На 22 май се отбелязва Международният ден на биологичното разнообразие. 196 общности и държави, членки на Конвенцията за биологично разнообразие, се обръщат с призив за ежедневни усилия за опазване на биологичното разнообразие и неговото устойчиво ползване. Страните по Конвенцията работят за значително намаляване на загубата на биоразнообразие в глобален, национален и регионален мащаб, включващо и борбата с бедността и подобряване на условията за съществуване на всички форми на живот на Земята.
По този повод представяме историята как преподавател в Шуменския университет спасява защитен вид.
Въз основа на чл. 48, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 48, ал. 3, т.5 от Закона за биологичното разнообразие и Заповед № РД-492/13.07.2024 г. във връзка със Заповед № РД-346/24.04.2024 г., издадена от министъра на околната среда и водите, и въз основа на писмо от Университетската ботаническа градина (УБГ)-Балчик с вх. № 48-00-618/07.10.2024 г. разрешава на гл. ас. д-р Мария Касчиева, ръководител на екип от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ да ползва изключение от забраните на Закона за биологичното разнообразие по чл. 40, ал. 1, т. 1 (предложение четвърто) и т. 2 (предложение трето и четвърто), а именно – изкореняване, пренасяне и превозване на екземпляри и/или генеричен материал от защитения растителен вид Matthiola odoratissima (Pall.ex M, Bieb.) W.T.Aiton.
Всички тези членове, алинеи, точки, предложения, заповеди и изключения са административният финал на една чудна история за залез с облаци, сенна хрема и нива с ечемик.
За ароматната матиола и късметът й Мария да я намери и спаси.
Всичко започва през месец април 2024 г., когато преподавателката от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ д-р Мария Касчиева е в района между Балчик и нос Калиакра. „В рамките на три години работих по проект за запазване на Понто-сарматските степи в този район и след приключването му периодично ходя там за мониторинг. Проверявам как се развиват нещата на местата, на които съм работила. Ходя не по задължение, или за наука, а за самата мен – интересува ме устойчивостта на това, което съм свършила, има ли промени, а освен това през пролетта там цъфтят много цветя и е изключително красиво“, разказва Мария. В кратко отклонение обяснява, че Понто-сарматските степи са приоритетен хабитат, рядко природно местообитание, в което почвата, скалите и растенията са съчетани по особен начин. У нас ги има по Северното Черноморие и в части от приморска Добруджа, но най много са в района на Калиакра.
Цял ден Мария и нейна приятелка се разхождат и наслаждават на природата. Решават, че има шанс и за невероятен залез и остават да го чакат. Облаците обаче закриват хоризонта и провалят плановете за снимка. Но при обиколката Мария забелязва в засята с ечемик нива странно на външен вид растение. Растение, на което определено не му е там мястото. Избуяло е много над ечемика. Цветът му е жълт. И видимо не прилича на плевел. Всички тези детайли едва ли биха направили впечатление на нормални туристи. Но за късмет на странното растение Мария Касчиева е преподавател в катедра „Растителна защита, ботаника и зоология“ и от погледа й не убягва нито една, наглед незначителна, подробност. Разглежда цвета и листата, разположението на чашчелистчетата и венчелистчетата. И изведнъж й проблясва, че това може би е защитеният растителен вид Matthiola odoratissima.
„Всъщност аз съм виждала ароматната матиола само на снимка. Знам, че в България има три находища на това рядко, критично застрашено и защитено растение точно в тази зона. Понто-сарматските степи се разделят на два подтипа, първият е разпространен по скалите и около клифта – отвесните скали, които слизат надолу, а вторият обхваща по вътрешни и равнинни части от местообитанието. Аз имам фобия от високото и не се бих качила по тези отвесни скали. В същия ден пък бях със сенна хрема и не съм усетила аромата, заради който матиолата е получила името си“, разказва Мария.
На другата сутрин отново се връща на мястото. За да открие, че всъщност жълтото растение не е едно. Проучва нивата чрез трансекти – минавайки и изброявайки колко броя растения има на определено разстояние. Оказват се 80 броя жълто цъфтяща форма на ароматната матиола, която е различна от лилаво-кафявата форма, чиито снимки е виждала. „Всъщност жълтият цвят привлече вниманието ми. Може би нямаше да се замисля, ако беше лилаво-кафява, защото тя почти се слива с почвата и растенията“, отбелязва Мария.
