Светът

Открийте разликите!

Как една развлекателната рубрика се измести в раздел „МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА“

Нали знаете онази забравена графа във всеки вестник, към която се обръщаме само когато сме безбожно отегчени…? Тази с кръстословиците, глупавите вицове, карикатурите и колажите от две подобни илюстрации, на които трябва да им бъдат открити различията… Преди няколко дни, докато разлиствах един британски ежедневник, още на първите страници бях посрещната от подобно изображение:

И, съвсем естествено, първоначално реших, че съм попаднала на точно тази забавна рубрика. След това обаче прочетох заглавието и… бързо спря да ми бъде забавно.

Аз съм българка, но в момента живея в Обединеното кралство. Преместих се тук да уча, точно преди БРЕКЗИТ да се случи. И когато Англия реши, че не ме иска там, сърцето ми беше разбито. Но въпреки това таях надежда, че нещата ще се подредят, младите хора около мен също бяха на това мнение. Понякога обръщах разтревожен поглед към Америка и си мислех „Боже, сигурно е ужасно да се живее там. Добре, че поне Тръмп не е тук.“ Но на този ден погледнах със същия този разтревожен поглед не към Америка, а към страната, в която исках да градя бъдещето си, защото ужасът сякаш се беше клонирал и телепортирал тук.

И не, не говоря само за изумителната външна прилика между президента на Щатите Доналд  Тръмп и премиера на Англия Борис Джонсън (макар че не може да се отрече непривично силната подобност на двамата управници).

Говоря за притеснителната прилика в популизма, нездравия национализъм, скандалността и противоречивостта на тези двама лидери с непокорни руси коси.

“Да направим Америка велика отново!”, зове в кампанията си Тръмп. Джонсън и поддръжниците му, подобно, искат да възродят величието и суверенитета на Великобритания, чрез отделянето й от ЕС. От едната страна на океана се вихри президент с идея за пречиствателна стена на границата с Мексико, която някак трябва да отърве Америка от цветнокожите латиноси, а от другата – Джонсън гони всички имигранти в Англия чрез излизането й от ЕС, макар повечето от тези имигранти далеч не са граждани на Европейския съюз, а на страни, които самата Британска империя е държала под властта си не толкова отдавна.

Възгледите им за „свободната търговия“ също си приличат. Brexit вижда своите проблеми в регулациите на ЕС. (Все пак, както и изданието Quartz отбелязва – на ЕС му отне 15 години да определи що е то шоколад.) Доналд Тръмп пък има простичко обяснение – икономиката на САЩ е в това състояние, “заради глупави решения, взети от глупави политици”. Макар и по различен начин, и двете стани търсят едно и също нещо и виждат врагове там, където ги няма.

И двамата са били телевизионни звезди преди да придобият популярност в света на политиката: Джонсън се появява в „I got news for you“, а Тръмп – в „The apprentice“. И двамата са многократно обвинявани в расизъм – Джонсън за противоречивите си изказвания в „Дейли телеграф“, където нарича ​​чернокожите и жените, носещи бурки с най-различни обидни термини, а Тръмп за изказването си, че четири цветнокожи американски политици-жени трябва да си „отидат вкъщи“, въпреки че три от тях са родени в САЩ, а четвъртата пристига в САЩ като дете-бежанец.

Джонсън обича да се присмива на хомосексуалните мъже, докато една от любимите теми за шегички на Тръмп са хората с увреждания. И двамата имат склонността да обиждат малцинства в речите си с лека ръка и то с едничката цел – повдигане на настроението и развеселяване на тълпите от техни привърженици.

За капак, и двамата не се славят като цветущи съпрузи… или почетни мъже като цяло. Джонсън има два развода и в момента жената до него е 24 години по-млада. Подобно, Тръмп в момента е с третата си съпруга, която е също 24 години по-млада от него и за момента не се справя твърде добре с ролята си на първа дама. Срещу американеца има низ от обвинения за сексуално посегателство, като самият той без да иска сам потвърждава някои от тях. Срещу Джонсън пък стоят десетки обвинения за извънбрачни дела и невярност.

Освен всичко останало, двамата не пропускат да кажат добра дума един за друг, самият Тръмп многократно заявявайки, че си приличат по много начини и че вярва, че от Борис Джонсън ще излезе „прекрасен консервативен управител“.

Кампаниите и на двамата управници са основани на носталгия по едно, реално несъществуващо, славно минало. „Да си върнем величието, да вземем страната си в свои ръце!“. Основната избирателна мишена и на двамата управители са хората от по-старото поколение, по-консервативното, на които им липсват дните от младостта им и са по-склонни да гласуват за хора, които пламенно обещават те да им бъдат върнати.

Това, което убягва на техните избиратели обаче е, че нито Тръмп, нито Джонсън могат да върнат времето назад. Но онова пък, което и двамата твърде добре умеят, е да носят хаос. Грешка след грешка, рисковани решения, слабо политическо планиране, безброй лъжи и странни международни стратегии, в които просто няма никакъв смисъл… Бавно, но сигурно Джонсън и Тръмп настройват света срещу себе си и вървят към пълен хаос, ръка за ръка. И когато избирателите им се споменат (след не повече от 20-ина години), този хаос ще чака следващото поколение. Ние тепърва ще страдаме от разрухата, която двамата сеят сега в две от най-важните страни на света – Съединените щати и Обединеното кралство. И тази мисъл ме кара да се страхувам. За мен, за децата ми. Рубриката „Открийте разликите“ твърде бързо се превръща в страховита съвременна адаптация на „Сиянието“.

Аз съм българка и живея в Обединеното кралство. За сега.

Автор: Ивана Славчева, III курс, Журналистика

Close