В рубриката “Заедно към неизвестните красоти на България”, в която студенти показват живописни кътчета в страната, Андрей Андреев представя уникални места в област Добрич. Областта е най-голямата по площ в Североизточна България. Тя е известна преди всичко с черноземните си почви и богатата земеделска продукция. В сянка остават нейните езера, суходолия и каменни морски брегове. Нека разгледаме част от тях:
Езерата
Област Добрич далеч не е бедна откъм надпочвени води. На нейната територия има седем езера (Шабленска Тузла, Шабленско блато, Езерецко езеро, Дуранкулашко езеро, Орлово блато, Болата, Наневска Тузла), най-голямото от които е Дуранкулашкото езеро. То представлява крайбрежно езеро-лагуна с площ от 3,4 – 4,05 км² и с приблизителни размери – 4 км. дължина и 0,37 – 1,1 км. ширина. В него се намират два острова като на по-големия се намира Археологическият резерват „Дуранкулак“, който е доказателство за развита материална култура по българските земи през праисторията. То запазва сравнително големия си обем благодарение на множеството извори, които се намират под него и на три вливащи се в него сезонни реки.
Разположено е на миграционния път Via Pontica, което го прави дом на редица прелетни видове птици. Езерото е и може би единственото находище на див шаран в цялата страна.
Суходолията
Климатичните промени през последните хилядолетия, съчетани с човешката намеса са пресушили почти напълно повечето реки на територията на област Добрич. В наши дни единствената добруджанска река, която тече целогодишно, е река Батова (ако не броим Дунав). Някои от суходолията са пресъхнали окончателно, докато други са сезонни и служат за напояване. Пример за подобно суходолие-водохранилище е „Сухата река“. В неговата суха част се намират средновековни скални манастири, до които някога се е стигало единствено с плавателен съд. Днес пътят до тях е по суша. Част от тях се намират край с. Балик, а останалите между с. Ефрейтор Бакалово и с. Оногур.
Каменните брегове
Голяма част от черноморския бряг на област Добрич е каменен. Красивите скални образования и малки пещери могат да бъдат лесно забелязани по целия бряг между Каварна и Шабла.
Калните водопади
Калният водопад Зеленка край село Българево (община Каварна) е естествено природна образование, сформирало се от обилните валежи в началото на предишното десетилетие. Повишеното ниво на подпочвени води довело до тяхното движение към Черно море. Стигайки до края на Добруджанското плато, те се стичат по отвесния склон на скалите (висок между 5 и 30 метра) към плитко поточе.
За разлика от обикновените водопади, Зеленка „сълзи“ на десетки различни места в продължение на стотици метри. Поради тази причина той може да бъде разглеждан и като множество водопади, които се сливат само след обилни валежи.
Историята
В област Добрич се намира едно от първите огнища на цивилизацията по българските земи. Към този момент в областта са открити над 50 антични и средновековни крепости и редица скални манастири в каньона на „Сухата река“. Най-известният исторически паметник е крепостта Калиакра, която е била столица на Добруджанското деспотство. Именно по времето на управлението на деспот Добротица (1347-1386 г.) за първи път е създаден българско морски боен флот, който през 1381 година успял да разгроми и господарите на моретата по това време – венецианците.
Важен исторически паметник от по-ново време е Шабленският фар, който е най-старият, най-високият, най-източно и най-северно разположеният в България.
Автор: Андрей Андреев, магистърска програма Културно-историческо наследство и туризъм
Снимки: Андрей Андреев