Оттам вече започва одисеята по спасяването на ароматната матиола в жълто. Прави снимки в едър план и изпраща на специалисти, класически ботаници, за да е сигурна, че това е точно това растение, но на необичайно място. Взема лист и цветче, за да се консултира с колега от Шуменския университет – проф. Димчо Захариев, който е известен експерт. Рови в справочници и определители, за да се убеди с очите си. Разбира се, пуска снимка и в специализирана група в социална мрежа. И там авторитетни учени потвърждават и тя разбира, че е намерила нова популация на този растителен вид. Така кратката й почивка през м. април се превръща в работа за 7-8 месеца.
Всъщност, ароматната матиола е много рядко и затова защитено растение, вписано в Червената книга на България. Расте върху много бедна, твърде плитка, суха, силно каменлива, хумусно-карбонатна, глинесто-песъчлива почва. Обитава специфичен хабитат: крайбрежни отвесни скали и крайбрежни стръмни, силно ерозирани мергелни склонове, бедни на хранителни вещества. Растението е привързано към местообитение 62С0 – Понто-сарматски степи, което е приоритетно за опазване.
На територията на Европейския съюз я има само в България. И то само в района между Балчик и нос Калиакра. Три са местата, на които може да бъде видяна – на белите скали край Балчик, на нос Чиракман в залива на Каварна и на далян „Зеленка“, където хората от Българево, които излизат в морето, оставят лодките си. Местообитанието на обагрената в жълто ароматна матиола се явява четвърто в района, но трето по брой растения. Според GBIF – Глобалният информационен фонд за биоразнообразието някога назад във времето е имало популация на ароматна матиола и в Румъния, но вече районът се отбелязва само като хербарийни материали, тоест живото растение вероятно е изчезнало. Популациите в Украйна се посочват на полуостров Крим. Дадени са и много точки на източното черноморско крайбрежие на Русия, в Кавказ и Задкавказието и в Иран.
За да спаси цветето, Мария първо трябва да разбере кой е собственик на терена и кой го обработва. Както и да уведоми за предстоящото преместване община Каварна, на чиято територия е находката. Подава сигнал до Регионалната инспекция по околна среда и води във Варна, които институционално отговарят за района. Паралелно върви работата по изготвяне на плана за релокация, т.е. преместване на растението, след което следват редица съгласувателни процедури: с „Басейнова дирекция“ и с Министерството на околната среда и водите. Междувременно Мария уведомява арендатора на нивата и прави споразумение с него за едногодишен мониторинг на площта и ако в този период има ново растение там, има право да го премести.
Релокацията на защитени видове растения не е ежедневие, няма дори десетина релокации в България. Мария знае за още две. Едната е на блатно кокиче. А в другата също е участвала – при строежа на автомагистрала „Европа“, когато с колега местят друг защитен вид – ниска теменуга Viola pumila.
„Цялата административна процедура и многоинстанционно съгласуване е изтощително и отне седем месеца, но така или иначе знаех, че през лятото не бива да правя преместването, защото сезонът е рисков – горещ и с малко валежи, и по-скоро мога да убия растението, отколкото да го спася. Трябваше да изчакам есента, когато активната вегетация започне да спира. Защото ароматната матиола е многогодишен вид, изглежда като малък храст, с много добре развита коренова система. Когато паднат температурите и растението се приготви да презимува, точно тогава е моментът за преместването му, за да се даде шанс напролет да се развие на новото място“, обяснява Мария.
Чете много и се рови в специализирана литература, за да се запознае със спецификата на растението и да действа адекватно. Избира много близко по географска ориентация и координати място, но не в обработваема земя, а в истинско местообитание. „Направо тактически подходихме с колегата, който ме съветваше – хем новото място да има максимално близки характеристики с досегашното, хем да не е привлекателно за купуване и застрояване или с риск от разораване и земеделска обработка, също така да бъде достъпно и безопасно за извършване на релокация и мониторингови дейности“, признава Мария.
Операцията по спасяването на ароматната матиола е няколко дни след получаване на разрешителното за преместване. На 26 октомври – Димитровден, и в деня за размисъл, гл. ас. д-р Мария Касчиева, проф. Димчо Захариев и докторант Лидия Димитрова от Шуменския университет и техни колеги от Варна и София, както и представители на Университетската ботаническа градина в Балчик, преместват растението. Новото място е естествен хабитат, на 2,5 км от ечемичената нива, в границите на природното местообитание Понто-сарматските степи. Няма как да го скрият под стъклен похлупак, но поне ще е в естествена среда, със съобразен състав на почвата, дълбочината и изложението.
