“Заедно към неизвестните красоти на България” е рубриката, в която студенти от Шуменския университет представят природни, исторически и културни забележителности от цялата страна. Този път Кина Иванова ще ни отведе в Жеравна:
Дълга и интересна е историята на село Жеравна, днес превърнато в архитектурен и исторически резерват.
Незабравимо е да чуете историята му, разказана от някой местен жител. Разбира се, това е напълно възможно. През летните дни по калдъръмените улички се виждат възрастни хора, които все още пазят част от поминъка, изхранвал някога богатото селце.
За мен това място е част от душата и миналото ми. Свързвам го не само с неговата неоспорима красота, но и с историите, разказвани ми от моята баба – за нейното детство и за това, което са разказали на нея, а тя е предала на нас.
Една от легендите за Жеравна е, че земите му някога са били притежание на сестрата на цар Иван Шишман, която е била дадена за невяста на султан Мурад. Селото било освободено от турците и там важали различни закони.
Говори се също, че в Жеравна е направен един от първите преписи на „История славянобългарска”, като това се е случило при едно от посещенията на Паисий Хилендарски, понеже често е пътувал до град Котел и се е спирал в Жеравна.
Нека обаче не навлизам в историята му, нека оставя тази чест на някоя сладкодумна възрастна жена, която с удоволствие ще се върне назад в годините и ще Ви я разкаже.
Архитектурно-исторически парк Жеравна е уникално място, пазещо в себе си над 200 автентични обекта от времето на Възраждането. Разхождайки се по тесните му калдъръмени улички, ще се насладите на красотата на планинското селце, в което времето сякаш е спряло.
Сякаш лутайки се по уличките му, ще можете да разгледате няколкото къщи-музеи, намиращи се в Жеравна. Едната къща-музей е родният дом на Йордан Йовков, в която той е живял до 13-та си година. Други такива паметници са на Сава Филатеров и на Руси Чорбаджи. В тях има изложби на бита и културата на живота от Възраждането. Продължавайки своята разходка, ще се натъкнете и на църквата „Св. Николай”, която е построена през 1834 година – изцяло реставрирана и все още действащ храм. Интересна е голямата камбана, която може да се види, след като минете стълбището, водещо към двора на църквата.
Близо до църквата може да разгледате и Художествената галерия, която е изцяло реставрирана. Някога сградата е била на двуетажно класно училище, в което са преподавали местни и чужди учители.
Вниманието на посетителите привлича и къщата на Димчо Кехая. Тя е една от най-богатите къщи в селото. Йордан Йовков пресъздава образа на Димчо Кехая в легендата си „Овчарова жалба”.
Друг интересен обект, който Йовков избира за част от сюжетите си, е Черковното кафене. То е пресъздадено в много известни сцени на произведенията му: „Юнашки глави”, „През чумавото” и „Шибил”.
Всички музейни къщи са отворени за посещение целогодишно. През летните месеци са с работно време от 9:00 до 12:30 часа и от 13:30 до 18:00 часа. В останалите месеци часовете за посещение са малко изменени. Отворени са от 8:00 до 12:00 часа и от 13:00 до 17:00 часа.
Цената на билетите им е 1,50 лв. за учащи и 3 лв. за възрастни. Може да си заплатите и беседа, срещу скромната сума от 5лв.
Разбира се, има още интересни места, които да се видят из село Жеравна. Ще стигнете до действащото кафене във възрожденски стил. Пред него спокойно Ви чака бронзовата фигура на мъж, пиещ кафе. Той винаги очаква нов събеседник и спокойно може да приседнете до него с чаша в ръка.
Вървейки ще намерите и места, откъдето може да си закупите сувенири, типични за планинското селце. Неща, които са свързани с неговия бит и култура от миналото и сравнително по модерни фигурки.
Ако сте решили да прекарате повече от един ден в тази тишина и спокойствие, сред красивата природа на китното селце, има доста къщи за гости, които могат да ви приютят.
До архитектурно-исторически резерват Жеравна се стига сравнително лесно. Пътят до там е добър. Селото се намира в Югоизточна България, част от община Котел, съответно и от област Сливен. Разстоянието между Жеравна и София е 333 километра, между Жеравна и Пловдив е 223 километра, от Варна до Жеравна са 185 километра, а от Бургас са 110 километра. Шумен също е сравнително близо, едва на 97 километра – като това е пътя, минаващ през Велики Преслав, Ябланово и Котел.
Ако планирате посещението си на село Жеравна в края на месец юли или в края на месец август, е много възможно да попаднете на събора или фестивала, които се провеждат там.
Събор „Войводска среща” се провежда всяка година около 18 юли – рождението на Апостола на свободата. Дните на събора винаги са петък, събота и неделя (около тази дата). Съборът е интересен с пресъздаването на миналото на четите, борци за свобода.
Международният фестивал на народната носия също се провежда в Жеравна – в края на месец август, отново в петък, събота и неделя. Организатор на събитието е фондация Българе, а негови създатели са Христо Ив. Димитров и Елена Андерсон. Програмата на фестивала винаги е грандиозна и уникална. Преди обаче да се насочите към посещение на фестивала е най-добре да се запознаете с правилата за присъствието Ви на фестивалната територия. Можете да ги видите на сайта на национален фолклорен ансамбъл Българе. Влизането на фестивала е задължително с фолклорна носия, като тя може да бъде автентична, сценична или стерилизирана. За мъжете се допуска влизане и с облекла на войводи или четници. Може да го посетите и с облекло от началото на XX век, типични за възрожденския период. Възможно е влизането и със монашески и свещенически одежди. Ако имате налична носия на друг етнос или народ, може да присъствате на фестивала, облечени в нея.
Повярвайте ми, заслужава си да посетите село Жеравна и фестивала на фолклорната носия. Атмосферата на фестивала ще ви пренесе във друго време назад във миналото. Ще останете очаровани. Магията, която той носи, не е само на обособеното за фестивалните дни място. Магията е из цяла Жеравна. Навсякъде се разхождат хора в облекла, типични за периода на 18 и 19 век.
Глъчта и смехът, носещи се край вас, ще предадат и на вас еуфорията от изживяването да се докоснете дори за ден до живота на предците си!
Автор: Кина Иванова, IV курс, Журналистика и реклама
