Борбата с изменението на климата е от първостепенно значение за бъдещето на Европа и на света. Почти няма българин, който да не се е питал: “Какво е Зелената сделка”. Най-краткият отговор получиха присъстващите на публичната лекция на проф. д-р Милена Стоянова, на която тя маркира стъпките за превръщането на Европа в първия климатично неутрален континент до 2050 г. в съответствие с целите на Парижкото споразумение от 2015 г.
“Европейският съвет зададе като цел да намали емисиите си на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. и да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г. За да се постигне това, държавите – членки на ЕС, трябва да предприемат конкретни мерки за намаляване на емисиите и декарбонизация на икономиката.”, уточни за UniMedia тя.
Целта на лекцията беше да се обърне внимание Европейският зелен пакт, т.нар. „Зелена сделка“, приет от Европейската комисия през декември 2019 г.
“Зелената сделка” е обемист документ, в който е изложен пътят на ЕС към климатичен неутралитет и радикално снижаване на равнището на замърсяването до 2050 г. Зеленият пакт обхваща всички политики свързани с разработване на набор от политики, които водят до дълбока трансформация на икономиката на ЕС с цел устойчиво бъдеще и Европейският пакт за климата.
В лекцията се проследи процесът на вземане на решения, за да се да превърнат амбициите на Зеления пакт в законодателство.
“Превръщането на Европа в неутрален по отношение на климата континент изисква добра координация, съгласуваност на политиките и последователност в процеса на планиране в целия ЕС. За да бъде изпълнена тази задача, всяка държава членка, в това число и България, представи на Европейската комисия проект на своя Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата /ИНПЕК/. В този смисъл се обръща внимание на факта, че информационната кампания в България за целите, ползите и инструментите, които Европейската зелена сделка предлага, бе твърде оскъдна и изолирана от обявяването ѝ досега. Това има съществено значение за приемствеността, разбирането и подкрепата от обществото за настъпващите нови политики, които пряко ще повлияят всички икономически сектори в страната”, допълни проф. Стоянова.
И допълни: “С цел да окуражи местните власти в цяла Европа, в усилията им да намалят негативното влияние на градската среда върху здравето на жителите и да прилагат високи екологични стандарти в управлението си, през 2008 г. Европейската комисия учредява наградата за Европейска зелена столица. Целта е градовете-победители да се превърнат в модел за подражание по отношение на устойчивото градско развитие, да вдъхновяват и да насърчават най-добрите практики в другите европейски градове. Всички градове с население над 100 000 ж. могат да кандидатстват за Европейска зелена столица. Важно условие е той да е показал високи екологични стандарти, да е положил големи усилия за опазване на околната среда и да се ангажира с амбициозни цели за бъдещо устойчиво развитие”.
След успеха на Европейската награда за зелена столица много малки градове също търсят признание за техните усилия и ангажираност в областта на устойчивото развитие и околната среда. Размерът на града сам по себе си не се определя от неговото величие и красота. В отговор Европейската комисия обявява през 2014 г. Европейската награда за зелени листа (EGLA), свързана с необходимостта от създаване на конкуренция за градове с по-малък брой на жителите си. Тя е състезание отворено за градове с население между 20 000 и 100 000 ж.
В заключение проф. Стоянова акцентира върху посланието „Време е да действаме заедно“.
“Ясно е, че през последните десетилетия Европейският съюз (ЕС) си извоюва водеща роля чрез амбициозните си намерения и множество политики в борбата срещу предотвратяването на климатичните изменения, но това няма да донесе желаната промяна, ако усилията не са обединени и с другите големи икономики. Успехът на Европа по пътя към зелена икономика ще води до подобряване на човешкото благоденствие и социално равенство, докато значително намалява риска за околната среда и екологичната оскъдност. За да се осъществи това, какъвто е зеленият императив, във всеки град са нужни различни проекти, включително по ключови сектори като води, отпадъци, транспорт, въздух и др., които най-много допринасят за натиск и въздействия върху околната среда и различни социални групи.”, заключи проф. Милена Стоянова.
Автор: Виктория Иванова
