България

Когато сърцето играе, животът не спира

Колко хора днес се занимават с някакъв спорт в ежедневието си? А колко от тях са го избрали, за да се откъснат от монотонния живот?

Причината да посвещаваш време на любимо хоби не може да се сведе до една. Човек избира какво да практикува, за да укрепи духа, да подобри физическото си състояние и да бъде здрав, като дава на тялото си часове за презареждане. Една от възможностите, даряващи такива емоции е танцът. Той крие в себе си много повече от това, което ще усетят хората, докосвайки се първоначално до него. Танцът е вълшебство, което е способно да се сътворява отново и отново. Неговата мелодия, стъпки и движения на тялото са способни да те пренесат на съвсем различно място. Там ти забравяш за грижите, които изчезват при влизане в залата.

Ползите, които извличаш от танца, въздействат както на тялото, така и на ума. А какво по-хубаво от това да се чувстваш едновременно извисен във всичките си сетива. Разнообразието от стилове танци е чудесна възможност за всеки да открие своето място. Някои го избират според физическото натоварване, защото занимание като танците е способно да допринесе за влизането във форма. Често след дълъг и изморителен ден човек чувства необходимост да се разтовари, да се срещне с приятели, да разнообрази. А танците са един прекрасен избор, който е способен да предостави от всичко по много. Не случайно хорото се води в посока, обратна на часовниковата стрелка, така се получава едно специфично завихряне, което свързва играещите с енергиите, излъчвани от Космоса.

Ритъм, темпо и мелодия са част от магията на танца. Емоция, свобода и страст се крият във всяко едно движение. Синхрон, издръжливост и воля се изграждат стъпка по стъпка. И така в един момент човек „забогатява“ по нереален начин, докосвайки се до магията на танца.

Танците могат да ни научат на много, ако ние самите пожелаем. Един от стиловете, който е способен да проговори за миналото и родината, е българските народни танци. Те предават емоция и ни учат на култура, чрез пресъздаване на обичаи от бита на нашите предци. Запазени са много автентични носии, които са високо оценени и се съхраняват от любителите на фолклора.

Българската народна музика и танц се характеризират с 40 неравноделни такта, върху които са построени хореографиите на нашите хора и ръченици в различните фолклорни области у нас и по света. Никой не знае точния брой, защото всяка фолклорна област, град или село си имат местни хореографии, които продължават да се проучват и до днес. Народните танци са феномен в световен мащаб, който продължава да буди възторг, почуда и влюбване от пръв поглед, не само в българите, а и у чужденците, когато видят пламъка и страстта, с която се впуска човек в ритъма на танца.

Днес народната музика и танци започват отново да откриват своите почитатели като активна дейност проявяват в читалищата и школите, за да се съхрани това богатство през поколенията. Много е важно те да бъдат предадени от родители на деца в автентичния им вид, за да се запази магията и здравословното им влияние върху тялото.Танците дават и възможност за изява на сцена пред публика, чрез участие в различни събори и състезания за непрофесионални танцьори.

Подобна е и историята на детски танцов състав „Ралички“ от град Две могили към Общински детски център „Д-р Пангелов“. През годините центърът е бил домакин на международния детски фолклорен фестивал „С фолклора от миналото и заедно в бъдещето“. Носител е на много награди за участие във фестивали и конкурси както в страната, така и извън нея. От 2016 година хореограф на танцовия състав е Боян Тончев, завършил НУИ „Проф. Веселин Стоянов” – град Русе, специалност Български народни танци и бакалавърска степен в Академия за музикално танцово и изобразително изкуство – град Пловдив. Той се е заел със задачата да запази духа на българщината, като отвори очите на децата за магията в народните танци и ги просвещава в спецификите на това изкуство.

А това е неговото мнение по някои въпроси, свързани с народните танци:

UniMedia: Как влияе танцът върху здравето и духа на човека?

Боян Тончев: Дори лекарствата не са способни да помогнат както танците, защото те откъсват от всичко, изчезват лошите мисли и проблеми. Емоцията и преживяването лекуват душевното здраве, което е неразделна част от човека.

UniMedia: Какво е отношението на младите към народните танци?

Боян Тончев: За жалост интересът все повече намалява. Вероятно виртуалният свят оказва влияние, а също така мисля, че бягат от трудностите. Въпреки всичко желание има, но малко или много трябва да се подтикнат към това.

UniMedia: Защо си струва човек да опознае света на танците?

Боян Тончев: Този свят е толкова пъстър, че не е способен човек дори да си представи. Думите губят значение… Започнеш ли да се занимаваш с танци, те се превръщат в храна за душата, от която се нуждае непрестанно.

UniMedia:  Какво предпочитат хората днес: танцов състав или любителски школи?

Боян Тончев: Относително е, защото зависи от възрастта и техните амбиции. След като завършат образование, повечето хора предпочитат да се запишат в любителски клубове, защото те действат разтоварващо от ежедневието, което водят. Докато в по-ранна детска възраст – състави и ансамбли, където се занимават с разработка на танци.

UniMedia:  Как започна любовта към танца във Вашия живот?

Боян Тончев:  Тригодишен ме заведоха на танци без да имам представа, а постепенно осъзнах колко е важен танцът за мен, когато ме наказваха да не ходя на репетиция. Така започнах да уча и да се занимавам с това и до ден днешен. Не мога да си представя да се занимавам с друго. За мен танците са като извор, колкото повече се ровиш в него, толкова повече имаш желание да търсиш.

dav

А това са отговори на няколко танцьорки от състава:

UniMedia:  Какво означава за теб танцът и какво би казала на младите?

Стефани Георгиева: Танцът е щастие, макар да се чувствам изтощена и изморена, аз съм духовно заредена. И затова на младите бих казала същото, че близките пътища към щастието са танците!

UniMedia:  На какво те учи танцът?

Людмила Димитрова: На труд, усърдие, дисциплина, родолюбие…

UniMedia:  Защо реши да се запишеш?

Росина Неделчева: За да запазим българското, което ни дава и ни учи на много!

Ева Ефтимова: Когато бях по-малка, наблюдавах мама как играе и се вдъхнових от нея да се запиша. Сега съм много щастлива от този избор.

И както е казал Филип Кутев: “Фолклорът е толкова просто нещо, но се изисква голяма култура, за да го разбереш”. В това изречение се крие символика, която трудно би достигнала до този, който не се е докоснал до танца. Защото забавлението, съпътстващо ученето на стъпките, е неповторимо. Това е микс от емоции, споделени с приятелствата, които създаваме. Прогресът винаги доставя удоволствие, особено когато е постигнат с много усилия. Защото да напредваш в танците изисква постоянство и воля, а това е чудесен начин да се научим да сме постоянни във всичко, с което се занимаваме.

Народните танци са богатство, запазено в историята ни. Те не са само стъпки и музика, нито пък приятелства и изяви, не са само движение и разнообразие, въпреки че предоставят всичко това. Танците са чувство, вълнение, желание, сила,еуфория, едно необикновено измерение,в което се пренасяш, те са необясними с прости човешки думи. Но смея да твърдя, че както са способни да лекуват, така за мен са и душевна зависимост, която вдъхновява до живот!

Автор: Ренета Цонева, I курс, Българистика и медии

Close