще се повиши, ще бъдат залети много плодородни земи, милиарди хора ще останат без домове, така че това, което се прави там, е изключително важно за бъдещето.
UniMedia: Мислите ли, е Южният полюс ще продължи да привлича българските учени?
Проф. Христо Пимпирев: Ние за това сме там. Вече трийсет години нашата полярна база функционира. Тя е една научна лаборатория, може да се каже интернационална, в нея работят учени от цял свят, така че работата й ще продължи в бъдеще.
UniMedia: Какво ново научихме за Антарктида с последните български експедиции?
Проф. Христо Пимпирев: Научихме, че ние, българите, работим освен по собствени, български проекти, и по чуждестранни проекти, с наши колеги от Южна Корея, Япония, Съединените щати, Великобритания, Испания, Португалия. Усилията ни са насочени главно към изследвания на климатичните промени, на геоложките особености на региона, какви минерализации съществуват в района на българската база, която се намира в една от най-богатите на мед и злато провинции. Биолозите изследват богатия растителен и животински свят, който е уникален. Тук са съсредоточени най-важните проблеми на науката за човечеството. Българите участваме в този щурм и в наши, и в чуждестранни проекти.
UniMedia: Какво бихте пожелали на младите хора, които искат да се занимават с наука?
Проф. Христо Пимпирев: Мога да им пожелая да мислят дръзко и да вярват, че мечтите им могат да станат реалност. Винаги съм щастлив да се намирам сред толкова млади хора. Те са бъдещето.
Шестата по ред научна конференция „Екология и околна среда“ беше открита с лекция на проф. дгн. Христо Пимпирев на тема „Антарктида – еволюцията на един континент и революцията на българското присъствие“, която събуди интереса не само на студенти, докторанти и преподаватели, но и на цялата шуменска общественост.
Той сподели, че точно преди 30 години е започнала първата Българска експедиция към Южния полюс, а преди 10 дена е приключила вече двадесет и шестата такава. През Палеозойската ера, Антарктида е била част от свръх-континента Пангея и нейното окончателно откъсване се случва в неозойската ера, когато започва и нейното заледяване преди около 20 млн. години.
Ученият разказа и за историята на българските експедиции. „Първата ни къщурка беше 18 кв.м, а ние бяхме шестима. Наричахме я „Куцото куче“ и днес тя като най-старата сграда на остров Ливингстън е музей“, уточни проф. Пимпирев.
Българските изследователи са издигнали и първите православни параклиси на Южния полюс без да разчитат на готови материали от държавата. „Дори иконите са произведени ръчно“, каза още той.
Автор: Андрей Андреев, студент II курс, Журналистика
