Общинският съвет в Шумен подкрепи предложението на Академичния съвет на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” за удостояването на проф. д.ф.н. Добрин Добрев със званието Почетен гражданин на град Шумен.
От 1980 г. Добрин Добрев е преподавател в Шуменския университет. През 2001 г. е избран за професор. От 2002 до 2007 г. е ректор на Университета. Специализира в Бърно, Прага, Москва и Варшава. Няколко години е гост-лектор по български език, литература и култура във Виенския университет.
По номинация на Международния биографичен център в Кеймбридж (IBC) през 2008 и 2009 г. проф. Добрев заема място в ТОП 100 на водещите преподаватели в света, а през 2009 г. е част от списъка на 2000-те най-изтъкнати интелектуалци на ХХІ век.
UniMedia: Проф. Добрев, предложението за званието Почетен гражданин на град Шумен идва от средите на Вашите колеги. Какво означава това за Вас?
Проф. Добрин Добрев: От цялата процедура най-важният момент беше, че предложението е на колегите ми от Шуменския университет. И това, че Академичният съвет гласува това предложение, което беше подпечатано с подписа на Ректора. За мен беше важно, че колегите ми са решили, че е необходимо по такъв начин да отбележат моя път в университетския живот и в града. В този смисъл мога да кажа, че до там процедурата за мен свърши. Вече гласуването в Общинския съвет и другите елементи за мен бяха просто един социален експеримент, както обичам да казвам на своите приятели. Защото първо – не вярвах, че предложението ще мине през Общинския съвет и второ – нямаше никакво значение дали ще мине или не. Процедурата за мен завърши с гласуването на Академичния съвет на Шуменския университет.
UniMedia: Бил сте ректор на Шуменския университет. За какво бихте искали да поговорите със студентите днес?
Проф. Добрин Добрев: Бих искал да им кажа, че от тях зависи авторитетът на университета да бъде на необходимото ниво, защото преподавателите в Шуменския университет са изключително качествени. Разбира се, има преподаватели, които биха могли да дадат повече, но голямата част от колегите са на много високо ниво. И това го казвам с пълна убеденост, защото съм виждал преподавателския състав в доста европейски университети (и то големи, авторитетни). И съм наясно, че това, което Шуменският университет създава като потенциал за работа със студентите е на много високо ниво. Затова отговорността на самите студенти е голяма, защото те биха могли да допринесат за авторитета на дипломата, която ще получат в края на своето следване.
UniMedia: Имате дългогодишен опит катогост-лектор по български език, литература и култура във Виенския университет. Какво ви казва сравнението между там и тук?
Проф. Добрин Добрев: Виенският университет определено е по-богат от Шуменския. С богата традиция. Когато човек се разходи из галерията и разгледа бюстовете и барелефите на преподавателите в този университет, просто няма как да не се изпита страхопочитание. Да започнем с името на Фройд и да завършим с името на Айнщайн. Няма как между тези велики учени човек да не изпита респект.
В това отношение Шуменският университет е относително млад. Макар че още Христо Ботев говори за т.нар. „фабрика за попове, създадена в Шумен”, т.е. училище, което подготвя свещеници. Според мен това е първият случай, когато се говори за образование от по-висш тип в Шумен и се мине се през 1919 г., когато в Шумен е създадено вече педагогически тип висше училище. Така че и Шуменският университет в никой случай не е много млад, но не може да се сравнява с Виенския.
Що се отнася обаче до състава на студенти и преподаватели, аз лично смятам, че по нищо нашият университет не отстъпва на Виенския. Разбира се, мащабите са други, финансирането е съвършено друго. В момента Шуменският университет има проблеми като всички други университети в България и по света. Но от друга страна, моето наблюдение е такова, че българските студенти, които са на специализация в някои от европейските университети или на обмен на обучение, са изключително високо ценени. Така беше и със студентите, които познавах във Виенския университет. Качеството на българските студенти според мен е на много високо ниво.
UniMedia: Светът коментира кончината на Христо Явашев – Кристо. Как се промени статутът на изкуството днес? Различен ли е в Европа и в България?
Проф. Добрин Добрев: В момента изкуството по особен начин се връща в епохата на чумните епидемии. Мога да кажа (разбира се, сега ситуацията е далеч по-милостива към хората), че като психологическа обстановка нещата много напомнят на „Декамерон” на Бокачо – хората на изкуството отново са изолирани в своята кула от слонова кост. По някакъв начин са престанали да бъдат толкава силно социално активни. Естествено едно е в Средновековието човек да пътува с кон или с карета, друго е днес да прелита от континент на континент със самолет. Но все пак пътуващият човек, известен от Ренесанса, днес вече е масов човек, т.е. ренесансовите интелектуалци, които са пътували в тази отдалечена епоха, днес бяха заменени от масовите туристи. Изведнъж се оказа, че цялата тази истерия на пътуващия се превърна в нова ситуация и творецът в момента е някакси върнат към източниците си. Останал вкъщи, той чете книги, посещава виртуално библиотеки или концерти, театрални представления, гледа филми. Но всичко в дома си. И някакси творецът вече има съвършено друго отношение към света. Аз дори си мисля, че смъртта на Христо Явашев е някакси своеобразен социален жест от негова страна в този тежък за творците момент.
UniMedia: Сериозна част от изследванията Ви са в областта на семиотиката. Как според Вас се промени разбирането и значението на понятието „дом” по време на кризата с COVID 19?
Проф. Добрин Добрев: Има едно връщане към консервативната представа за дом, защото масовата публика е слушала, че съвременният човек е гражданин на света. Прекалено силен акцент беше поставен върху това, че човек може да пътува, че човек може да сменя социалните си стратегии, да живее по различен начин, на различни места. И изведнъж ситуацията на епидемията го върна към тия стандартни представи да кажем от „Българи от старо време”, където старият българин обича най-вече Копривщица, т.е. обича най-вече мястото, където е дома му. А всичко останало е някакси далечно и чуждо. Той дори не е толкова силно ангажиран с общото пространство на българския народ. В този смисъл ние имаме едно връщане към дома, двора, селската мера или градските улици, на които ти е разрешено да направиш разходка. Това са едни малки радости, които са били много важни за хората в миналото, а ние бяхме забравили. И да. Според мен някъде тази пандемия ще окаже влияние върху всички видове изкуства.
UniMedia
Снимка: DARIK
