Единственото по рода си двуезично списание за литература, култура и изкуство „Небет тепе” се роди в началото на тази година в Пловдив, Европейската столица на културата за 2019 година. Главен редактор на списанието е известната литературна преводачка и поетеса Кадрие Джесур, възпитаничка на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, понастоящем докторантка по туркология в Истанбулския университет. С нея разговаря Гюляй Бехчет:
UniMedia: Как се роди идеята за списанието?
Кадрие Джесур: Списание Небет тепе е плод на дълги разисквания в Българско-турския литературен клуб в Пловдив. Вероятно знаете, че клубът е създаден и установен в седалище Пловдив преди близо две години. Той организира редица културни дейности с цел да се заздравят връзките и взаимоотношенията между българи и турци в космополитния град под тепетата. Членовете му вече наброяват 250- 300 активисти.
UniMedia: Какви са художествените достойнства, които трябва да притежават текстовете, за да бъдат публикувани в “НЕБЕТ ТЕПЕ”?
Кадрие Джесур: Небет тепе е единственото по рода си, засега, списание в България /впрочем и в Турция/, което публикува текстове с целеви реципиент – двуезична читателска аудитория. Имаме предвид аудиторията, владееща турски и български език.
Гюляй Бехчет и Кадрие Джесур
UniMedia: Бихте ли направили кратък профил на аудиторията, чиято потребност се стремите да удовлетворите (академична среда, хора на изкуството)?
Кадрие Джесур: Потребността на българските турци от литературно списание на турски език заставаше на дневния план на много неправителствени организации в България, които работят за популяризирането на турската култура в родината ни. Не знам, нямам идея защо никоя от тях не реализира идеята за издаване на печатан литературен орган. Но оказва се, че Небет тепе започва да се печата след десетки години мълчание и комай този период е бил достатъчен, турците в България да забравят, че са имали стойностно литературно и културно минало. Затова ние, цялата редакционна колегия се стремим да публикуваме материали, които подсещат това. Искам да подчертая, че страниците на турски език, се подготвят с панорамен подход към миналото и настоящото състояние на литературата и културата на турците в България. Докато частта, обхваща текстовете на български език, е насочена към по-съвременни дискурси. Авторите ни предоставят най-новите си творби.
UniMedia: Какви послания оставяте на читателите си именно посредством книжния носител – във времена на дигитализация вие явно държите на естетския дизайн, корица, оформление и “топлото” общуване (по думите на Маклуън) с читателя – чрез хартията.
Кадрие Джесур: Истината е, че в момента нямаме готовност за дигитално издаване. Но… изкушеният в областта на литературата винаги намира начин да предпочете книжния носител. Повярвайте ми. Дъхът на мастилото продължава да обзема духа на четящия. Това е друг вид общуване. Друго докосване! Още повече, а и вие го подчертахте, ние държим и на коричното оформление. В момента кориците представят картини на наши художници, а във вътрешните страници поместваме творби на изтъкнати фотографи. Така се получава едно цялостно художествено произведение, не само списание само по себе си.
UniMedia: Търсите ли злободневното звучене на текстовите послания? Как постигате баланса между интересите и информираността на своята публика отвъд и отсам турската граница? Все пак двуезичните читатели са потопени в твърде различна среда в България и в Турция? Дневният им ред, проблемите им, информираността им, интересите им са различни? Или не съвсем? Как мислите и какви са наблюденията Ви лично, като автор и главен редактор на списанието – знаем, че динамично пътувате и буквално живеете между Истанбул и Пловдив?
Кадрие Джесур: “НЕБЕТ ТЕПЕ”, впрочем и аз лично, не се вълнуваме от злободневност. Нищо, че това понятие е много на мода. Ние имаме абонати както в България, така и в Турция. Двуезичните читатели са много доволни, че в едно компактно издание имат възможност да четат наистина различни материали. Знаете, че текстовете не са огледални преводи т.е. ние не публикуваме един и същ материал на двата езика. Всеки един текст се печата на езика, на който авторът го е написал. Не ги превеждаме и мисля, че това е наш приоритет.
UniMedia: Имате ли амбиция в бъдеще да включите поне една рубрика за огледален превод – защото е ясно, че българските читатели ще пожелаят да прочетат текстовете на турски, а немогат в оригинал, както и обратното – турско говорещите читатели биха поискали да разбират какво се пише на български?
Кадрие Джесур: Да, това е на дневен ред от самото начало. Предвиждаме го. Но това вероятно ще бъде само за художествена литература. Ще видим.
Автор: Гюляй Бехчет, III курс, Връзки с общественоста
