За поредна година студенти от Шуменския университет се представиха отлично в Международния конкурс по превод „Трансформации 2022“ на Филологическия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. 184 студенти и 176 ученици от цял свят мереха уменията и знанията си с над 500 превода на проза и поезия. Фийдес Бергман, студентка в IV курс в Шуменския университет в специалност Приложна германистика грабна второ място в категория Проза. Ректорът проф. д.и.н. Георги Колев връчи грамотата на Фийдес Бергман.
UniMedia: Защо решихте да участвате в международния конкурс по превод „Трансформации 2022?
Фийдес Бергман: Идеята не беше нова за мен. Още миналата година бях готова да участвам в този международен конкурс, защото в рубриката Проза беше предложен разказ на Волфганг Борхерт, който много ценя. За съжаление, поради различни причини не успях да се включа, но студенти от катедра Германистика към ШУ постигнаха чудесни резултати (напр. трето място за превод от чужд език на български. Това още повече ме мотивира. Участието в един такъв конкурс е чудесна възможност за измерване на личните способности и умения, но и на качеството на образование и добрата подготовка. Резултатите говорят сами за себе си. И тук е моментът да кажа, че тази награда не считам само за лично моя. Тя е заслуга и на всички мои преподаватели от кадерата като проф. Снежана Бойчева, доц. Антоанета Димитрова. Разбира се, това се отнася и за всички останали, които с голяма всеотдайност и професионализъм ни показаха и поведоха по пътя на това изкуство – изкуството да се превежда.
Освен това една от многото ми страсти е преводът, а и това е част от моята идентичност. Още от ранно детство се научих да чувствам и да мисля почти едновременно на два езика, макар и българският винаги да е бил доминиращ. Така впоследствие се породи и моя афинитет към чуждите езици, реципрочно и към различните култури. Обичам и предизвикателствата, поради тази причина се реших да преведа този наистина труден текст предложен в „Трансформации 2022“- част от вълшебната приказка “Непознатото дете” на Е.Т.А.Хофман.
Четейки даден текст в оригинал, често се замислям как би звучал той на друг език. А вече, превеждайки го, усещам „властта“, която имам над двата текста. Защото в процеса на работа поемам ролята не само на „посредник“, но и на „съдия“. Без да променям оригиналния текст, но чрез подбора на думите, все пак мога да окажа влияние най-вече върху това как да го пре-дам, как да го под-неса например на българската публика.
UniMedia: Това не е ли вмешателство в авторството?
Фийдес Бергман: Да, до известна степен е така. Но според мен това е най-голямата и най-важната роля на преводача, дори бих казала предизвикателството пред него. Става дума за умението той да реши доколко да допусне чужд текст да получи неговата лична нотка и той да се „превърне“ в негов и доколко той просто да бъде преведен буквално, поемайки риска да не бъде разбран. Защото българският читател „чете“ по един начин, а немският по друг. Поради простата причина, че все пак съществуват културни различия, както в ценостната, така и в езиковата сиситема. Дори и разликите в исторически план не би трябвало да се подценяват. Много е важно един преводач да познава точно тези различия.
UniMedia: Тогава как успявате да не промените текста и информацията, която носи той?
Фийдес Бергман: Аз лично се опитвам, и това е тайната, да жонглирам между двата текста и да преценя доколко да си позволя това вмешателство, за което стана въпрос. То все пак трябва да бъде допуснато и го оправдавам с това, че целта ми, съответно желанието ми, винаги е да предам чувството, смисъла и символиката която един автор според мен е вложил в своя текст. Той все пак трябва да звучи едновременно прекрасно в превод, но в същото време да остане и автентичен. Това означава в окончателния си вариант да се чете без да се осъзнава, че е преводен текст. Обичам да се шегувам, че само преводачът може да си позволи да представи чужд текст като свой, без той да бъде обвинен в плагиатство.
Точно това предизвикателство стои пред мен всеки път, когато се заема с един текст, с един превод. За това съм безкрайно благодарна, че по време на моето следване имах честта да се уча от най-добрите преподаватели в тази област.
Първият учебен ден на Фийдес Бергман в Шуменския университет през 2018 година
UniMedia: Вие следвате Приложна германистика в Шуменския университет.
Фийдес Бергман: Да, специалност Приложна германистика и съм в процес на завършване. В момента пиша дипломната си работа (с ръководител проф. С. Бойчева).
UniMedia: А защо избрахте точно Шуменския университет, след като живеете в Германия вече почти от 20 години?
Фийдес Бергман: Едната причина е, че вече съм следвала тук и ценя високото качество и професионализъм на нашите преподаватели. Не е ласкателство, наистина е така. Имаме много добри преподаватели от които можем да се учим и според мен Шуменският университет дава възможност на студентите си да се развият в една уютна, но все пак академична среда, в която се усеща известна близост с преподавателите. Те са досегаеми. Това може би щеше да ми липсва в другите университети. Тук дистанцията не е чак толкова голяма. Друга причина, която мога да изтъкна, е съвсем тривиална – от много години търся възможност да следвам специалност, свързана с превод от български на немски език, респективно от немски на български, но така и не открих такава в Германия. В един разговор с доц. д-р Стефан Минков (зам.-декан по учебна работа и качество на обучението) научих за чудесната специалност Приложна германистика, за което съм му благодарна и до днес.
UniMedia: Българският език изиграва голяма роля в живота ви.
Фийдес Бергман: Да, затова държах да следвам отново специалност свързана по някакъв начин с българския език. В него откривам моите корени, колкото и пародоксално да звучи за някои. В процеса на моята социализация българският език беше един от важните елементи в изграждането ми като личност. В същото време той е и част от моята идентичност. Първото ми следване в специалност Български език и история в Шуменския университет също беше свързано с него.
