“Заедно към неизвестните красоти на България” е рубриката на UniMedia, която вдъхнови много студенти да потърсят и покажат местата в страната ни, скрити, забравени или просто неоткрити за нас. Андрей Андреев ни предлагта един нестандартен поглед към Бургас:
Област Бургас е най-голямата по територия в България. Тя е известна преди всичко с просторните си морски брегове и нощния живот през летните месеци. Ако обаче погледнем на нея обективно, ще видим че там се намират редица планини, езера, скални феномени и водопади. Нека разгледаме част по-слабо известните красиви места на най-югоизточната област на България:
Доброванските гъби
Доброванските гъби са скални образувания в Еминската планина. Те се намират в северозападната част на община Поморие край пешеходния туристически маршрут „Ком – Емине“. Към днешна дата те се състоят от три огромни каменни „гъби“, разположени на няколко метра една от друга.
Най-красивата и най-голяма е средната гъба. Тя е висока около 4 метра и също толкова широка. До края на 2020 година до гъбата имаше поставена стълба, с помощта на която туристите можеха да се качат на върха на шапката ѝ и да се полюбуват на живописната панорамна гледка.
В миналото гъбите са били значително повече, но техния брой е намалял заради иманярски набези.
Името „Добровански“ идва от бившето село Доброван, в чието землище са се намирали до 60-те години на миналия век. След като селото е заличено преди десетилетия, неговото землище било присъединено към значително отдалеченото село Бата (община Поморие).
Кадишката локва
Кадишката локва представлява малко сладководно езеро, разположено в Еминската планина. Намира се в северната част на община Поморие край пешеходния туристически маршрут „Ком – Емине“. Езерото е плитко и няма притоци. Най-живописно и най-пълноводно е през пролетта, когато цялото е обагрено от тръстика. Животновъдите от близките села често го използват за водопой на добитъка.
Има няколко транскрипции на името на водоема, но всички те идват от името на бившето село Кидик, съществувало в близост до края на XIX-ти век. Това не е единственото подобно езерце в Еминската планина, но определено е най-голямото.
Поморийското езеро
Поморийското езеро е сред най-големите естествени езера в България. То се намира северно от град Поморие е отделено от морето с естествена пясъчна коса и изкуствена дига. Само в южната му част има свързващ канал, чрез който се осъществява притокът на морска вода.
Площта му е около 7 – 8,5 кв. км, а дължината около 5 – 6 км, ширината варира от 350 м до 1,6 км в средната му част. Дълбочината му е около 1,4 м, а солеността е около 60 – 80‰. Използва се за добив на сол и лечебна кал.
Над езерото минава Виа Понтика – една от големите въздушни магистрали на мигриращи птици от цяла Европа. Заради това не е рядкост в неговите води да се видят редки и застрашени видове.
Еркеч
Село Козичоно, по-известно със старото си име Еркеч, е малко село в община Поморие. То е разположено в Еминската планина и макар до него да има асфалтов път (поне от едната страна), не е сред най-лесно достъпните.
Еркеч, заедно с варненските села Голица и Аспарухово, е сред трите големи центъра на етнографската група ваяци, колонизирали преди векове десетки села в Североизточна България (и части от днешна Украйна). Жителите на селото ревниво пазят своите традиции в продължение на векове и ги предават на следващите поколения. По времето на Османската империя именно Еркеч, а не Бургас, е бил големия административен център на района и в него са живели над 100 православни български семейства. Легендата гласи, че османците изпитвали страх от населеното място, защото се боели от местните балканджии, които имали яма, запълнена с труповете на завоеватели, решили да посетят селото неканени. Именно този страх ги е подтикнало да нарекат населеното място „Еркеч“, което може да се преведе като „Бягай бързо“.
Отвъд интересната история и фолклор, селото е изпълнено с живописни гледки и скални феномени. За съжаление иманярските набези са намалили значително техния брой.
През селото минава и туристическия маршрут „Ком – Емине“.
Долината на Балабандере
Балабандере е река в община Руен, приток на река Луда Камчия. Тя води началото си от извор-чешма под името Кюпрюдере в Еминската планина. Недалеч от извора на реката се намира село Добра поляна.
Кристално чистата река е дълга около 24 километра и по нея са разположени множество живописни водопади.
Недалеч от село Добромир (община Руен), от двете страни на дълбоката, каньоновидна долина на реката, по стръмните и отвесни скални корнизи има някои причудливи скални образувания като Професора, Свинската глава и Костенурката.
За много от скалните феномени се разказват легенди за заровени съкровища, някои от които са свързани с Вълчан войвода. Това ги прави и чести набези за иманярите.
Река Велека
Велека е най-голямата река в Югоизточна България. Тя води началото си от карстови извори в Странджа и първите 24 километра тече на турска територия. Макар на българска територия да е дълга 123 километра, на нея са разположени едва две села – Бродилово и Кости.
В поречието на Велека се намират защитените местности „Велека“ (в средното течение) и „Устието на Велека“, а във водосборния ѝ басейн – защитената местност „Парория“ и резерватите „Витаново“, „Средока“, и „Силкосия“. Тя е дом и на поне 5 животински вида от Червената книга на България.
Растения с особено значение за района на река Велека са защитените водни лилии и блатно кокиче.
Водопад Докузак
Водопад Докузак е един от най-леснодостъпните на територията на България. Намира край село Стоилово, община Малко Търново. Той се захранва от кристално чистата рекичка Докузак, приток на р. Айдере. За разлика от много други водопади в страната, Докузак е целогодишен. Най-пълноводен е обаче през пролетта.
Името на реката в превод от турски означава „девет извора“. Факт е, че тя води началото си именно от 9 карстови извора в Странджа.
Айтоски проход
Сам по себе си Айтоският проход представлява просто участък от път III-208 Ветрино – Провадия – Дългопол – Айтос. От гледна точка на пътешествениците обаче – движението по него е едно живописно преживяване по долината на р. Луда Камчия с приказни гледки към четири планини, които са част от Старопланинската верига – Камчийската, Върбишката, Карнобатската и Айтоската.
Автор: Андрей Андреев, магистърска програма „Културно-историческо наследство и туризъм“ (История)
Снимки: Андрей Андреев
