Студенти от бакалавърските и магистърските програми по Археология и История станаха част от важни открития в северозападната част на външния град на Плиска в известния на археолозите обект 41.
„Обектът представлява един архитектурен комплекс от типа на болярските имения с граници X до първата половина на XI век”, уточни за UniMedia ръководителят на разкопките доц. д-р Константин Константинов. „Това бяха първоначално установените хронологически граници, но през последните няколко сезона започнахме да копаем т.нар. ранен културен пласт (ранния обект 41), който показа, че всъщност в този сектор на външния град на Плиска е имало живот и преди съществуването на комплекса”.
По думите му още миналата година е засечена траншея, която тази година учените и студентите са допроучили. „И наистина потвърди нашите очаквания, че преди комплекса е съществувало може би някакво ранно средновековно селище с вкопани жилища. Тази оградна стена – траншея достига до един от притоците на Асар дере и приключва там. Може би е била някаква оградна стена, която е защитавала допълнителна територия”.
Най-впечатляващото откритие е, че стената е била изградена с дренаж. Това рядко се среща и не е познато на специалистите (или поне засега учените не са намерили аналогии). Камъните са много ясно подредени, не са в безпорядък. Този дренаж в един участък е с дебелина от около 20 см, за да достигне вече до самото дере с дълбочина от около 1,30 – 1,40 м, тъй като има денивелация на терена.
„Още не можем да изказваме някакви категорични заключения, но началните ни предположения са, че може би с този дренаж те са изравнили терена, за да може все пак тази оградна стена да върви в една равна редица”, сподели доц. Константинов.
Що се отнася до археологическите материали, са намерени три вида находки от метал, по-малко керамични предмети. „Имаме и нещо, което поне за сега не сме му намерили аналог. Става въпрос за едно сребърно кюлче с печат, което заедно с останалите материали, които намерихме в района, ни карат да смятаме, че може би там в близост до дерето е имало някакъв ранен производствен център за метал, тъй като имаме и тигли за топене на метал (или поне такива фрагменти), имаме и заготовки за такива метални предмети. Но тепърва предстои да обработваме материалите и да дадем по-категорични заключения”, каза още доц. Константинов.
Относно обект 41 все още не може да се даде категорична теза дали е селище или отделни жилища, тъй като до момента са изкопани само три такива ранни жилища. Едното ще бъде проучвано през следващия археологически сезон. „По данни на керамиката, която намерихме миналата година и в самата траншея, може би става въпрос за втората половина на IX век. Можем да я датираме доста по-рано от самия комплекс, но тепърва предстои да довършваме и да обработваме резултатите, за да можем да имаме някакви по-категорични заключения”, смята още той.
Археологическите проучвания на първата българска столица Плиска, в които младите археолози взеха участие, са част от лятната им практиката. Финансирането на проекта е от страна на Министерството на културата, Национален исторически музей – София и Шуменския университет.
Самите разкопки са се извършили при съблюдаване на мерките за безопасност във връзка с усложнената епидемиологична обстановка в страната.
UniMedia
Снимки: личен архив
