„Обединението на Европа няма да стане отведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност.“ Това казва в прословутата си реч френският министър на външните работи Робер Шуман на 9 май 1950 г. С нея той предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), която в крайна сметка се превръща в това, което днес наричаме Европейски съюз.
С годините програма ЕРАЗЪМ се превърна в един от символите на обединена Европа. Именно чрез ЕРАЗЪМ милиони младежи получиха подкрепа да разширят кръгозора си и да получат образование извън границите на родината си. Такъв младеж е и Мартон Джакоб от Унгария, който учи един семестър в Шуменския университет.
„Не очаквах да намеря толкова общи неща между Унгария и България, имаме много връзки“, започва разказа си бъдещият археолог. „Открих, че както унгарците и българите са били номадски народ, който основава собствена държава и по-късно приема християнството. Могат да се направят много паралели в историята ни“, категоричен е той.
Мартон живее и учи в Будапеща в Eötvös Loránd University. А в Шуменския университет го довеждат археологията и любопитството му.
„Всъщност нищо не знаех за България и за Шумен. Пътувал съм много, но винаги в Западна Европа, никога не бях стъпвал на Балканите. Беше интересно за мен. Възможността с Еразъм се появи и реших просто да скоча.“ А за интереса му към историята и археологията са виновни баба му и дядо му.
„Винаги съм я намирал за интересна наука. Като малък баба ми и дядо ми ме водеха в музей в Будапеща, където позволяваха на деца да си играят на археолози. Криеха различни неща в пръстта и ние трябваше да ги изкопаваме, беше много интересно. Интересувам се също от история, но ми се искаше работата ми да има и практическа насоченост, да приложа знанията си на практика“.
По време на престоя си тук Мартон обикаля историческите забележителности в Шумен, Къщата-музей на Лайош Кошут, Плиска, Кръглата църква в Преслав.
„В Унгария също могат да бъдат намерени много артефакти от византийския период, но тук в България са изключително много – монети, печати… Всичко това е ново и впечатляващо за мен. Получих изключително много преживявания и знания, които моите състуденти в Унгария просто нямат“.
Паралелно с посещенията си във Варна и София (която много му напомня на Будапеща), в катедра История и археология на ШУ той натрупва знания точно в областта, в която иска да се развива. Става въпрос за изследвания на архитектурните елементи, които са издълбани на ръка, бивайки част от колони, капители и други елементи.
„Научих много от преподавателите тук. Това е знание, което мога да използвам, за да завърша образованието си у дома“, казва още Мартон.
UniMedia
