Значението на стратегическата комуникация в информираността на обществото, фалшивите новини, придобили такъв размер и обхват, че много хора си дадоха сметка, че нямат необходимите знания, за да различават достоверната от недостоверната информация. Каква роля играе образованието в борбата и достигането до истинска информация? Това бяха основните теми на провелата се в Шуменския университет конференция „Хибридните рискове за сигурността. Хибридните атаки срещу демократичните държави и необходимостта от изграждане на устойчиви общества“.
В престижния форум участие взеха Йордан Божилов, директор на Софийския форум за сигурност, доц. Мила Серафимова, ръководител на програма „Медии и комуникации“, Софийски форум за сигурност, експертите по стратегическа комуникация Камила Монктон, и Камила Чапман от Великобритания. Водещ на събитието бе доц. д-р Юрий Проданов.
След основните лекции на Йордан Божилов на тема „Съвременните предизвикателства пред сигурността: Хибридни заплахи и необходимостта от изграждане на устойчиви общества“ и на доц. Мила Серафимова на тема „Фалшиви новини и онлайн дезинформация – новото предизвикателство в дигиталната ера“ бе открита дискусия, в която журналисти, специалисти по комуникации и сигурност и студенти изразиха своите виждания и притеснения относно комуникационната среда онлайн.
Интересно решение предложи доц. Проданов: „Решенията на различни проблеми трябва да бъдат вземани от области, които привидно сякаш не са свързани. В този смисъл, когато говорим за фалшивите новини и регулацията на информационния поток, прави впечатление, че пикът на фалшивите новини съвпада с пандемията от КОВИД. Термини, които характеризират пандемиите, много добре работят в сферата на дигиталното. Всички говорим за вируси, говорим за инфодемия. С други думи защо не потърсим решение на проблема в това как света се справяше с пандемията? Решенията са ясни: едното е социална изолация, тоест изолация от информацията. Това се практикува вече от много хора. Друг фактор, който би могъл да помогне, аз го наричам информационна хигиена. Както имаме хигиена на хранене, както имаме хигиена на тялото, съвсем естествено е да имаме хигиена на информацията. Това включва колко време ще стоим пред компютъра и колко време ще четем. Както търсим полезната храна, по същия начин трябва да имаме и информационна диета. Разбирам, че изказването ми звучи много метафорично, много идеалистично, но всичко е самодисциплина, информационна хигиена, информационна диета и ако на това учим децата в училище, нещата ще изглеждат различно“, категоричен бе той.
След като директорът на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов изнесе своята презентация, ето какво каза пред UniMedia по темата:
Разкажете ни повече за Софийския форум за сигурност.
Йордан Божилов: Софийският форум за сигурност е регистриран като неправителствена организация през 2014 година, като ние си поставяме за цел да провеждаме дискусии, конференции по различни теми, свързани с отбраната и националната сигурност, международните отношения, организираме академии за млади лидери. Имаме и изследователска програма, публикуваме материали и изследвания по различни въпроси. Едно от последните ни издания, което предоставихме на Шуменския университет, е за ролята на трансатлантическите отношения и радикализацията в света. Тоест занимаваме се с много широк кръг въпроси. Повечето от нашите специалисти са експерти по сигурността и университетски преподаватели.
Как можем в ангажираното си всекидневие да различим или дори да проверим дали една информация е истинска?
Йордан Божилов: Първо, ние живеем наистина в едно информационно общество, залети сме от информация, всякаква информация. Тази информация има като източници държавни структури, медии и, в днешно време, все повече социални медии, социални мрежи. Като че ли ние, забързани във времето, гледаме да получаваме информация по-скоро само от заглавията. Едно изследване сочи, че повечето от хората отделят внимание на заглавието и само, ако им хареса или ги провокира по някакъв начин, четат съдържанието. И тук е големият риск. Именно, за да се провокира интересът към съдържанието, заглавието понякога е подвеждащо, манипулиращо и, ако човек не се зачете по-надолу, ще остане в съзнанието с информацията, получена от заглавието. Това е много опасно. За съжаление българите не сме много критични към информацията. Имам много обяснения за това. Едно е, че навремето по-старите хора имаха много ограничени източници на информация – телевизия и половина, както казвам, един-два вестника и се считаше, че каквото е там, то това е истината.
Но това е валидно за една част от населението. Младите хора като че ли повече гледат да получават информация от приятелите. И тук е следващият риск – социалните мрежи. Там в приятелските кръгове се разпространяват информации, чиито алгоритми са така направени, че ограничават хората само до кръга от приятели. Тоест, много трудно е да проникне информация, която е извън това, което се възприема. Алгоритъмът така е настроен, че ти получаваш информация, която на тебе ти импонира. И това е ясно защо е така. Защото, колкото повече информация, която ти импонира получаваш, толкова повече ще кликнеш, толкова повече ще спечели съответната медия или социална мрежа. Това е изключителен риск. Ако ние не се стремим да получаваме информация от различни източници, просто ще бъдем манипулирани или рискът за манипулиране е много по-голям.
В момента в университета учи поколение, което е израснало с Интернет. Буквално нямат спомени за живот без Интернет. Те как могат да се ориентират?
Йордан Божилов: Това е така и тук има много сериозен риск, че те все още възприемат Интернет като пространството за игра. Те израстват с това, че в интернет играят и комуникират с приятели, те не са свикнали с идеята, че Интернет е просто другата форма на нашия реален живот. Къде е рискът? Рискът е, че те са заплашени от това да бъдат подведени, измамени. Много от кражбите, например на финансови средства, стават през Интернет, защото хората не спазват елементарни правила.
А защо не ги спазват?
Йордан Божилов: Ами защото за тях Интернет още е играта, лесното, там не се развива животът.
Не стигаме ли така отново до образованието?
Йордан Божилов: Точно така. Ние сме изследвали този проблем, говорили сме и с Министерството на образованието, че трябва много повече внимание да се обърне на това какво поведение имаме в Интернет. И там са няколко важни неща. Първо, да се спазват определени принципи, второ, да се знае, че в Интернет са налични всички рискове, които са налични в нашия живот – и измами, а вече говорим и за виртуални убийства. Става дума за това, че такива действия са предприети в Интернет, че даден човек се довежда до самоубийство. Всички рискове, които имаме в реалния живот, са налични вече и в този виртуален свят.
Какво може да се направи в тази насока, особено от младите хора?
Йордан Божилов: Задължително те трябва да разполагат с много информация, много да учат. Трябва да бъдат критични и към информацията и това, което ми се иска да видя в българското общество е като цяло ясно изразени и ясно споделени ценности.
В конференцията участие взеха преподаватели, студенти от различни специалности, журналисти, ПР-и и общественици.
Автор: Виктория Иванова
