Проф. д.х.н. Христомир Христов е сред първите два процента на най-добрите учени от целия свят при това за втора поредна година. Изключително престижната класация е на Станфордския университет за цялостен научен принос и поставя всички изследователи в 22 научни области и 176 подобласти.
Това е поводът точно в Деня на будителите 2022 той да получи почетната титла Doctor honoris causa на Шуменския университет, където в момента преподава.
Научните изследвания на проф. Христов са фокусирани предимно върху разработването на компютърни термодинамични модели и експериментални изследвания с приложение в индустриални химични процеси: използване на индустриални отпадъци; третиране на природните евапоритни депозити; производство на морски минерали; технологии за производство на нови материали; експериментални изследвания по определяне разтворимостта на минерали и построяването на (X,T: състав, темрература) -зависими фазови диаграми за бинерни, тройни и многокомпонентни системи; синтез, идентифициране и пълно охарактеризиране на нови стехиометрични соли и твърди разтвори, използвайки методите на химичния анализ, IR, X-ray-, DSC и други методи ; изопиестични измервания в бинерни и смесени електролитни разтвори; съ-кристализация на прости и двойни соли.
UniMedia: Как един учен попада в класацията на Станфордския университет?
Проф. Христомир Христов: Първото условие е да е написал много и то много сериозни публикации, които широко да се четат и много да се цитират, т.е. не можеш да решиш и да попаднеш там за една или за пет години труд. Това е просто дълготраен процес на много работа.
UniMedia: Какви са точно критериите на подбор?
Проф. Христомир Христов: Има един много важен и основен критерий. Той е измислен от University of California, където съм работил много години – това е т.нар. H-Factor. Той означава, да кажем, ако имате 12 публикации с по минимум 12 цитата на публикация, вашият H-Factor е 12. Ако имате 100 публикации с по 1 цитат, вашият H-Factor е едно, ако имате една публикация със 100 цитата, Вашият H-Factor пак е едно, т.е. не може човек да разчита на едно нещо, на една публикация, за да станете велик, нито на 100, нито на ниско разрядни публикации. След това идва индексът на брой публикации с минимум 10 цитата, брой самостоятелни публикации (не монографии) и приоритетни теми. Аз съм в тема Химично инженерство – опазване на околната среда.
UniMedia: Преди да стигнете до тази престижна класация извървявате дълъг път…
Проф. Христомир Христов: Родом съм от Шумен. Завършил съм Втора политехническа гимназия „Никола Йонков Вапцаров“. Бяхме толкова много паралелки, че стигахме до „Ж“ клас, а аз бях 42 номер в класа. Това означава огромни випуски и от моя клас само две момчета не завършиха висше образование (от 44 човека). Това беше една нагласа на всеки един да продължи.
UniMedia: Как избрахте химията? За повечето хора е изключително трудна наука.
Проф. Христомир Христов: По принцип химията е много елементарна наука, бих казал. Но наука, която не подлежи на наизустяване на нито една тема. Просто трябва да бъде разбрана и да не се изпуска нито един час още в самото начало. Да се изучи общата химия, но така, че всичко да ти стане ясно. От този момент нататък е много лесна – просто добавяш лекичко, добавяш лекичко и всичко става.
Веднага след казармата, която беше задължителна, се озовах в Москва във Физико-химичния факултет на Московския институт на стоманата и сплавите (1978-1984). Огромен тласък ми даде университетът, наистина много трудно се завършваше, а аз успях да завърша даже с отличен. Предложиха ми да остана, но изведнъж много ми се прииска да се прибера. Първо отидох в Института по физико-химия. След време се прибрах в Шумен и след една много случайна среща се озовах в Шуменския университет, където работих около две години и половина. Видях, че много трудно ще успея в това, в което считах, че имам някакви заложби (теоретичната физико-химия) и отидох на конкурс в БАН, станах редовен докторант, защитих дисертация и тръгнах по света.
Проф. Христов и ректора на Шуменския университет проф. д.и.н. Георги Колев на шествието по случай 24 май (2022 година)
UniMedia: Коя беше първата спирка?
