На 16 март честваме Международния ден на астрономическите обсерватории. Той се отбелязва близо до деня на пролетното равноденствие (което тази година се пада на 20 март), а целта му е разпространение на знанията по астрономия в целия свят.
Празникът е роден през 1990 година в Италия по инициатива на Асоциацията на италианските астрономически обсерватории. Четири години по-късно е отбелязан и във Франция, през 1995 г. – в още 6 европейски държави.
В България има 14 астрономически обсерватории, като най-голямата е Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен в Източните Родопи, а най-новата принадлежи на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”.
Сградата се намира в Природен парк “Шуменско плато” и е висока 493 м, а на покривната площадка на Обсерваторията са монтирани 5.5-м и 3-м купол. На 19 май 2016 година, след монтажа на телескопите, Обсерваторията се открива с тържество, а от месец юни 2016 Астрономическата обсерватория има статут на Научноизследователски и образователен комплекс на Шуменския университет. До края на годината се очаква Астрономическата Обсерватория да получи и нов 60–сантиметров телескоп”.
Обсерваторията редовно отваря врати за граждани за различни астономичeски събития като частични лунни затъмнения, пасаж на Меркурий, наблюдения на слънцето и др., а в сградата често се провеждат различни обучения на ученици и се отбелязват значими дати в историята на науката астрономия.
Част от концерта, посветен на 12 април – Деня на космонавтиката 2019 година
Астрономическа обсерватория на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” бе и третият обект, който бе вдъхновение за участниците в поетическия пленер ПИСАНЕ ОТ НАТУРА “Над облаците и под земята”, част от програмата на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев” – Шумен 2019. Обсерваторията изпрати мислите на младите поети далеч от земята, откъдето да черпят космическо вдъхновение.
Шуменско присъствие има и в най-голямата обсерватория в страната – тази на връх Рожен. През 2012-та година докторантът на Шуменския университет, световноизвестният тенор Емил Иванов и неговият колега (също докторант в Шуменския университет) Велимир Попов, изграждат два купола на територията на Обсерваторията в Рожен, които са техни срещу договорката част от времето за наблюдение да се използва за научни наблюдения за Астрономическата обсерватория и за Института на БАН. Куполите са дистанционно управляеми, т.е. може да бъдат управлявани от всяка точка на земното кълбо.
Всъщност научният интерес към астрономията в Шумен не е случаен. Именно от Шумен е родом акад. Кирил Попов, един от първите астрономи в България.
акад. Кирил Попов
Той е роден на 3 май 1880 година. Научното дело на акад. Кирил Попов обхваща повече от 150 публикации. В него се очертават главно три основни теми, отговарящи на трите върхови периода от творческата му активност. Първата тема са изследванията му върху движенията на малката планета Хекуба, което е и темата на докторската му дисертация, защитена през 1912 г. под ръководството на Анри Поанкаре. В тази работа акад. Попов коригира предложения от самия Поанкаре метод и с това привлича вниманието на цялата европейска научна общественост. На второ място са забележителните му работи върху балистиката – основният труд на неговия живот. И накрая, когато вече е на 70-годишна възраст, Кирил Попов работи успешно в областта на термодинамиката.
Изкушените от астрономията могат да намерят обсерваторията на Шуменския университет на географска ширина j=43o 15’ 27” С, географска дължина λ=26 o 55’ 23” И.
UniMedia