UniMedia: В момента битува мнението, че всеки който владее два езика, може да стане преводач. Как се става преводач всъщност?
Фийдес Бергман: Не бих казала, че е лесно да се стане преводач, защото формалното владеене на един език не означава, че човек плува в собствени води. Владеенето на един език и чувството за него са две различни неща. Интересен е фактът, че само на български език може да се владее чужд език. На немски, английски, руски или турски той се говори или се може. Недиференцирането именно на това дали един език се владее или само говори, т.е се може, води до погрешната представа. Според мен това е и причината поради която с голяма лекота се подценява тази наистина трудна професия.
Усетът кога е по-добре да се замести една дума с друга, съобразителността как да се „представи“ даден термин, символ или обозначение, при липсата на негов еквивалент в преводния език, проницателността и прозорливостта при тълкуването на даден текст и умелото предаване напр. на дадена метофора, са умения, които всеки добър преводач би трябвало да притежава. Когато четем преводен (преведен) текст, още в самото началото усещаме както доброто, така и лошото му качество. Но отговор бихме получили и ако се върнем към етимологията на думата преводач, т.е. тълмач, което означава тълковател, човек който интерпретира, който обяснява. Оттук идва и думата Dolmetscher в немския език, която означава устен преводач, а преводачите на писмени текстове се наричат Übersetzer, което от своя страна в буквален превод означава човек който пре-настанява, пре-написва, поставям на друго място. В този ред на мисли мога да каже, че това потвърждава всичко казано до тук. Според мен точно така се става преводач – владеейки, тълкувайки, интерпретирайки, обяснявайки и пренаписвайки.
А как стигнах до преводачеството? Обичайно се казва случайно, но според мен случаят не е „случаен“, защото всичко в живота се случва поради някаква причина, която понякога се осъзнава едва след време. Именно поредици от случай ме доведоха до преводачеството. Езиците винаги са ми били слабост, обичам и трансформациите, а преводачеството ми дава възможност да ги съчетая.
UniMedia: А как попаднахте в Германия?
Фийдес Бергман: Там попаднах не случайно – по семейни причини. Първоначално реших да понауча само някои думи и изрази, защото ми беше скучно, а желаех да водя разговори, дори и елементарни. И за пореден път се сблъсках с ново предизвикателство – още в първия момент усетих, че този език е много труден, но той просто ме превзе. Обожавам го. А в Германия останах по любов, омъжих се и както казват немците „Wo die Liebe hinfällt“, в буквален превод „където падне любовта“. А на български любовта ни отвежда (…на някъде). Ето, още един чудесен пример за това, за което говорих преди малко.
Езиково училище Aktiv в Нюрнберг
UniMedia: Предстои Ви ново предизвикателство – практика по Еразъм+ в езиково училище в Нюрнберг.
Фийдес Бергман: Точно така. Става въпрос за практика по програмата Еразъм+ в езиково училище Aktiv в Нюрнберг, която ще бъде свързана с дейността ми на учител. Ще преподавам немски език на чужденци. Според мен точно това е и първата стъпка, която един добър преводач (ако има възможност) трябва да направи – да пре-по-дава език. Ако той успее да предаде особеностите на даден език, да накара учащите да се потопят и да заобичат културните му различия и особености, то той ще успее да ги вложи и да ги пре-даде в преводни текстове. Но всичко това трябва да се прави, и отново ще си позволя да използвам немска дума, с Leidenschaft (бел.ред- страст). Тази страст, ако се съумее да се предаде, то тя ще се долавя от всеки четящ или учащ. Още един интересен момент – в немския език думата страст произлиза от leiden– страдам. На немски дори на езиково равнище страданието и страстта върят ръка за ръка, както и в живота, както и в процеса на учене, преподаване и превеждане. Първо страдаме и едва след това изпитаме удовлетворението от извършения труд. Едва тогава те се превръщат в страст.
И ако се върнем към нашата тема за преводачеството, то за мен е симбиозата от всичко това.
UniMedia: Не мога да не попитам кои са любимите Ви автори?
Фийдес Бергман: Наистина са много, но мога да кажа кои книги препрочитам често или кои автори ме интересуват в момента.
Може би ще Ви се стори странно, но често прелиствам страниците на Библията. Особено тази, която е адаптирана за деца и юноши. Но причината не е религиозна. Там просто откривам истини, истини вечни като света. Подобно на стар вестник, чиито истории ни се струват много познати, все едно са се случили вчера, но които са разказани далеч във времето.
Наред с Димитър Димов и неговия роман „Тютюн“, Толстой с „Ана Каренина“ и „Фабиан. Историята на един моралист“ на Ерих Кестнер, един от любимите ми автори е Виктор Клемперер, чийто роман LTI ценя много. Между другого съвсем наскоро той беше праведен и на български език от проф. Ана Димова, а редактор е доц. Антоанета Димитрова, която в началото на нашия разговор споменах и носи заглавието „Езикът на Третия райх“.
Интересът ми в момента обаче е фокусиран върху един друг, може би малко познат на българските читатели, автор – Саша Станисич и романа му „Произход“, който е и тема на дипломната ми работа. Изборът ми, както със сигурност се досещате, не е случаен И за това бих искала да завърша с цитат от една моя любима песен на Роже Цицаро в която се пее „Разбирам какво ми казваш, но не и какво имаш предвид“ в оригинал „Ich verstehe was du sagst, aber nicht was du meinst“. Нека обръщаме повече внимание, по примера на преводачите, не само на това какво, но и на това как го казваме.
UniMedia