Проф. Христомир Христов: Първо отидох в Руската академия на науките. Там бях за по няколко месеца за около две години и започнах да се занимавам с така нареченото моделиране, т.е. разработване на модели по химически системи, те включват природа, индустриални системи… След това отидох в Германия за една година, в Япония, а оттам директно в Америка, където прекарах 17 години в University of California в Сан Диего. Този университет е най-могъщият като численост, средства и като материална база университет в света. Той има 10 кампуса – Бъркли, Сан Франциско, Лос Анжелис… Там се занимавах изцяло с теоретична химия, като в едната група по моделиране бях 12 години. След като настъпи кризата от 2008 година (първите потърпевши по време на криза са научните работници) се прехвърлих в групата по атмосферна химия. Там бях три години. Междувременно спечелих един проект в България за връщане на български учени, работещи в чужди университети. Аз съм всъщност първият победител в тази програма, която обаче преждевременно приключи. Целта беше да се върнат мозъците на България от чужбина, но програмата замря. А е жалко, защото тази програма е в основата на бума на развитието на всички нови страни членки на ЕС – Чехия, Словакия, Румъния, Полша, а да не говоря за Китай. Те си върнаха топ изследователите и благодарение на тях китайската икономика тръгна. След това минах в една група на единствения двукратен нобелов лауреат по химия Марио Хосе Молина-Паскел Енрикес. От него научих много неща по отношение на екологията, тъй като втората му Нобелова награда е панелна в екип на University of California от Катедрата по химия заедно с Ал Гор за мир. И 2016 година се прибрах в България. Двоумих се много дълго, всъщност не толкова дълго, дали да остана в БАН или да избера Шумен, реших се за Шумен и не съжалявам.
UniMedia: А не Ви ли питат защо се върнахте в България?
Проф. Христомир Христов: Това беше първият и основен въпрос, който ме питаха всички. Как да кажа?! Да издържиш толкова години в пет различни държави, защото всяка една държава носи промяна… Изисква се огромна всеотдайност, за да можеш да се вклиниш някакси в групата, за да се докажеш. И това огромно напрежение – няма почивка, няма ваканция, не можеш да се прибереш в България, защото нямаш време. Това страшно много амортизира. Друг е въпросът, че навсякъде по света ти създават условия да работиш. Естествено, не съм се прибрал в България за пари, но съм се прибрал да помогна.
UniMedia: Сега с какви изследвания се занимавате?
Проф. Христомир Христов: Със същите. Старая се да разработвам с моите докторанти някакви нови модели, като целта ми е да са такива модели, че никой да не може да направи по-добри. В основата на това стои един ужас в световната енергетика от цунамито във Фукошима. Целта е да се разработи една огромна термодинамична база от данни, която да позволи да бъдат изградени стратегии и програми за съхранение на ядрени отпадъци. Става въпрос за отпадъци от атомни централи в огромно количество. Това е един проблем, който въобще не се дискутира в България, а това е нещо, което определя бъдещето на енергетика и в частност на ядрената, защото тези отпадъци се оказва, че излъчват в продължение на 40 000 години. Тоест, не е въпрос да го направим така, че хранилището да издържи докато сме живи, а да издържи векове и векове напред. И за целта трябва да направим такава база от данни, за да формулираме къде и при какви условия трябва да бъдат складирани – сплави на металите, условия на цимента… Проблемът не е решен, той стои пред цял свят.
UniMedia: Може ли решение да бъде намерено наистина?
Проф. Христомир Христов: Може. Наскоро прочетох, не знам какви са ядрените мощности във Финландия, но тя е инвестирала и строи такова хранилище за 23 млрд. евро. Това е само за техните ядрени отпадъци. Това е много сериозен проблем, а за да се включи ядрената енергия в Зелената сделка, първо трябва да бъде решен този проблем. Напоследък се занимавам с това. Не знам колко е интересно, но е безумно важно и виждате какво става – като затворим въглищни централи, като затворим тези които използват фосилни горива, изведнъж се оказва, че ние нямаме достатъчно алтернативи. Не можем да разчитаме само на соларни клетки, не са достатъчни като източници на енергия.
UniMedia: Какво означава лично за Вас фактът, че сте името ви е поставено в списъка?
Проф. Христомир Христов: Все пак е някакво признание заради тоталното загърбване на личен живот в продължение на почти 30 години в чужбина. Пример: какво правиш с един модел, ако тръгне програмата? Трябва да издържиш. Аз съм издържал до 72 часа без сън, само и само да стигна до някакъв нормален краен резултат. В този смисъл това е някаква отплата за труда. В науката няма пари, но поне като получи такова признание, човек се чувства удовлетворен, че е свършил нещо добро в живота си.
UniMedia
