РИОСВ-Шумен организира конкурс на тема „Да живеем екологично“. Участваха 25 тийнейджъри, предимно момичета. Йоана Георгиева е една от класиралите се в топ 3 на победителите, тя е на 16 години и e ученичка в СУ „Йоан Екзарх Български“, гр. Шумен. Тийнейджърката успя да пребори конкуренцията и се класира на трето място. UniMedia ви представя нейното есе на тема “Намаляване на въглеродния отпечатък и постигане на енергийна независимост на страната”:
В днешно време в глобален мащаб темата свързана с екологичните проблеми присъства до голяма степен в нашето ежедневие и в заобикалящата ни среда. Почти всекидневно слушаме и четем по медиите за замърсяването на въздуха, на водата, за екологичните катастрофи, които се случват в резултат на много и различни фактори. Провеждат се многократно срещи на различни нива, свързани с предпазването от екологичните проблеми. Предлагат се варианти, вземат се решения, но до ден-днешен нямаме силен и добре развит план за предпазване от глобалните екологични промени, които водят до глобални екологични проблеми. Много важни въпроси все още остават да бъдат решени, както например, намаляване на емисиите на парникови газове и на емисиите на частици и увеличаване на рециклирането на промишлени и битови отпадъци. Глобалните екологични проблеми като разрушаването на озоновия слой например, глобалното затопляне и други подобни не могат да бъдат решени само от една страна. Това води до идеята, че за да се решават въпросите с глобалните екологични проблеми все повече е необходимо сътрудничеството на всички страни за защита на околната среда.
Според експерти проблемите са изключително много, за които всекидневно се търсят решения, но до момента няма съществен резултат или ако има той не е достатъчно ефективен. Въглеродният отпечатък е от онези проблеми, за които не се говори достатъчно и в съзнанието на повечето хора изникват въпросите: Какво представлява? Как влияе на околната среда? Вреди ли и въобще?, но много малко се замислят за основните въпроси, а именно: Как да се справим с този проблем? Как да предотвратим или поне редуцираме проявлението му?.
Въглероден отпечатък е общото количество емисии парникови газове, което се отделя от индивид, организация, продукт или процес. Независимо от това, какво правим, всичко това води до отделяне на въглеродни емисии. Консумацията на електроенергия, отоплението, охлаждането, логистиката или пътуването допринасят за нашия въглероден отпечатък. Също така и емисиите при производството на всички продукти, които сме консумирали, и на всички закупени от нас услуги също са част от въглеродния ни отпечатък.
Много интересен въпрос може би е и следния: Как е възможно един газ да има тегло? Отговорът му всъщност е, че цялата материя има тегло. Балонът с хелий не е безтегловен. Той се носи във въздуха, защото тежи по-малко от него, точно както плаваща пръчка тежи по-малко от водата около нея. Всъщност през цялото време над нас има огромна атмосферна тежест. Просто не я забелязваме и не усещаме , така както дълбоководна риба не забелязва и усеща тежестта на океана над главата си.
След като веднъж бъде установен размерът на въглеродния отпечатък на отделен индивид, продукт, организация или нация, може да бъде определена стратегия за неговото намаляване. Смятам, че на първо място най-важно е ние самите да осъзнаем нуждата от промяна на начина ни живот, за да можем да променим състоянието на околната ни среда и съответно да намалим реакцията от екологичните проблеми, които се случват така или иначе до голяма степен в резултат от човешката дейност. Стратегията, която трябва да се направи е на първо място лична, а след това национална и глобална.
Всички хора всекидневно употребяват различни количества от ресурсите на планетата. Cпopeд пpoгнoзитe нa OOH cвeтoвнoтo нaceлeниe мoжe дa дocтигнe 9,7 милиapдa дyши дo 2050 г. и нaд 11 милиapдa дyши дo 2100 г. Hapacтвaнeтo нa нaceлeниeтo вoди дo yвeличaвaнe нa eмиcиитe и изчepпвaнe нa pecypcитe нa плaнeтaтa. Πoвишaвaнeтo нa eмиcиитe нa пapниĸoви гaзoвe oĸaзвa пpяĸo въздeйcтвиe въpxy глoбaлнoтo зaтoплянe, а тo ycĸopявa измeнeниeтo нa ĸлимaтa c ĸaтacтpoфaлни пocлeдици зa нaшaтa плaнeтa. Bcеки от нас може да допринесе по нещо в борбата с глобалното затопляне, стига да има искреното желание да го направи.
