Само до преди една година не виждах нищо притеснително в деня, наречен Хелоуин. „Какво пък толкова?“ – питах се тогава – „За някои религиозни малцинства в страната това е празник, а мрачната обредност понякога изглежда като пионерче по къси панталонки в сравнение с родните кукери“- си казвах. Отне ми време, за да разбера, че проблемът не е в съществуването на празника, а в начина, по който се предлага.
Само до преди 10 години наблюдавах идващият от запад празник единствено чрез филмите. През 2009 година обаче той започна да се превръща в един културен феномен, който привличаше обществения интерес. Години по-късно, когато учих в гимназията, видях за първи път на живо деца, маскирани като неживи същества и то не в голям град като Варна, а в значително по-малката Провадия. „Тук има нещо гнило“ си казвах тогава – „Това е културна инвазия“ – повтарях си година след година, преди да си кажа „Какво пък толкова? Празник като празник“.
Тази година обаче е различно. След като се озовах в една от най-католическите страни на Стария континент, аз не можах да намеря този култ към мрачната обредност на Хелоуин. Вярно е, има витрини, на които са изложени изкуствени тикви и прилепи, организират се хелоуински партита, но всичко свършва дотук. В големите магазини има сладкиши за далечното Рождество Христово, но не и за нощта преди Деня на вси светии.
Всичко това ме накара да се позамисля и да си спомня за все по-често увеличаващия се брой на родители в България, които купуват вещерски костюми и тиквени фенери на своите малки деца, но не им обяснят повече за Деня на народните будители. Колко от младите например знаят кога този ден се превръща в празник? Колко от младите знаят кои са будителите и колко от младите оценяват тяхното дело? Задавайки тези въпроси, си спомням за телевизионна анкета, проведена в Руската федерация, в която на въпроса: „Защо 7-ми ноември е почивен ден?“ един младеж отговори с думите: „Ну, праздник, не учится!“.
От това, което наблюдавам, оставам с впечатлението, че ако учебните заведения спрат да провеждат празненства по повод Деня на народните будители, то по-голямата част от младите ще забравят, че този празник въобще съществува и за тях 1-ви ноември ще бъде просто „Почивния ден след изконния български празник Хелоуин“. Мнозина биха укорили образователната система, но ако се замислим, колкото и да са реформира, тя никога няма да стане съвършена, винаги в нея ще има пропуски. Именно за това домашното възпитание и чувството за дълг у младите са двете ключови неща за решаването на този проблем. Родителите трябва да оставят встрани тиквените фенери и да изровят старите книги от прашлясалите библиотеки. Трябва да говорят на децата си за Пимен Зографски, Паисий Хилендарски и Спиридон Габровски, а не за Джак, който подписал договор с дявола. Младите от своя страна трябва да осъзнаят, че ако всеки следва старата римска мъдрост: „Родината е там, където се чувствам добре“ и ако в един прекрасен ден всички се озоват на едно и също място, светът ще стане доста по-различен и пред него ще стоят нови изпитания. За това трябва да направим всичко по силите си, за да следваме заветите на своите възрожденци, които не са разполагали с държава, която да стои зад тях, и чиито най-верни съюзници са били познанието и идеалите. Именно на фона на глобализиращия се свят пред нас стои задачата да преоткрием своята идентичност на българи.
Така колкото по-често четем и прилагаме своите герои (светци и възрожденци) толкова по-спокойно ще дишаме и ще осъзнаем, че 1-ви ноември не може да е просто „почивния ден след Хелоуин“. Този ден е нещо повече – мост към миналото, мост който трябва да пресечем, за да стигнем до бъдещето. Направим ли това, Хелоуин ще бъде просто нощта преди Деня на будителите, в която не се случва нищо ново.
Андрей Андреев, IV-ти курс, Журналистика
