Наскоро излезе монографията на преподавателя в Шуменския университет гл. ас. д-р Христо Боев „Проявленията на жената в прозата и поезията на Силвия Плат: перспективата на сравненото лично преживяване във фикцията“ (оригинално заглавие на английски език: Feminine selves in Sylvia Plath’s prose and poetry: the perspective of compared lived experience in fiction). Повече за творчеството на известната американска авторка – от автора:
UniMedia: Защо избрахте да изследвате точно творчеството на Силвия Плат?
Д-р Христо Боев: Силвия Плат е добре познато име на почти всеки четящ човек и е много добре известно, че тя е американски поет. Но освен поезия, тя също пише и проза – единственият ѝ роман „Стъкленият похлупак“ се счита от мнозина за достоен еквивалент на Спасителят в ръжта на Дж. Д. Селинджър в улавяне на бунтарския дух на ’50 на миналия век в САЩ. Жалко е, че интересът, който предизвиква в широката читателска публика, се дължи основно на факта, че извършва самоубийство, поставяйки главата си в газова фурна, докато двете ѝ деца остават заспали в съседната стая. Но този интерес не трябва да бъде единствено морбиден, нито поетесата да бъде маркирана изцяло от тази злощастна подробност в живота ѝ. Истината е, че Силвия Плат не е била винаги клинично депресивна и не е писала единствено често смущаваща като текст поезия. Тя е завършен поливалентен писател както като поет, така и като прозаик, с над 70 разказа, своя роман, пространен дневник, и над 1390 писма, събрани в два тома. Въпреки че се счита основно за „изповеден поет“, с настоящето изследване се доказва, че различните „Аз“-ове, говорещи в прозата и в поезията ѝ, обхващат по-широк спектър от емоции и идеи, които не могат да бъдат ограничени до единствена погребална тенденция и не подлежат на изчерпателна категоризация, предизвиквайки стандартите за рецепция. Творбите на Плат остават несъмнено много интимни и говорят направо на читателите си през годините от момента на написването им. Настоящият текст разглежда развитието на Плат като прозаик и поет в сравнение с други автори – американски и европейски, включително балкански, с акцент върху нейното бунтарство и трансгресия, но и патриархален конформизъм – противоречива личност, създаваща предизвикателна автофикция, в чиято основа е женското двумирие – на бунт и на приемане.
Въпреки огромния критически интерес към Плат като автор от ’50, насилствената ѝ смърт, дължаща се на дългогодишни проблеми свързани с депресията, хвърля сянка както върху съдържанието и формите на творчеството ѝ, така и върху неговата критическа и читателска оценка. От немалко значение е и фактът, че Плат е била съпруга на видния английски поет Тед Хюз и в нейната смърт много феминистки откриват директната намеса на съпруга ѝ, който с поведението си спрямо нея, до голяма степен те считат, че я предизвиква. Това възприятие обаче не е еднозначно, като Хюз има своите защитници, които посочват медицинските проблеми на Плат, предшестващи брака им, свързани с по-ранни опити за самоубийство – от 1953 г. (Плат умира 10 години по-късно, през 1963 г. на 30 години.)
UniMedia: Този въпрос изследван ли е в труда Ви?
Д-р Христо Боев: Настоящето изследване не се опитва да даде отговор на въпроса относно предполагаемата вина на Тед Хюз, както правят много биографии на Плат, нито да го оневини, както правят други биографии, както на Плат, така и на самия Хюз, а извършва задълбочен преглед на нейната поезия и проза, използвайки подход, който включва елементи от феноменологията на перцепцията на Мерло Понти (close readings – близки прочити, при който се регистрират и описват наблюденията на анализатора, който установява елементи на усещане, перцепция и разпознаване, водещи до обоснована преценка, основана на доказателства) в комбинация с по-широк културологичен обзор, за да могат да се анализират конкретни текстове от прозата и поезията на Плат и да се съпостави въздействието им в по-широк контекст, който включва нейното място сред изповедните поети на ’50 в САЩ: Ан Секстън, Джон Бериман, У. Д. Снодграс, Алън Гинсбърг и Робърт Лоуел от една страна, и сравнение с автори от другата страна на Атлантика, с които Плат споделя общи критически проблеми и теми в рамките на автофикцията. Поставянето на Плат в такъв контекст цели да установи нейната принадлежност и идентификация с Америка спрямо опитите ѝ за адаптация към Англия, съдържащи универсалност, подлагана на съмнение от някои анализатори, както и да промоцира много по-малко известни автори от Балканския регион, с които Плат споделя детство и творческа дейност по време на Студената война, както и борба с депресията. Също така, то цели да осигури пълноценно съпреживяване на разглежданите автофиктивни текстове, като разглежда и описва произтичащите от анализа значения.
UniMedia: Какви теми и автори са засегнати в изследването?
