Възпитаникът на катедрите „Журналистика и масова комуникация” и „История и археология” Андрей Андреев издаде своята първа книга. „Повестта на един наш” е роман за фентъзи свят, който съчетава в себе си елементи от няколко различни епохи. Пред UniMedia възпитаникът на университета споделя, че не би се насочил към този жанр, ако не беше записал магистърска програма в университета и не беше срещнал колежката си, която да го подкокороса да изгледа „Властелинът на пръстените”, „Междузвездни войни” и да догледа поредицата за Хари Потър.
Повече за книгите, вдъхновението и фентъзи света той даде интервю за UniMedia:
UniMedia: Защо реши да издадеш книга?
Андрей Андреев: От дълги години си мечтая да издам стихосбирка. Това, което винаги ме е спирало не бяха парите, а два по-особени факта. Най-напред трябва да споделя, че голяма част от съвременната поезия не може да ме грабне по начина, по който го правят творбите от миналия век. Вторият факт е, че бидейки библиотекар, аз виждам каква литература се търси масово. А това не е поезия. Затова реших да отложа тази си мечта и да издам нещо различно…
UniMedia: Защо точно фентъзи?
Андрей Андреев: Когато започнах да се интересувам от този жанр преди две години ми направи впечатление, че много от главните герои там са почти съвършени. Всъщност, така е и в останалите жанрове, но във фентъзи вселените това се набива на очи повече. Затова реших да създам един по-различен протагонист, който е изграден от противоречия и несъвършенства, и който да ни припомня мотива за малкия човек. От мен се искаше да започна изграждането на вселена. Не исках в нея да има орки, тролове, елфи и особено дракони. Затова създадох свои собствени раси създания, а моят главен герой – Базил – е представител на расата на нашите, които имат технологично преимущество в някои области, но все пак са застрашени от човешка агресия. Исках нашите да напомнят на траките в определени направления и затова те носят фригийски шапки, зейри, боравят с пелти махайри и ромфеи, не се боят от смъртта, обезсмъртяват душите и правят изображения на ездачи. Всъщност много от имената им са или на известни траки, или поне подобни. Те обаче са стигнали до технологично ниво, което се равнява на това по време на студената война и тези от тях, които са облагодетелствани от индустриализацията, изпитват ненавист към тези, които по една или друга причина, не са получили възможността да получат лек и спокоен живот. Точно към тези онеправдани спада моят главен герой. Но тъй като той може да се справя с предизвикателствата, попада в порочен кръг, в който трябва да помага на държавата и на нашите, които той дълбоко презира, но иска или не иска изпълнява всяка задача.
UniMedia: Ами форматът на книгата?
Андрей Андреев: До последно се чудих какъв жанр ще ѝ сложат. За мен тя беше сборник от разкази или от две повести. Но издателите решиха да я напишат като роман. Историята все пак е кратка. Наблюденията ми към по-младите читатели показват, че те обичат тънки книги. А аз обичам кратки глави, защото искам ако си кажа „прочитам още една глава и си лягам” да не загубя два часа, а няколко минути. Заради това разказите или главите са едва 14, а към тях има приложение и географска карта, която показва страните, замесени в сюжета. Но това не е важното. По-забавното е, че настоящата книга не е първоначалният ми проект. Бях написал история, която се развива в 5322 година в моята вселена. По-късно бях написал разказ за конкурс за разкази на ужасите, в който изпратих първия разказ от тази книга. С течение на времето аз го публикувах и след един дълбоко философски разговор с колежката аз ѝ го показах. Тя ме „уби” от въпроси. Обясних ѝ, че това е разказ без контекст, че той има за цел да повдигне въпроси, които да получат своя отговор в предисторията му, която вече е написана, но тя беше непреклонна. Затова реших да продължа тази сюжетна линия. След като осъзнах, че страниците са прекалено малко, за да си струва издаването на книга написах и втора част, която действието се развива около година преди първа, но няколко дни след предисторията, която бях замислил като оригиналната история. Прихванал съм това неследване на фактите от двете си висши. И в журналистиката, и в историята, често се налага да обясниш даден проблем чрез ретроспекция.
UniMedia: Езикът на книгата?
Андрей Андреев: Това също е много важен въпрос. Исках вселена, в която да няма „обща реч”. Беше ми изключително забавно, когато бях по Еразъм в Полша. Моят съквартирант се ядосваше и казваше, че всеки на този свят трябва да говори английски. Но на мен си ми харесваше да общувам с преводача на телефона, с жестове и с няколко откъслечни изречения. Затова моите герои си имат свои различни езици и трябва да използват някой от тях, за да се разбират по между си. Сложил съм няколко диалога и няколко писма на езика на нашите. За разлика от Толкин, който може да измисли език и след това вселена, аз не съм толкова добър в езиковедството. За езика на нашите използвах няколко граматически правила, които си измислих аз и думи от няколко клона на индоевропейското семейство. Но на този етап не мисля, че бих развил изкуствено създаден език. Първо, че не би било оригинално, второ би отнело много време в изследвания и сигурно бих нарушил нечие авторско право и трето – сигурен съм, че есперанто е по-лесен език за научаване, който върши по-добра работа.
UniMedia: Университетът има ли друга следа в книгата, освен че те е срещнал с човек, който те е открил за фентъзи световете?
Андрей Андреев: Има. Колежката ми, която ме умори от въпроси, също е наш възпитаник. Освен това поддържам връзка с едно момиче, с което се запознахме на последното издание на литературния конкурс „Боян Пенев”. Бях ѝ споделил за моята идея още в деня, в който се запознахме и тя беше първата, която видя езика на нашите. Не щеш ли, тя ме подкрепи в това начинание. Така тя, заедно с колежката, бяха първите, които се запознаха с приключенията на Базил. Поне с първата част от книгата. Просто университетът от край време си върши работата добре и ни среща с правилните хора.
UniMedia: Как може да се сдобием с книгата?
Андрей Андреев: Можете да направите поръчка на сайта на издателство „ЛитДезинг”, да ме потърсите в социалните мрежи – Фейсбук, „Х”, „Инстаграм”, „Мрежата” или Телеграм, но много бих се радвал ако дойдете до библиотеката в Нови пазар и си я вземете лично.
UniMedia
