В рубриката “Заедно към неизвестните красоти на България” студенти от Шуменския университет представят неподозирани природни, исторически и културни забележителности от своите родни места. Андрей Андреев предлага една различна разходка из Източна България:
Всеки един българин е чувал за Стара планина. Тя се споменава в химна на държавата. Слабо известен факт обаче е, че тя всъщност е планинска верига, съставена от множество малки планини като само в областите от Източна България техният брой е над 10. Нека разгледаме някои от тях:
Сливенска планина
Ако сте чували за Сините камъни, то вероятно става въпрос за Сливенската планина. Тя е с дължина от около 25 километра и ширина, която варира между 5 и 20. Тя има изключително богат състав на минерали и в нея се намират някои от най-известните пещери в България като Змеевите дупки и Хайдушката пещера. Северните ѝ склонове към долината на р. Луда Камчия са обрасли с гори от бук и дъб, а южните са скалисти, на места отвесни, оголени и силно ерозирани. Именно те са прочутите като Сините скали. Туристите, които бързат прекалено много, за да се разходят отблизо, могат да ги видят ако предпочетат т.нар. „Подбалкански път“ пред АМ „Тракия“.
Котленска планина
В повечето случаи ако шофьор от Шумен реши да се придвижи към южна България той използва т.нар. Ришки проход. В случаите, в които проходът е затворен има две бързи алтернативи – Айтоски проход и Котленски проход. В случая за нас е важен вторият. Както подсказва името на прохода, той пресича Котленската планина. Нейните граници могат да бъдат начертани изключително трудно като
понякога тя се разглежда като западен масив на Котленско-Върбишката планина. Това, което е видимо с просто око е, че тя е силно залесена. В по-високите ѝ части се срещат букови гори, а по склоновете – предимно дъбови. В нея има и редица пещери, най-известните от които са Козята пещера, Орловите
пещери и Ледника. От стопанска гледна точка едно от най-важните неща в планината са нейните извори, които дават началото река Голяма Камчия. Те могат да бъдат посетени напълно безплатно и се намират до град Котел.
Върбишка планина
Върбишката планина е с около 200 метра по-ниска от своята западна посестрима. По територия обаче тя е значително по-голяма и обхваща обширни площи в южната част на област Шумен, на юг – северните части на общините Сунгурларе и Руен в област Бургас, а на изток опира до река Луда Камчия и изградения от нейните води язовир Цонево (Георги Трайков) в област Варна. Огромната част от планината е незаселена. Повечето селища у нея са на Изток, където тя е по-ниска. Не знаем дали в нея има пещери, но водопади не липсват. Официално признатите за природна забележителност водопади
в планината са Големия и Малкия скок край село Веселиново, Крумова вана (който се намира в Ришкия проход) и Куза Скока край село Поляците. Наред с тях има и два безименни край курортната част на Върбица на запад и един в близост до селата Рупча и Дюля в най-източните ѝ части.
Айтоска планина
Айтоският Балкан е с дължина около 25 километра и ширина, която варира между 15 и 18 км. Най-високият връх на планината е едва 485 метра и се намира в нейните северни части. Тя дава началото на река Ахелой и Айтоска както и на редица безименни притоци на р. Хадийска и Атанасовското езеро край Бургас.
Преславска планина
Преславската планина е планина във вътрешната структурна ивица на Източния Предбалкан. Тя заема част от източните части на област Търговище и южните части на област Шумен. Дълга е около 25 километра, а широчината ѝ е не повече от 8 километра. Планината е обрасла с габърови и церови гори, примесени с различни видове като липа и ясен. По северните варовити склонове са останали малки площи с реликтни и ендемични растителни видове като конския кестен, които се опазват в резервата – Дервиша. Тя има и международно значение за опазването на гнездящия в тази част на България световно
застрашен вид ливаден дърдавец.
Камчийска планина
Камчийската планина заема пространството между източния бряг на река Луда Камчия в северните части на област Бургас и бреговете на Черно море (50-55 километра). Ширината ѝ варира между 10 и 15 километра. В западните ѝ части се намират природния феномен „Чудните скали“ и скални образувания по течението на река Балабандере. В нейния център се намират т.нар. Голеши, които поставят началото на почти всички десни притоци на река Камчия. На изток планината се извисява на височина от порядъка на 100-150 метра като за неин завършек се смятат носовете Свети Атанасий и Черния нос в град Бяла (област Варна). На тази обширна територия виреят най-различно растителни видове, някои
от които са разпространени изкуствено по времето на Народна република България. В горите ѝ има няколко защитени местности и материални следи завещани от траките (скалното светилище Ярамаз Кая и крепостта Ерак в ловното стопанство Шерба) и римляните (фортификационното съоръжение Хемски порти и остатъци от римски пътища и морски укрепления).
Еминската планина
Подобно на Камчийската планина Еминската води началото си от източния бряг на р. Луда Камчия и опира до бреговете на Черно море. Това, което я отличава е че тя се намира южно от Камчийската и нейната най-източна точка (нос Емине) е с около 5 километра по-източно. Обширната територия, която заема предопределя и природното ѝ богатство. В нея се срещат различни растителни видове, изворите ѝ
поставят началото на няколко „интересни“ реки като Елешница (приток на р. Камчия) и Еркечка река и езера (Кадишка локва и няколко безименни). От друга страна в нея могат да се видят скални образувания с любопитни форми, чийто брой към днешна дата е намален значително заради иманярски набези в продължение на повече от век. Туристите могат да придобият добра представа за контрастите на планината ако решат да се разходят по официалния пешеходен маршрут Е3 (Ком-Емине).
Текст и снимки: Андрей Андреев, магистърска програма „История,
Културно-историческо наследство и туризъм“
