Редакторският екип на училищния вестник „Профили“ към Средно училище за хуманитарни науки и изкуства – Варна посети РТВЦ – БНТ Варна. Посещението се осъществи по инициатива на Дария Великова, студентка в III курс, специалност „Българистика и медии“ в Шуменския университет, и бивш член на редакторския състав на вестника (випуск 2022 г.). Целта беше учениците да се запознаят с начина на работа в телевизионната медия. За първи път единадесетокласниците от А и Б клас посетиха Регионалния телевизионен център, където бяха впечатлени от студиата за звукозапис и видеомонтаж, гримьорната и основното студио, откъдето се излъчват предавания. Някои от тях се пробваха в ролята на водещи, като четоха новини и управляваха аутокюто, а други усетиха, че това може да бъде тяхното бъдещо професионално поприще.
Ето какво споделиха самите ученици:
Какво ви вдъхнови да се присъедините към училищния вестник „Профили“?
Магдалена Пехливанова 11а: Досега не съм се занимавала с писане, затова реших да пробвам нещо ново и да помагам за развитието на училището си.
Галина Георгиева 11а: Аз обичам да пиша и тази година реших да опитам нещо ново, затова се присъединих към вестника.
Има ли конкретен човек, журналист или преподавател, който ви подтикна, вдъхнови да се включите в училищния вестник „Профили“?
Магдалена Пехливанова 11а: Учителката ни по български език и литература ме вдъхнови да се включа във вестника.
Каква е вашата цел като начинаещи журналисти?
Магдалена Пехливанова 11а: Моята цел е да развивам училището си към по-добро и да предизвиквам
позитивни емоции у читателите на вестника.
Какви умения смятате, че трябва да развиете, за да бъдете успешни в медиите?
Галина Георгиева 11а: За да имам успех в тази област смятам, че е нужно да съм по-общителна и
уверена, както и да се изразявам максимално конкретно и разбираемо.
Светлана Ганчева, редактор на предаването „Знание БГ“, посрещна бъдещите журналисти и ги въведе в основните принципи на писането на статии. Тя обърна внимание на изискванията към съдържанието и стила, важността на предварителната подготовка и необходимостта от отлично
владеене на нормите на книжовния език.
Ето какво ни сподели Светлана Ганчева за своя личен път в журналистиката и какво я е довело до БНТ 2:
Г-жо Ганчева, кажете ни кой е бил преломният момент във вашия живот, който Ви е подтикнал да поемете по пътя на журналистика?
Моето лично развитие съвпадна с промените, които преживаваше България като държава, в периода на 1989-та аз бях четвърти курс и учех филология. Първо, тогава в специалност Журналистика се влизаше изключително трудно, второ, по това време имаше само държавни медии, в които можеха да работят само „подходящите хора“, а още в училище ми бяха казали, че няма да имам шанс. Но промените настъпиха и вече всичко беше възможно и позволено и се запитах накъде мога да се реализирам, след като вече бях и завършила. Тогава се върнах във Варна и разбрах, че са обявили конкурс за работа в един местен вестник, който вече не съществува, за съжаление, но се съмнявах, че ще спрат на мен, защото имаха нужда от човек, който да влезе в екипа им и да започне да работи веднага. Някак си
успях да се справя и получих работата, но освен работа, получих и добра школовка. Всъщност това, което днес наричаме нови медии и аз, някак си пораснахме заедно. По това време се усещаше една страхотна
приемственост от колегите от по-стартото поколение, които бяха изключително добронамерени и отзивчиви в желанието си да предадат своите знания.
Говорейки за приемственост, имали ли сте свой ментор, идол, който ви е напътствал и вдъхновявал?
Имаше много такива хора, Жеко Станев е един от тях, Иван Пенев също. Все хора, които са ме учили и подкрепяли.
Каква според Вас е мисията на журналиста?
– Това, което прави да има смисъл. Тези моменти на смисленост са много редки и аз лично се сещам за 2-3 такива момента в цялата ми 30-годишна кариера, но пък са много ценни и ме крепят. Иначе ежедневната работа е свързана с непрестанно решаване на проблеми и ако има нещо хубаво, да
успееш да го покажеш на максимално много хора. С цялата си работа е важно да показваме на хората, че е хубаво да спазват всякаква хигиена, включително и медийна.
Усещате ли тежестта на отговорността от това, че във Ваши ръце е изграждането на мнението на хората, което е неизбежно, въпреки че журналистът е редно да бъде обективен?
– Обективността никой не я отменял, но времената са такива, че представяйки обективно една информация, журналистът няма как да остане в страни от нея. Когато нещата са черно-бели няма как да кажеш на аудиторията „вие си преценяйте“, както е модерно. Така че, разделянето на факта от коментара е база на занаята, но времената са такива, че журналистът не може да няма позиция.
А смятате ли, че журналистът в днешно време е застрашен от нещо, ако изкаже своето лично мнение по даден въпрос?
По принцип, да. Този риск навсякъде го има. На някои места е по-голям, на други не толкова висок, но зависи и от начина, по който го правиш, защото един еднократен акт би могъл да е въздействащ, например в среда, тотално лишена от свобода на словото. В нашето общество обаче има
възможности и по-скоро може да се заложи на еволюцията, а не на революцията.
Какво бихте пожелали на младите хора, които тепърва започват да се занимават с журналистика?
Да си помислят дали това е тяхното нещо. Ако е тяхното нещо, да се държат за него. Също да са наясно, че всеки ден, докато работят като журналисти ще имат домашно и то всеки път ще е различно от предишното. Да са наясно, че ако се заемат със сериозна журналистика, свързана с новините, често няма да разполагат с времето си, те ще имат едни прогнози, но новините ще им налагат други планове. Да не спират да четат, защото нещата непрекъснато се променят и ако човек иска да казва на хората какво да мислят, то той трябва да може да го защити с достатъчно знания. Това, че някой го показват по телевизията, говори по радиото или снимката му е във вестника е много хубаво, но трябва да има здрава
основа и да не се забравя, че извън „телевизора“ има още много неща, но четенето, непрекъснатата сверка със собствената съвест и спазването на хигиена в общуването и в поднасянето на информация са нещата, които не водят до много пари и до много комфорт, но пък създават вътрешно удовлетворение, което е смисълът на професията.
Автор: Дария Великова, III курс Българистика и медии
