Университетът

Нели Иванова: Понякога трябва да предизвикаме музата

Нели Иванова е победител в 45-то издание на Националния студентски литературен конкурс “Боян Пенев”. Ето как изглежда голямото отличие и самият конкурс през очите й:

Нели Иванова: Това е победа над мен самата, защото аз дълги години не бях писала и честно казано сега поводът беше конкурсът “Боян Пенев”. Това ми е втората година от магистратурата и повече сигурно няма да имам възможност да участвам в този форум. Реших да пиша. Просто, за да опитам, защото знам, че това е прекрасен конкурс. Познавам творци, които започнаха от тук, имам приятели сред тях и за мен беше много вълнуващо да дори само да дойда. А дойдох за самия опит. Не съм очаквала по никакъв начин, че ще успея. Нещата не винаги стават бързо. Не бях писала 4 или 5 години. И буквално в последните седмици се случиха толкова много стихотворения, случи се толкова много поезия, каквато не бях очаквала.

Какво отново я отключи при теб? 

Нели Иванова: Аз съм поддръжник на това, че трябва да предизвикаме музата, че трябва да предизвикаме вдъхновението, както казва проф. Пламен Дойнов. Както вчера с Пленера. Или да си поставяме творчески задачи понякога. Всеки текст всъщност може да тръгне от една дума. И когато си поставим задача, дори да е нещо съвсем просто (като това да си поставим 5 думи и да пишем по тях) – важното е да се работи. И това, че нещо е отнело много време и е било на пауза, не означава, че няма да се случи. 

Какво най-много ти хареса в конкурса?

Нели Иванова: За първи път участвам в конкурс, който е с фестивален характер, в който всички участници се срещат и обменят опит. За мен това беше също и полезно. На другите конкурси канят обикновено тези, които са с наградите и поощренията. И да – срещат се само хора, които са се отличили. Но тези, на които малко не им е стигнало или хората, които дори не са били близо до награда, остават встрани. А сред тях има страхотни попадения също. И двата дни на четенията имаше такива попадения измежду и поетичните и белетристичните текстове, че съм си водила записки. Наистина! Има такива невероятни творци!

А ето как други участници в конкурса го видяха:

На първо място в конкурса “Боян Пенев” ми хареса организацията. Смятам, че всичко беше направено по правилния начин. Много ми хареса общата енергия, която се осъществи на курса. Мисля, че това е целта – взаимно да се вдъхновяваме и да създаваме енергия заедно, за творим и мисля, че крайният резултат се получи точно такъв, какъвто трябва да бъде.  

Дора Нели Филипова, Софийски университет

Поетическият пленер много ме впечатли. Моята сестра е художничка, ходи на няколко пленера и винаги мъничко съм й завиждала и ми харесваше идеята. Освен това той някак си много отива на начина, по който аз пиша. Беше ми изключително приятно и трябва да измисля как да го правя по-често вкъщи. Догодина пак ще се видим.

Боряна Трайчева, Софийски университет

Най-много ми хареса приключението да пътувам в непознати кътчета и предизвикателството да измислям текстове за места, които иначе не бих посетил.

Андрей Андреев, Шуменски университет

Това, което най-много ми хареса, е, че няма тема, защото повече те конкурси са: ПИШИ ТОВА! ЗАГЛАВИЕТО ТИ Е ТОВА! Докато тук само на пленерите има определено заглавие, но сме свободни да правим каквото решим. Така на другите конкурси се получават около 1000 еднакви текста. А това тук е приятно. По-скоро като препоръка – да добавят още един ден в програмата.

Сава Калина Ангелов Жунич, ВТУ

Мисля, че всички сме общо взето на едно мнение – най-ценното нещо, с което си тръгваме, е вдъхновението. 

Ивана Милева, Нов български университет

Unimedia

 

Close