Секция „Музиколози“ при Съюза на българските композитори присъди своите ежегодни награди за научна дейност. Наградата „Книга на годината“ в категория „Сборници с материали от научни конференции“ е присъдена на сборника „Музикалната дейност на енциклопедиста Добри Войников“. Съставител и отговорен редактор проф. д.изк. Стефан Хърков, а сборникът е издаден от Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“.
Проф. Стефан Хърков:
UniMedia: Колкото и да е клиширан въпросът, не мога да не Ви попитам – освен признание какво означава тази награда за Вас?
Проф. Стефан Хърков: Наградата е присъдена единодушно от най-добрите специалисти у нас в областта на музикознанието. При това, предложението е направено не от мен или от университета, а от колеги от БАН, които са прочели книгата и са преценили, че тя трябва да бъде предложена. Да, имате право, в случая признанието е безспорно. Бих искал да уточня, че тук става дума за двойно признание. От една страна, признание за работата на всички, участвали в създаването на книгата. От другата страна, признание за голямото значение на делото на Добри Войников като композитор, диригент, музикален педагог и публицист. Ще добавя и още нещо. В областта на музикознанието е рядкост книги, публикувани извън столицата, да получат подобна награда.
UniMedia: Как се зароди идеята за книгата?
Проф. Стефан Хърков: Книгата, публикувана от нашето университетско издателство, представлява сборник с доклади от международна научна конференция, проведена в Шуменския университет през 2018 г. Конференцията беше част от проявите, организирани по случай 185-годишнината от рождението на Добри Войников. Идеята да се организира конференцията принадлежи на катедра „Музикална естетика, музикално възпитание и изпълнителство“ при Педагогическия факултет на ШУ с ръководител проф. Янна Рускова. Инициативата беше реализирана съвместно с фондация „Панчо Владигеров“. Самото заглавие на конференцията и на сборника беше формулирано от Диана Дечева, изпълнителен директор на фондация „Панчо Владигеров“. Заедно с нея направихме среща с ректора на Шуменския университет проф. Георги Колев. Той веднага категорично подкрепи идеята и даде ценни насоки за практическата ѝ реализация – както добре знаем, възникването на идеята е едно, а реализацията ѝ е нещо друго. За
практическата реализация получихме пълна подкрепа от тогавашния декан на Педагогическия факултет проф. Чавдар Сотиров и от цялото деканско ръководство. Ценно съдействие оказаха също Красимира Чалъкова, която тогава беше уредник на къща музей „Добри Войников“, и нейните колеги от Шуменския исторически музей. Подкрепа за реализиране на идеята оказаха също читалище „Добри Войников-1856“ и, разбира се, община Шумен.
UniMedia: Какво можем да прочетем в сборника и защо, когато говорим за него, казваме, че надгражда?
Проф. Стефан Хърков: Сборникът съдържа научни трудове на изследователи от Българската академия
на науките, Полската академия на науките, Министерството на външните работи и външноикономическите връзки на Унгария, Карловия университет – Прага, Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София, Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Тракийския университет – Стара Загора, Мелитополския държавен педагогически университет „Богдан Хмелницки“ – Мелитопол, Украйна, Френския лицей „Свети Бенедикт“ (Saint Benoît) в Истанбул, Турция, Държавния симфоничен оркестър „Симфониета“ – Шумен, Детския хор „Бодра песен“ – Шумен, както естествено и от институцията-организатор на събитието – Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Повече от три десетилетия у нас не е имало конференция, посветена на музиката от епохата на българското възраждане. За този период от време много представи се промениха, откриха се нови факти. В този смисъл сборникът разкрива една нова картина, в някои отношения твърде различна от онова, което познавахме преди години.
UniMedia: Основната част от материалите, публикувани в изданието, са свързани с музикалната дейност на Добри Войников, очертавайки неговия принос. Какво не знаем за делото на Добри Войников? Или да задам така въпроса – знаем ли достатъчно за делото на Добри Войников?
Проф. Стефан Хърков: Много неща все още не знаем. Творческото дело на Войников изглежда като пространство, което непрекъснато се разкрива и при това разкриване се появяват нови и нови неща.
През последните години във фонда на Шуменския исторически музей постъпиха дарения от родственици на Войников. Сред тях особен интерес представляват книгите от личната библиотека на Войников, съдържаща ценни издания. Те потвърждават, че интересите на Войников към музиката, а и към останалите изкуства, не са били мимолетни или любителски. Те са били трайни и задълбочени, напълно професионални. Тези интереси и знания формират фундамента, върху който израства неговото творчество. Те дават основа и за следващите поколения композитори от неговия род – племенникът му Анастас Стоянов и синовете на племенника му акад. Андрей Стоянов и проф. Веселин Стоянов. Три поколения блестящи български музиканти!
UniMedia: Успяваме ли да съхраним паметта му?
Проф. Стефан Хърков: Мисля, че да. Примерите не са малко. Ето един от тях. Вече половин век в Шумен се провеждат международни детско-юношески хорови празници. Те носят името на Добри Войников, тъй като именно той е създал първия български училищен многогласен хор в 1858 г. При всяко издание на фестивала в Шумен идват диригенти, композитори, деца-хористи от цял свят. Те посещават къщата музей „Добри Войников“, виждат автентичните ръкописни хорови партитури, разглеждат музикалните инструменти, на които той е свирил. Това, което липсва е популяризането на неговото дело. Липсват съвременни издания на неговите нотирани музикални творби. А как бихме могли да очакваме музикалните изпълнители да изпълняват музика, която се съхранява само в ръкописи от XIX век?
UniMedia: Какво пропускаме (дори в нашия разговор), когато говорим за Добри Войников?
Проф. Стефан Хърков: В един разговор никога не може да се каже всичко. Увлечени в изучаване на творческото дело на Войников, ние понякога пропускаме мисълта за реалните житейски измерения на неговия творчески път. Понеже водим този разговор в навечерието на Деня на будителите, би трябвало да се отбележи, че Войников без съмнение е един от най-ярките будители на българския народ. Често, обаче, нашата представа за будителите е абстрактна. Знаем, разбира се, за делата им, знаем биографиите им, но отвъд това остава представата за живия човек, посветил себе си на другите.
Творческото дело на Добри Войников принадлежи на три изкуства – литература, театър и музика. Но той не е получавал заплата за тази своя творческа дейност. Не е бил стипендиант на фондации, не е разчитал на еврофондове, субсидии или държавни поръчки, не е писал проекти, с които да кандидатства за финансиране. Разчитал е на своята учителска заплата, на подкрепата на близките си хора, на обичта на учениците си и техните родители. Така е успявал да реализира своите идеите, за да може чрез средствата на изкуството да накара своите сънародници да осъзнаят, че те са следовници и носители на могъща култура, която по нищо не отстъпва на другите европейски народи.
UniMedia