Д-р Христо Боев: Някои от литературните влияния на Плат – нейния ранен уклон към романтизма, както и ироничното ѝ третиране на тези влияния в късния ѝ период (Кийтс, Блейк и Уайлд). Женското ѝ писане (écriture feminine) в частта си, засягаща любовната поезия, посветена на съпруга ѝ (Тед Хюз), установява значещи прилики и разлики с авторки от английската и американската литература, пишещи на същата тематика като Ан Брадстрийт, Елизабет Браунинг, Кристина Росети и Ан Секстън. Ранната Плат е сравнена с Петя Дубарова в общите и за двете изповедни форми: дневници, писма, стихове, разкази с акцент върху синестезията и при двете. В репрезентацията на боледуващия „Аз“, Плат е сравнена с Александър Солженицин, Паскал дю Дюв, Ерве Гибер и Макс Блехер. В частта, проблематизираща брака ѝ с Хюз, се установяват връзки с Чела Серги (Румъния) – романите: Стъкленият похлупак (The Bell Jar) и Паяжината на паяка (Pânza de păianjen) спрямо Първата и Втората феминистична вълна, като така се изгражда фикционален билдунгсроман на американската авторка, която пише най-важните си произведения в Лондон – стихосбирката Ариел и романа Стъкленият похлупак.
UniMedia: Посочете някои от перспективите в изследванията на Плат до момента и как Вашето изследване се вписва в тях.
Д-р Христо Боев: Критическото разделение в оценката на постижението на Плат като писател – по-ранен влиятелен критик Харолд Блум в серията си за съвременни критически оценки (2007 г.), заявява своята неспособност „да опише и анализира силата на трансформацията“, която той асоциира с поезията на Плат и Адриен Рич. Той подлага на съмнение величието и оригиналността на Плат и призовава за появата на „нова естетика“, която трябва да „ни осени“. Освен това, други критици изразяват несъгласието си с „нарцисизма“ на Плат. Брус Боър, например, съжалява за това, което той счита за „самоизлагане“ и „морбидно потъване и изкуствено празнуване на собствената сензитивност и въобразено състояние на жертва в Ариел“. Критици като Ал Алварез, например, говорят за Плат възторжено, като наблягат на нейните поетически иновации и интерпретационни възможности. Тъй като критическата оценка на творчеството на Плат остава разделена, нейните произведения приветстват и благоприятстват нови изследвания, които се основават на различни перспективи и подходи.
От друга страна нуждата от критически подход при оценката на писатели, чийто живот приключва трагично и чието творчество остава ненапълно развито. Джойс Карол Оутс в тази връзка заявява, че „значимостта на изкуството на Плат е установено, както и нейното значение като културен феномен. Това, което трябва непременно да се види е как тя изпълнява ролята си на човек и артист, и наместо някои от нас, заключителните сцени на петия акт от трагедия, първият акт на който е започнал преди векове“. Новите критически изследвания върху Плат наблягат именно на перформантното измерение на нейното творчество, разкриващо се, но неограничено от това как тя представя идентичност, джендър войни, историята и реакцията срещу нея, престоя в Англия и отношението към английски топоси, автори и нрави, репрезентация на детството, бунта и брака. Настоящето изследване адресира тези и други теми в хронологичен план, започвайки с най-ранните произведения на авторката и завършвайки с последните в сравнителен анализ с други автофиктивни автори от Америка и Европа.
Интересен момент е и проблематика на автофикцията и нейните феноменологични ракурси. С декларираното критическо „безсилие“ на Блум и с оглед на загрижеността, изразена от Оутс, се предлага още един прочит, който разкрива женския „Аз“ в процеса на своята трансформация, престъпващ определени граници, норми и стереотипи, но също така, съобразяващ се с други, като по този начин се спомага за построяването на тази „естетика“ – критическата рецепция, основаваща се на изпълняване на роля в живота и изкуството, което може само да се появи от многобройни и интимни преживявания с изповедните текстове на Плат и на други автори. В настоящето изследване като второстепенни източници се разглеждат както биографии на авторката, така и по-ранни и съвременни критически оценки. Целта на изследването е да докаже, че самовглъбеността на по-късната Плат в Ариел и поемите от 1963 г., символичната мрачност на по-ранните от Колосът, както и на някои от Джувенилия, макар и да свидетелстват за вътрешния смут и по-мрачен поглед върху живота, всъщност предлагат, заедно с по-разнообразната по тон проза (роман, разкази, бележки, дневници и писма), различни перспективи за изразяване на женственост във всички стадии от живота на жената, като по този начин съдържат широка и напълно заслужена универсалност. Предимствата на такъв текстово базиран подход, също така адресират критика от страна на Фрида Хюз, дъщерята на Силвия Плат, която в „Предговора“ към възстановената версия на Ариел (2004) предупреждава: „Откакто почина, майка ми е подложена на дисекция, анализирана, интерпретирана отново и отново, измисляна, а в някои случаи и напълно изфабрикувана като несъществуващ продукт. В крайна сметка, собствените ѝ думи я описват най-добре“.
UniMedia