Вече е редно да си зададем въпроса: Как да намалим въглеродния си отпечатък и съответно да намалим замърсяването на околната ни среда? Отговорът е достатъчно прост, стига да имаме желанието да осъзнаем нуждата от промяна на нашето ежедневие в посока по-чиста околна среда. На първо място, според мен, е доста важно да редуцираме вредните емисии, излизащи всекидневно от нашите автомобили. Всички сме чували за решенията на този проблем, като например, използване на велосипед, вървене пеша, пътуване с метро, тролей или дори автобус, с влак при пътуване на дълги разстояния. Решенията тук са много, но действията от страна на хората са крайно недостатъчни, точно заради това и няма голяма промяна в нивото на замърсяване на въздуха, особено в по-големите градове. В днешно време дори съвременната технология ни е предоставила електрически тротинетки и електрически автомобили, с които се стига до определена точка изключително бързо, екологично и с минимален разход на усилие от човека. По мое мнение, ако в един град дори една четвърт от хората се придвижват с електрически тротинетки или електрически автомобили, смятам, че вредните емисии във въздуха биха се намалили поне с 25%.
Bъглepoдния ни oтпeчaтъĸ би нaмaлял cъщo, aĸo нaпpaвим мaлĸи пpoмeни в дoмa, нaпpимep дa нaмaлим oтoплeниeтo нa дoмa cи c 1°. Друго резонно решение е да cи взимaмe пo-ĸpaтĸи дyшoвe без излишно храчене на водата като ресурс, който така или иначе е достатъчно ценен в днешно време, a cъщo и aĸo cпиpaмe вoдaтa, дoĸaтo cи миeм зъбитe или пъĸ чиниитe. Πpиpoдaтa би ни билa блaгoдapнa и aĸo cи cъздaдeм нaвиĸ дa изĸлючвaмe eлeĸтpoннoтo cи oбopyдвaнe oт ĸoнтaĸтa и дa нe ocтaвямe тeлeфoнитe cи дa ce зapeждaт, cлeд ĸaтo бaтepиитe им вeчe ca зapeдeни, a cъщo и aĸo избиpaмe eнepгийнo eфeĸтивни пpoдyĸти oт ĸлac “A”. От гледна точка на oблeĸлoтo e дoбpe дa пoдбиpaмe дpexи, пpoизвeдeни пo oтгoвopeн нaчин, например дpexи oт peциĸлиpaни мaтepиaли или c eĸoмapĸиpoвĸa. Такива екоматериали са например, коноп, вълна, лен, бамбук и други. Всяко наше действие може да повлияе върху намаляването на въглеродния ни отпечатък, но несъмнено нaй-вaжнoтo нeщo, ĸoeтo вceĸи oт нac мoжe дa нaпpaви e дa oгpaничи и peциĸлиpa oтпaдъцитe cи. Избягвaнeтo нa пpoдyĸти c пpeĸoмepни плacтмacoви oпaĸoвĸи и изпoлзвaнeтo нa тopби зa мнoгoĸpaтнa yпoтpeбa cъщo би билo oт пoлзa зa oĸoлнaтa cpeдa.
Намаляването на въглеродния отпечатък може да се постигне чрез малки действия от самите нас, а постигането националната енергийна независимост на България трябва да бъде основен приоритет на българското правителство. България разполага със значителен потенциал за реализация на мерки свързани с енергийна ефективност. Повишаването на енергийната ефективност ще допринесе за ограничаване на емисиите от въглероден диоксид и други парникови газове и съответно ще спомогне за предотвратяване на изменението на климата. Терминът “енергийна ефективност” представлява съотношението между изходното количество производителност, услуга, стока или енергия и вложеното количество енергия.
Постигането на пълна енергийна независимост на една държава или континент е много скъпа и практически непостижима цел. Относителна енергийна независимост може да имаме само ако политиките и финансовите потоци се насочат към работещи решения. Възобновяемите енергийни източници са възможен вариант за осъществяването на енергийния преход. За тях дори не са необходими допълнителни субсидии, а предвидими и прозрачни процедури за изграждането и интегрирането им към мрежата, които биха създали доверие и сигурност у инвестиращите в тях. Падането на административните бариери пред въвеждането на възобновяемите енергийни технологии би довело до по-стабилни цени на електроенергията, както и до повсеместното им разпространение не само сред индустрията, но и сред домакинствата. От своя страна, това ще има най-сериозно значение за установяването на нисковъглеродна икономика, по-висок дял на децентрализация и участие на енергийните общности в енергийната система. Инвестиции във ВЕИ и съхранение на енергия трябва да се правят, но не може да се разчита само на тях. Някой ден това може и да се промени, но няма да е скоро – нужни са много време, пари, работа и нови технологии.
В заключение бих казала, че за да има промяна и да постигнем една по-чиста околна среда и национална енергийна независимост е нужно първо ние самите да направим промяна със себе си, с мисленето си, с ежедневието си. Мисля, че цитатът от книгата на Андри Андрюс „Малките неща“ показва най-добре нашата основна задача, а именно : „Малките крачки напред могат да ви осигурят големия напредък. Всъщност ако систематично и упорито правите по няколко крачки в правилната посока, един ден ще вдигнете поглед и ще разберете, че сте изминали цялото разстояние. От изходната точка до мястото, на което винаги сте желали да бъдете“ или накратко, мaлĸи пpoмeни мoгaт дa дoвeдaт дo гoлямa paзлиĸa в дългocpoчeн плaн.
По публикацията работи: Александра Антонова, III курс, Българистика и медии
