Когато става въпрос за герои от миналото, в съзнанието на българите възниква образът на Крали Марко[1] – кралят на Прилеп, съперникът на османските пълчища, героят, спасил три вериги с роби. Как да не се преклониш пред толкова велика личност, възпята в българския фолклор? Как да не си кажеш: „Ръкописите лъжат, но българският народ е вечно прав!“? Как да не започнеш да се биеш в гърдите и да повтаряш: „Марко е българин, а щом народът го е обрисувал с нечовешка сила и с говорещ кон, той е всемогъщ българин!“.
Макар да съществуват спорове дали по произход Крали Марко е българин или сърбин, а може би и македонец (в кръга на шегата), властелинът на Прилеп притежава диагноза, която е твърде разпространена при съвременния български политически елит, а именно – посредственост.
Така както политиците в днешно време се съгласяват с какво ли не, за да могат да получат изгода, или за да запазят своето влияние, Крали Марко, заедно с други подчинени на османския султан властелини, тръгва на поход срещу влашкия войвода Мирчо Стари. Той намира своята смърт в битката при Ровине, където пада като послушен османски васал, но все пак народът го възпява. Дали всички песни и предания за него са измислени по време на управлението му, или просто неговият образ заема мястото на персонажи от вече съществували предания, ние не знаем, и няма да разберем. Можем да бъдем сигурни само в това, че тогавашният български народ не е имал преса, която да го информира за случващото се. Тогавашният български народ, подобно на днешния, не е знаел всичко в политическия живот. Тогавашният български народ, подобно на днешният, е търсил своите кумири, в които да вярва сляпо.
Ако през Средновековието са се разпространявали песни и предания, за героизация на владетели, то методите за възпяване на политиците, са значително повече. В наши дни не е никак странно да видиш образа на политик върху капака на лек автомобил, да разбереш от новините че старци пишат стихове за политически лица и разбира се, да чуеш как някой се включва в предаване на живо, за да възпее своя любим държавник и цялата му рода, да им пожелае вечен живот и безмерно щастие.
Тежко и горко и на тия, които търсят месията на политическата сцена. Тежко и горко на тия, които в своята слабост, търсят герои, на които да се кланят. Тежко и горко на тия, които вярват в марковците на своята епоха.
Автор: Андрей Андреев, студент II курс, Журналистика
[1] На 17.05.1395г. се разразява знаменитата битка при Ровине, в която се изправя влашкият войвода Мирчо Стари срещу османският султан Баязид I и неговите четирима васали – Крали Марко, Константин Драгаш, Константин Балшич и Стефан Лазаревич. Битката приключва без победител, а трима от подчинените на султана васали умират в боя, сред тях е Крали Марко.
