Шумен

Ивелина Вълчанова: Силно се надявам България да ратифицира Истанбулската конвенция

В публичната дискусия относно ратифицирането на Истанбулската конвенция, която се проведе в Шумен,  един от най-силните гласове бе на ученичката в ППМГ “Нанчо Попович” Ивелина Вълчанова. Ето коя е младата шуменка със силна гражданска позиция и какво заяви по спорния въпрос в интервю* за UniMedia:  

UniMedia: Коя е  Ивелина Вълчанова?

Ивелина Вълчанова: Ученичка в ППМГ “Нанчо Попович” град Шумен, доброволец в Младежка банка Шумен, член на Общински младежки съвет Шумен, танцьорка в Ансамбъл “Мадара”.

UniMedia: Кое Ви мотивира да започнете дейността си на доброволец?

Ивелина Вълчанова: Мотивира ме фактът че мога да бъда полезна за хората и обществото. Освен това, откакто съм доброволец се сдобих с много нови умения и се запознах с различни и интересни хора. Останалите ми занимания са народните танци и участието в екипа на Общински младежки съвет Шумен.

UniMedia: Това е изключително интересна смесица от интереси. Как решихте да започнете начинанието си с народните танци?

Ивелина Вълчанова: Баща ми има огромен принос в моя избор, тъй като той също много харесва българския фолклор. След като прекратих единайсет годишните си занимания по гимнастика в мен възникна въпросът с какво друго да се захвана. Баща ми просто случайно предложи народните танци и така се реших да се захвана с тях.

UniMedia: Как успявате да съчетаете толкова много дейности?

Ивелина Вълчанова: С добро разпределение на времето и достатъчно добра мотивация. Тъй като искам да уча Международни отношения в Софийския университет, силно бих се радвала, ако позицията ми един ден бъде важна за обществото и аз самата продължавам да допринасям за доброто развитие и живот на хората около мен.

UniMedia: Вие сте пътували из цяла Европа.

Ивелина Вълчанова: Пътуванията ми най- често са свързани с ангажименти, но винаги успявам да видя света  и живота като цяло, пречупен през друг ъгъл на призмата. В същия момент се опитвам да съпоставя тази гледна точка с наблюденията ми до дадения момент.

UniMedia: Мислите ли, че българското общество има какво да научи от европейските си партньори и обратното?

Ивелина Вълчанова: Естествено, че може. Човек се учи докато е жив, а млада членка на ЕС като България има още много какво да научи и промени, за да достигне останалите страни от съюза.

UniMedia: На общественото обсъждане, което се проведе на в началото на февруари в Шумен, Вие бяхте най-младият участник, взел отношение по въпроса. Кое Ви подтикна да прочетете Истанбулската конвенция? Каква беше мотивацията Ви да изразите вашата гражданска позиция публично?

Ивелина Вълчанова: Както вече казах, желанието ми е да уча Международни отношения. Теми като тази за Истанбулската конвенция са ми наистина интересни, а и полезни за по-нататъшното ми развитие в тази посока. На дискусията изказах мнението си, защото смятам, че младите хора са тези, които трябва да вземат думата и именно те са хората, които променят света. Те са тези, които го движат напред.

UniMedia: Мислите ли, че част от притесненията на противниците на Конвенцията, са по-скоро плод на неразбиране, отколкото на задълбочен анализ?

Ивелина Вълчанова: Конвенцията е просто допълнение към Хартата с основните човешки права. В страховете от ратифицирането на Конвенцията са заложени неразбирането, недостатъчната информираност, а може би и влиянието от мнението на някои управляващи политици.

UniMedia: Мислите ли, че ще се стигне до референдум? Вярвате ли, че България ще ратифицира Конвенцията?

Ивелина Вълчанова: Надявам се до референдум да не се стига, тъй като обществото не се информира достатъчно по тези въпроси и няма да се стигне до разумно решение, а за сметка на това ще бъде похарчена голяма сума пари за самото провеждане. Силно се надявам България да ратифицира Истанбулската конвенция. Надявам се хората да се информират за такива въпроси и да бъдат будни и активни граждани. Това се отнася особено за младите между 16 и 30 години. Бъдещето зависи от нас и ако само чакаме някой друг да свърши работата вместо нас докато ние се оплакваме, че нещо не ни харесва, не може да очакваме каквато и да е било промяна.

Автор: Андрей Андреев, студент II курс, Журналистика

*Интерюто е проведено преди правителствато да оттегли предложената на Народното събрание за ратификация Истанбулска конвенция

 

Close