Личната теория на младия учен е, че това местообитание на ароматна матиола в жълт цвят съществува поне от 15 г., а е оцеляла около големи камъни в нивата, които очевидно селскостопанската техника няма как да засегне. Дали растението е изработило имунитет спрямо ползваните хербициди и други човешки дейности – предстои да се проучва. „В плана на МОСВ за спасяването му от 2013 до 2023 г. пише, че растението е податливо на антропогенна дейност. Но явно е и устойчиво и типично по Дарвиновски – не оцелява най-силният, а най-адаптивният“, разсъждава тя. Предстои й и работа с колега от БАН, който се е свързал с нея, за да проучат възможностите за размножаване и последваща реинтродукция на растения, а колеги от Сърбия са проявили интерес към проучване на лечебните свойства.
Пет стръка са преместени в Университетската ботаническа градина в Балчик за обогатяване на фонда им, в който има само от лилаво-кафявата цъфтящата матиола. Растенията са харесали новото си място, вече са се хванали и предстои работа по събиране на семена и размножаване.
„При релокацията поканих студенти от специалност „Растителна защита“, за да им покажа, че като бъдещи агрономи трябва да са внимателни към всичко и да не се интересуват само от плевелите и състоянието на площите. А когато видят нещо нетипично в нивите си, трябва да потърсят помощ от специалисти. Защото познаването на състава на тревите има значение за екологичното равновесие в даден район и това дали ще изчезне едно растение в бъдеще. Всъщност в деня за размисъл показахме интердисциплинарен подход в обучението, съчетавайки го с практическа екология“, отбелязва преподавателката.
Действията, които се планират и към момента се осъществяват след преместването на защитените растения, включват неколкократен мониторинг на преместените растения и мониторинг на земеделските земи за други индивиди, подлежащи на преместване. Към момента, в рамките на 7 месеца, е реализиран четирикратен мониторинг – през януари, март, април и май 2025 г. Предстоят минимум още две наблюдения: след затихване на цъфтежа и след узряването на шушулките. Мониторингът установява, че растенията са презимували успешно, имат формирани цветоноси, цъфнали растения и формирани шушулки. Забелязани са и растения, белязани с повреди от късните пролетни студове, както и единици, които не са се адаптирали.
Сега на Касчиева й предстои да обясни всичко случило се в подходяща форма, за да бъде разбрано от повече хора и да е научно значимо.
Сама определя себе си като агроном по образование, еколог по призвание и фотограф по душа, тоест откриването на ароматната матиола съчетава и трите й страсти по особено пленяващ начин.
Мария Касчиева е завършила специалност агрохимия с фермерство и агробизнес и магистратура по опазване на екосистемите в Шуменския университет. Доктор е по научна специалност Селекция и семепроизводство на културните растения. Защитава успешно дисертацията си в Земеделския институт в Шумен – част от Селскостопанската академия. В момента преподава в Шуменския университет селекция и семепроизводство на растенията и физиология на растенията, а научните й интереси са свързани възстановителни дейности в природни местообитания и работа със семена и вегетативни части на диворастящи видове.
Фотографията е нейна страст от около 20 години – опитва се да има сетива и очи за красивото, дори в грозното. Първата й самостоятелна изложба „Био-логично“ бе представена през 2021 г. в Градската художествена галерия „Елена Карамихайлова“ в Шумен и тази година в Природонаучния музей във Варна. Втората – „Уловен МиГ“, е съвместна с художничката Галина Петкова, и на 11 май – Деня на Шумен, тази година бе отличена с колективната наградата за култура на община Шумен, раздел „Изобразително изкуство“.
До скоро е била член на „Ротари клуб“-Шумен, и с удовлетворение говори за постигнатото от клуба в полза на обществото. В последните седем години се занимава активно и с горска педагогика. Отишла случайно на обучение от създателите на това нетипично направление в педагогиката от Лесотехническия университет, запалила се и с удоволствие и желание участва в занимания. Те се осъществяват основно на открито в гората, като осигуряват информация за природата, начините за защитата й и устойчивото управление. В уроците по горска педагогика информацията се представя по забавен и увлекателен начин и неминуемо предизвиква интереса към горските екосистеми у децата. А това носи на Мария радост и надежда, че децата ще бъдат подготвени и ще дадат устойчивост на решенията на екологичните проблеми.
Автор: Мая Конова
Снимки: Личен архив – Мария Касчиева
